Преход към съдържанието


hardestthing

Регистриран: 24 Jun 2009
Офлайн Онлайн: Nov 01 2009 09:15 PM
-----

Теми на потребителя

Историята ,която преживях. На кратко..

24 June 2009 - 03:52 PM

Привет. Бих искал да ви разкажа на кратко историята с едно момиче, и очаквам малко съвети и помощ от по-опитните или от всеки,
който иска да помогне и е преживял подобно нещо.
Бях с едно момиче 6 месеца. Всичко беше като приказка първите 4-5 месеца. Последния месец обаче направихме много грешки, като тя
скъса с мен ,но се оправихме. През последния 1 месец по стечение на обстоятелствата се скарахме на няколко пъти и аз скъсах с нея 2 пъти като всеки
път се събирахме отново ,а последниия път когато скъсах с нея беше миналата седмица, на което тя реагира много зле. Рев два дена, смс-и постоянно и
понеже я обичам и не съм безразличен към нея реших да се съберем отново като тя твърдеше ,че ме обича безрезервно.
Та... на кратко да започна ,че мога да ви разказвам много подробности, но няма да свърша до два дена.

Онзи ден.. я усетих ,че нещо не е наред... и я попитах ,а тя ми отвърна ,че нищо не е както преди. Каза ми ,че нещата стоят по много по-различен начин
и че вече не изпитва толкова голямо удоволствие и няма толкова голям интерес към мен. Знам ,че това се дължи на грешките, които и двамата
направихме, и на това ,че последния 1 месец се карахме през ден... но не мога да си обесня как само преди 5 дена тя беше откачила от факта ,че се разделяме и аз се събрах отново с нея.. само и само за да ми каже след 5 дена ,че нещата не били както преди.
ОК.. аз я разбрах напълно и не исках повече да я убеждавам колко много се харесваме и обичаме и как сме създадени един за друг и т.н..  Казах и само ,че щом вече не съм и интересен и не изпитва удоволствие от връзката ни я оставям на свобода. Казах и ,че не искам да ме търси при никакви други условия освен ако не иска да бъдем заедно и да запазим връзката си и ,че си имам достатъчно приятели, а тя също и не мога да и бъда само приятелка. На което тя отвърна ,че не може да спре да ме търсии въпреки всичко. Още същата вечер ми писа по интернет... на следващия ден (вчераІ ми се обади рано сутринта да ме пита кво права и т.н... След това пак ми звъня... Но и казах ,че не мога да си бъда прител с момиче, което харесвам и да спре да ме търси. Честно казано личи си колко много и е гадно и на нея от факта ,че се разделяме ,защото съм сигурен ,че изпитва чувства към мен. Не съм и безразличен. Аз и бях първото момче в живота (не сме малки.. на по 19 сме). И единственото (сигурен съм) ,което я е карало да се чувства така както никога до сега. Проблема ни е ,че сме много различни характери и трябва сигурно да има много голяма любов за да преодолеем различията.

Сега дилемата е следната. Дали да не и се обадя и да не искам да поговорим и да се изясним какво иска единия от другия и да се пробваме да запазим връзката. Или пък както вече 3ти ден да не я търся и закачам за нищо... но пък дали няма да ме забрави така.

п.п - Искам да поясна ,че съм страдал и преди съм се влюбвал много (или поне така съм си мислел) с други момичета и знам ,че всичко ще отмине. Времето лекува. Не съм се депресирал. Просто искам да си задържа момичето ,което ми харесва в момента. Има ли шанс според вас и как трябва да действам? Мерси ,че изчетохтееее поне.. :rocknroll: