Wizi

.... преди 2 години оставаха последни часове преди да потегля към Германия и точно си се депресирах както само аз си знам и се сетих, че трябва да си направя фото копия на няколко документа и отскочих до най-бизкият copy shop. Влизам аз и на момента погледа ми се залоства на тялото на една една адска машина с дълги тъмни коси, светло сини очи и добре потъмняла кожа.... До нея киснеше някакъв тип, който веднага попита какво съм искал и точно да се разочаровам, че той ще ме обслужи и мадамата с усмивка го прескочи и каза, че тя ще ми помогне. Работата беше за нула време свършена и аз потеглих към нас с очи пълни, но ръце (почти) празни.... Точно час по-късно джиткам из центъра с един приятел и се сетих за въпросното момиче и реших да не оставям така нещата. Не ми трябваше много и вече бях нахълтал в първият цветарски магазин и разпитвах за кошница с цветя + доставка. Беше малко странно да обясня къде да бъде доставено това, защото занех само на коя улица се намира магазинчето и жената помисли, че си правя лош майтап с поръчката, но сравнително бързо успях да я убедя в противното. Вторият проблем беше какво да напиша на картичката..... Заминавах на следващият ден сутринта, GSM номера щеше по мое желание да бъде още същата вечер по-късно спрян , пък и не бях сигурен дали онзи тип не и беше гадже и дали нямаше направо той да ми се обади. В крайна сметка написах "Трудно за обяснение..." и добавих моя емайл.... Точно един час по-късно имах един от най-хубавите емайли, които някога съм получавал в резултат на нещо явно наистина красиво в нейните очи.
Не съм се срещал после с нея по обясними причини, но и това ми стига.... В крайна сметка колко малко му трябва на човек да бъде щастлив!?