Red Devil

Мненията на Парадох и на Сила, конкретно на момичето е правилно, забравяш я, и понеже, пич надявам се че си интилигентен ти изпращам нещо на английски да го прочетеш

The man and his shadow!

There was a certain original man, who desired to catch his own shadow. He makes a step or two toward it, but it moves away from him. He quickens his pace; it does the same. At last he takes to running; but the quicker he goes, the quicker runs the shadow also, utterly refusing to give itself up, just as if it had been a treasure. But see! Our eccentric friend suddenly turns round, and walks away from it. And presently he looks behind him; now the shadow runs after him.
Ladies fair, I have often observed…that Fortune treats us in a similar way. One man tries with all his might to seize the goddess and only loses his time and his trouble. Another seems, to all appearance, to be running out of her sight; but, no: she herself takes a pleasure in pursuing him.

Fables,
Ivan Kriloff
1768-1844

е, ако това не е мазохизъм, здраве му кажи
а пък само като чуя - какво щели да кажат хората, направо ...

Приеми, че това положение явно я устройва, щом не е готова да се бори за щастието си.

Ще ти кажа как можеш да я разтърсиш яко, и ако тя наистина има некви чувства към теб ще направи нещо по въпроса >>> кажи й че искаш Всичко или нищо! И спри да контактуваш с нея, не й позволявай дори да те докосва! Кажи й Край!
Поеми риска да я загубиш, но поне ще ти стане ясно до каква степен тя те приема само като Утеха и подкрепа и до каква като Мъж!

Robert Green "Seduction"

Този не съм го чувал, но ако ти се чете изпитани неща, на хора които знаят за какво става въпрос - Стайл, Мистъри, Дейвид ДиАнджело, Рос Джефрис и тн.

Усмихвам се и си мисля, ах колко е сладък живота!
Похвално е твоето пространно мислене и  определям старата си връзка като едно романтично отколенние от така или иначе неромантичният подход към други неща. Mersy за ведрите думи,
Red Devil

цитирал си ме, защото само аз се опитах да ти представя другия вариант в развитието на връзката...

ако мислиш, че през времето в което не бяхме заедно, всеки е стоял и е чакал поредното идване на другия ...не, не беше така
той имаше връзки, аз също ...никой от нас не е мислил, че от тази връзка ще излезе нещо сериозно...просто прекарвахме времето си заедно максимално добре...
той беше класи над всички останали които познавах, имаше много жени ...аз нямах право на претенции
появих се от нищото...нима имах право да управлявам живота му ...би било глупаво и най вероятно сега нямаше да е мой...

поздрави и на теб  

Драги читатели, ако сте любопитни, нищо не излезе от тази връзка, и някои бяха прави, докато я чаках в skype, съм сигурен че се е ч**ала с друг, така че бодро напред и с гордо вдигната глава, и нови хоризонти, демек девойки! Бодри поздрави на всички

нямам много време да ти пиша, но ще го направя защото не съм съгласна с отговорите по темата...

сигурна съм, че съм го писала и в друга тема ...

с мъжа ми се запознах на морето   аз бях студентка първи курс /на майната си/, а той беше от София
чувахме се по телефона /тогава нямаше интернет/ ходих чат пат в София и прекарвах два незабравими дни с него...
още от първия момент го харесвах много, но не смеех да мисля, че е възможно да се получи каквото и да е....просто използвах максимално времето прекарано с него...
получи се така, че и двамата имахме проблеми и не се бяхме чували 6 месеца...един ден той пак звънна и отношенията ни малко по малко минаха в друг етап...
тогава за пръв път ме заведе в дома си...а по късно ми предложи ...

всичко си зависи от вас...времето ще ти покаже ...не бързай с изводите

Сексът. Доста относително понятие, което се случва на приливи и отливи. Тук важи принципът като вали – вали из ведро, като започне сушата – сякаш няма край. Когато  си с някоя мацка ти се лепят още поне две. Когато си сам, дясната ръка започва да нарича компютъра ти „мамо”. Защо се получава така? И аз не знам. Не могат ли нещата да бъдат малко по-равномерни, малко по-балансирани? Не знам. Явно жените имат някакъв първичен инстинкт, с който „подушват” дали се котираш в момента или не. Дали си вървежен. Дали имаш самочувствие. Дали изкарваш достатъчно пари.

Понякога завиждаш на семейните си приятели за това, че довечера ще имат какво да ч**ат, за разлика от те*е. Но не им завиждай. Всеки опитен човек ще ти каже, че бракът е убиец на страстта. Освен това, ти имаш куп предимства, за които семейните мъже могат само да мечтаят. Например: да се напиваш с приятели винаги когато ти е кеф и по всяко време на денонощието, да се излежаваш с дни пред телевизора или да ‘се разболееш” от работа и да прекараш една седмица някъде в планината, без да даваш обяснения на никого как, къде и защо, да играеш любимата си компютърна игра до пет сутринта, да излизаш с няколко момичета едновременно, без да се притесняваш, че това  може да ти струва къщата и/или колата.

Верно, техните дрехи са по-огладени и подредени от твоите, хладилникът им е по-пълен от твоя, а в кухнята им по-често има сготвена топла храна, но повярвай ми, те плащат прекалено висока цена за това. Принудени са да работят работа, която невинаги ги кефи, само защото е „сигурна”. Трябва да взимат детето от детската градина, да бъдат частен таксиметров шофьор на половинката в задръстванията всяка сутрин и всяка вечер, да понасят досадните й родители, тъпите й приятелки, да извеждат кучето на разходка по два пъти на ден – все неща, срещу които ти си напълно имунизиран. И какво получават в замяна – досадна свирка и то само при условие, че измият чиниите, изхвърлят боклука и/или сготвят преди това. Я пак си помисли, наистина ли трябва да им завиждаш?