LifeStyle

Ходя с нея от година, На по 18 сме. Тя е от Пловдив, аз от близък по-малък град. Познавахме се отпреди, само онлайн, споделяхме много,  и си бяхме станали като дневници. Видяхме се и веднага тръгнахме. Виждаме се по 2-3 пъти седмично и се справяме, мога да кажа че съм щастлив с нея, доста трезво мислеща е. Преди да се видим ми казваше за гаджето си(вече бившо), как след като го отряза съжаляваше и адски искаше да се върне при него, но той не. Е, след като тръгнахме той почна да я търси доста и тя ми го казваше. На няколко пъти съм повдигал въпроса, каза ми че се харесват като характери и не искат да губят приятелски контакти, пишат си и понякога излизат с 1 компания, но е сигурна че е с мен и ако не беше така, да се е върнала при него. Склонен съм до го вярвам. Просто понякога чувствам ревност, което е доста чуждо за мен. От много време тя харесваше актьорството, сега той я поканил да гледа на неговият кръжок по същото, много и харесало и ще ходи на кастинг. Нещо най-нормално, нито имам право, нито желание да и казвам - не следвай хобито си, че се дразня. Просто като се сетя, че ще ходят на това и ще прекарват бая време заедно, ми става тъпо. Може би е единственото момиче, за което ми е пукало досега и затова така се дразня. Нито се чувствам слаб, нито несигурен, донякъде егото ми се обажда, донякъде ревност - сякаш проблемът е в мен... Мнения?

Запознах се с нея чрез 1 форум на шега, допадна ми начинът и на мислене. В момента аз съм на 18, тя на 17. В продължение на 2 години, да 2, си писахме и си споделяхме абсолютно всичко, което се случва с нас. Тя ме беше виждала само на снимки, а аз дори не знаех как изглежда, но това не ме интересуваше, в нейно лице виждам страхотен човек и събеседник. Живеем на 30-40 км. един от друг, и най-накрая решихме да се видим. Аз отивам на blind date в нейния град Тя идва и...много е красива! Почнахме да си говорим все едно се знаем от малки, все пак си говорим от 2г насам, имаше доста флирт и привличане както от нея така и от моя страна и логичното се случи, целунах я и сякаш тя това чакаше. Прекарахме си супер и аз си тръгнах към моят град. В скайп тя ми писа, че е изкарала супер, но е много объркана и да уточним какви са ни отношенията. Казах и, че си изкарваме супер и трябва да си дадем шанс, лятото мога да съм в нейния град супер често, имам роднини и приятели. Тя ми отговори, че е много объркана, защото държи на мен (истина е убеден съм), а така ще сме заедно за месец и след това всеки ще продължи нормалния си живот, ще се забиваме с други, най "приятелски" ще си разказваме и ще ни боли. И да съгласен съм, ще се намеси ревност и ще съсипем приятелство, което е много ценно за мен и нея. Сега тя е на море, като си дойде ще се видим и говорим. Дайте ми съвет, мъжът в мен крещи дръж здраво, разумът ми подсказва, че всичко ще е за кратко и после ще загубим много. Моля, дайте ми съвет и нека е сериозен, това е важно за мен.