hardestthing

Да, наистина е малко брутално, но се бях ядосал достатъчно за да не се замислям и за секунда.

Не съм глупав. Като взема в предвид обстоятелствата (мисля ,че знам най-добре как стоят), не вярвах ,че ако я целуна ще ми отвърне. Напротив, реших ,че ако го направя би ми дала още по-голям игнор, за това се ограничих само до гъделичкане и гушкане. След въпросната дискотечна нощ обаче, много се ядосах и дадох пълен игнор на всякъде. Одеве ми се обади от някакъв друг номер да ме пита защо съм я игнорирал в скайпа. Отвърнах ,че не ме оценява достатъчно ,а на мен ми писна да се занимавам. Казах и ,че не искам да ме търси, да си мисли за мен, дори да си спомня и да забрави колкото се може по-бързо. Край, до тук беше. От толкова много внимание ти се качват на главата бе ейййй стига толкова.

Тя ми отвърна "да бе да, много добре знаеш ,че няма да стане така... чао" разсърди се, и ми затвори телефона.

Е нямам си работа и ще драсна два-три реда.
Въпреки съветите, които ми дадохте всички, и в които съм убеден ,че са самата реалност, аз все пак продължих да опитвам.
Обадих и се 2-3 пъти, тя беше заета, но ми се обади онзи ден, дори ми звънна 3-4 пъти следобяд докато съм спал. Искаше да излезем на кафе.
Като се сабудих привечер излязохме, шматкахме се на ляво на дясно и се държахме съвсем нормално един към друг.

На следващата вечер, аз поисках пак да излезем и тя се съгласи. Разхождахме се, лигавехме се, все едно беше началото на връзката ни.
Към 10;30 вечерта седнахме на една пейка ,а на нея и се доспа и легна на пейката като си сложи главата в скута ми.
Бяхме се разлигавили и двамата, тя ме гъделичкаше, хапеше и щипеше на всякъде. Държахме си ръцете много време, гушихме се и си искарахме страхотно. И до тук хубавото.
На следващия ден все едно не ме познава. ОК. Излязохме на дискотека вчера с приятели, а тя беше там с колежките. Правеше се ,че не ме познава, отминаваше ме като пътен знак, а и аз не исках да и обръщам внимание. Един мой (пиян) приятел, и е казал ,че седя от вънка на една пейка и съм много самотен да дойде при мен (с което буквално ме е заврел не знам къде.. ) - а тя му отвърнала "не ми се излиза, и не мога да му помогна" ...

Края на историята е ,че на мен самият ми писна. Хвана ме яд, щом не може да ми помогне тя на мен, и аз няма с какво да и помогна повече.
Последва блокиране на албуми, скайп, профили на всякъде, и триене на номера. Днес ще ида да си и върна телефона (даде ми един гсм да ползвам временно) и ще и кажа да не си спомня повече никога за мен. Това е.

п.п - Да, някой ще каже сигурно "казах ли ти" "защо не ме послуша по-рано" и т.н.. и т.н.. Но може би сам исках да си стигна до този извод и да си извадя поука. Това е. Чао и успехи.

Не знам до колко темата е актуална вече, но все пак аз ще споделя как се развиха нещата, пък който му е интересно да чете.

Мина се вече около 1 седмица, в която изведнъж спрях да и се обеснявам и да я търся. На първия ден, в който се бяхме разбрали за кафе (разбира се след много силно настояване от моя страна), аз и отказах, защото в последствие ме поканиха на рожден ден и и казах ,че ще и се обадя "тия дни" да се видим. Е мина се 1 седмица както казах не съм и писал, не съм и се обаждал и съм гледал почти да не се виждаме. Единственият ми контакт с нея беше преди 2 дена, когато тя случайно ме била видяла на центъра и ми се обади да ме пита кво правя, къде отивам и т.н... нищо особено.

Не е тайна обаче ,че не съм спирал да мисля 1 седмица само за нея, и другото, на което може и да ми се смеят някой ,но всяка една нощ съм я сънувал и в сънищата ми си искарвахме страхотнйо всеки път, жалко ,че като се сабудя осъзнавам ,че е само сън..

Според мойто скромно мнение ако искам поне малко да запазя добрите отношения и да не загубя емоцията ,която имахме.. за да имам някой ден шанс отново да съм с нея (ако не ми е минал мерака до тогава) мисля да и се обадя да излезем на кафе днес или да се видим. Някой ще ми кажат ,че ще е грешка. Да, може би. Но в противен случай, ако не се чуеме още седмица-две тогава хептем ще се забравим и вече ще си бъдем като добри познати. Аз мисля да подържам границата и да не я преминавам. Хем да не се забравим напълно, пък и да има малко емоция. Мисля ,че е добре. Вие как мислите?

"Жалкото е, че когато проимаш знанията и уменията да си върнеш една жена, осъзнаваш, че за теб вече няма смисъл и не това искаш."

Убеден съм ,че това е самата истина. От опит го знам.

А предвид обстоятелствата не мога да бъда на 200% сигурен ,че ще си я върна, като просто не искам да се вкарвам в никви филми. Стремя се да бъда реалист, както каза ти.

Относно въпроса ти: Аз смятам ,че наистина съм осъзнал грешките си. Не ме познаваш лично, и не можеш да твърдиш неща на 100% ,в които ти си сигурен ама не е сигурно дали е точно така. Не съм сигурен ,че мога да ти отговоря точно и ясно на въпроса. Не съм много сигурен и дали съм сигурен ,че мога да я върна отново. Сигурен съм обаче за едно и то е ,че ако успея да си я върна (като се има в предвид обстоятелствата) няма да има значение за колко ще я задържа, защото съм убеден, че ще бъде за дълго. Ако от поста ми, ти изглежда ,че целта ми е плод само на сърцето, значи моя грешка. Не съм се изразил добре. Все пак има и някой вярни неща, които си казал.