Проблема на alakazar, е че тя не получава достатъчно уверения, че е важна за него. Той, може би несъзнателно я дразни, за да предизвика тези настроения в нея, точно защото също е неуверен и нейните кризи му доказват, че го обича...Нещата са взаимно свързани...Но тук навлизаме в дълбоки води...Все пак винаги съм била на мнение, че този който бяга, в същност е деспот и иска да командва парада. Това е.Неда, за некст си права, но само до някъде. Понякога това е наложително и друг изход няма. Може и да има, но забравяш възрастта на повечето влизащи тук, а това е важен фактор. За тях некст е опит, за теб провал...
В случая, alakazar има вина за това си положение. Може да се опита да промени нещата и тогава да вземе решение /защото все още има неща, които той харесва в нея/
Нямам такива минали преживявания...единствено едно, което винаги се е повтаряло, несериозност на 18та степен, най-често породена от егоизъм.Не позволявай на минали чувства, събития, хора и емоции да определят действията ти относно настоящето. Те може да си приличат, но са различни... Всеки човек има собствено звучене и ритъм, както и психология... Това не са задачи Неда, а отношения...
Да се почувства пак жив! А за какво ми е да живея с някой, който се чувства умрял с мен, това звучи по-скоро като "наситих ти се и вече мога да си намеря някоя нова и интересна"...сори, но това не е любов вече, в този случай тя просто си е отишла. Как пък аз нито веднъж не се почувствах умряла и дори не ми мина през главата да обвиня приятеля ми, за това че нямам приятели, или че ми е скучно с него, или незнам още какво... Това е защото, аз като съм се навила на сериозна връзка, съм се направила сметката, че ще си омръзнем, че ще ни е тъпо, че ще ни е по-трудно да контактуваме с хора денонощно защото сме двама и имаме нужда от лично време и така нататък. Колко трябва да си уверен в любовта на някой, за да можеш ей така да му пльоснеш в лицето, че ти е омръзнал и че той ти е виновен за всички несгоди в живота...Ами като ти е толкова неудобно, не поддържай сериозни връзки просто! Не създавай лъжливи представи и не губи времето на другите, като се знаеш какво представляваш.Да, когато си влюбен игнорираш всички и всичко и розовия живот с избрания от теб живот те кефи. Съвсем нормално е, да нямаш нужда да го нарушаваш с трети лица. Това състояние при двойката е временно. При някой отнема месеци, при други години, но след него идва реалността... и тя е, че не живееш на пустинен остров само с избрания човек... Идва момент в който /цитирам/ - u]"ти си добро момиче", но сега е време да си спомня какъв бях преди" [/u]. Тук тълкуването ти не е правилно или е, но отчасти. Казвайки това, той казва - ти си предсказуема, уморих се от липсата на емоции... Чувствам, че нещо ужасно ми липсва и това е да се почувствам пак жив...
Моят приятел не излиза без мен, това се случва много рядко, аз също не излизам без него. Както вече казах, самостоятелните излизания, за мен поне, винаги са свързани с някаква интрига и просто не мога да си излагам връзката на такъв риск. За пример, лепва ми се някакъв в компания и после ходи се обяснявай...Обратната ситуация също не ми е приятна и затова не давам поводи и той да си го позволява. Най-пресен пример, на почивката тази година бяхме на едно мероприятие с много хора събрани в един хотел...всяка вечер имаше събирания и преобладаващите хора бяха момичета между 16 и 23 години, 50 броя поне и 20тина момчета, от които 10 ставаха....Не мога да се оплача от внимание на момчетата, обърнаха ми доста...но момичетата, те просто изкрейзиха да се запознават с приятеля ми, да го заговарят при най невероятни обстоятелства, да го дърпат от ръцете ми и незнам си още какво...Когато видях на какво са способни пред мен...просто не искам и да си помислям на какво са способни без мен...Той естествено се кефи на вниманието и аз не мога да му го забраня...Момчетата, които ми обърнаха внимание бяха много готини, но мен просто не ме впечатлява толкова това...Може би ако бях необвързана и сама, щях да се закачам, но в случая... Кажи ми сега как да не се притеснявам и да не поставям ограничения...Навън е пълно с хиени...Не че приятеля ми им е обръщал страшно много внимание, имам му доверие и знам, че нищо няма да направи пред мен или зад гърба ми, но това не ме прави по-спокойна, по някаква причина...просто, ако не поставям ограничения, той постоянно ще е в компанията на фенки, защото е суетен и обича да му четкат егото...На аз да не ходя с рок звезда все пак, налага се малко да слезе на земята... Аз също мога да се обградя с обожатели, но просто не мисля, че би било етично и нормално, след като мога да ги избягвам в името на спокойствието и доверието.Пишеш в темата, защото самата ти имаш този проблем с приятеля си. За някой неща си права, но мислиш само за се*е си. Искам сега да се поставиш на негово място... Не, не е лесно, защото трябва да махнеш целия си егоизъм и чувството за собственост... Можеш ли да усетиш ритъма му, да погледнеш през очите му? Сега ги сравни с това което е бил в началото и това, което е сега... Има разлика, нали? Да, нормално е да има, но не е нормално да убиеш тръпката и емоцията, само за да си ти щастлива и спокойна с него... Вярно е, че малко или много с течение на времето ти влияеш на него, той на теб и така се напасвате, но това не значи да убиеш блясъка в очите му... Някой ден ще разбереш...
Че ти отговора сама си го дала, просто не искаш да го видиш... От любима си станала надзорник, пазител и възпитател... Трябва да си най-вече - човек, приятел, любима...
Това ми е първата и единствена връзка, в която аз съм в ролята на пазител...Сама избрах да се ограничавам и дълго анализирах страха си от обвързване и всичките му проявления, за да не съсипя връзката си. Страстите ми не са умряли от това, даже напротив. Аз съм много свободолюбив човек и дори, аз не мога да си отговоря на въпроса какво ме промени толкова коренно. Просто рано или късно идва човека, който обезсмисля всички борби за независимост! Ако не си го преживял, не можеш да го разбереш. Може и да не е правилно, но е факт. Ако в сериозна връзка се замисляш за това какъв си бил преди и тем подобни подскоци, това за мен е началото на края, просто не си влюбен.
Лошо няма, че те влече психологията, аз се питам къде остава човешкото? Ти безгрешна ли си? Защо си мислиш, че имаш право да определяш винаги нещата, когато живееш с някого? Не е ли точно там идеята, да си му приятел? Нима приятеля няма да разбере, какво искаш и да ти помогне?
Обърни внимание на последното изречение от поста си... Не ти харесва, но и ти го правиш...възпитавайки го...
Убиваш собствения му ритъм и после се чудиш - защо няма тръпка, емоция, защо иска да разпусне без мен...
Той си е имал майка, която да го възпитава и да го наглежда, както и да му казва - това може, това не... Теб те е избрал, защото иска да ЖИВЕЕ с теб... Видя ли разликата?
Приятел да, но "Виктор удобното" - НЕ! Пставям условия да и съм готова да поставят и на мен. Ако не исках да е така, щях да започна НЕАНГАЖИРАЩА връзка!
Задушавам ритъма му, а моят ритъм, а моите нужди, а моите желания, а моите надежди за връзката, а моето изгубено време да го чакам да си живее по неговия ритъм...Аз къде съм в тази сметка, ще ми посочиш ли и тогава ще се съглася с теб. Ако аз не си изисквам вниманието, няма кой да помисли за моят ритъм май...
Това продължавам да Не го приемам с "почивка от половинката"...Ако нещо ти тежи, най добре е наистина да не се занимаваш...Ако си разбрал за се*е си, че си несериозен човек, най-добре е да се заобиколиш с такива хора и да не тормозиш другите, които знаят какво искат.
Това, че ти нямаш личен живот, не значи, че и той не трябва да има!!! Ти си егоист искащ всичко само за се*е си! /Извинявай, но не мислиш за него, за желанията му.. Ограничаваш го, защото те е страх, че ще го загубиш .../
Преди не сте имали проблеми, но в живота ви влизат трети лица и проблемите са налице...?!? Ти на самотен остров ли живееш?! Не бягай от проблемите /както ги наричаш/..Така не казваш ли и ти индиректно - некст? Няма хора, няма проблеми... Е, няма начин да стане...преживей го..
Единственото което чувам от теб е как аз трябва да мисля за него, за желанията му, за това дали му е удобно, комфортно....А за мен, пак да попитам, кой мисли?
Аз имам личен живот, до колкото помня личен живот се казва на живота в семейството! Просто моите и твоите представи за личен живот явно се разминават. Лични са ми хора, на които имам доверие, такива извън семейството ми почти няма... Не го поущрявам да излиза, защото ще се промени в посока в която знам каква е и не ми харесва, и ще се наложи да се разделим, не защото той ще си тръгне от мен, а защото аз вече няма да го харесвам. До сега не си е тръгнал, как мислиш, дали му е толкова лошо, а? Въпреки усилията ми той се промени точно в тази посока...но може би пораженията щяха да са още по-големи, ако не бях пречила и говорила по въпроса. Ако иска нещо да изживее, може да го изживее и с мен. Това че съм слагала ограничения, съвсем не значи, че той винаги ме е слушал, голям индивидуалист е и като си реши нещо, прави го със или без моето съгласие. Радвам се единствено, че интересите му не са жени, коли, пари и ако излиза някъде го прави с някаква образователна или друга подобна цел, което е достойно за уважение. Аз просто се старая да участвам активно в този му живот и така хем се виждаме, хем той живее в неговия си ритъм... В случая аз правя повече компромиси, но това по дефиниция не се забелязва!