smurf

Поздрав на всички с разбити сърца
Steelheart - Shes Gone  
http://vbox7.com/play:17b0c15f

Здравейте, много е тежко да се пише за ревността, особено когато ти виси над главата и бавно, бавно се впива в теб. Никога не съм очаквал, че ще ме обладае някой ден, но и това ми се случи. Със жена ми сме женени от 11 години. Всичко беше нормално до момента в който ми се отключи ревността около преди 1,5 г. и всичко тръгна надолу - съмнения, психически тормоз, постоянни проверки в GSM-a, компа и т.н. Търсиш нещо и незнаеш точно какво и дори и да намериш какво ще направиш - още повече обвинения, без дори да си изслушал другата страна.
Доверието се срина буквално за секунди. От тогава и отношението на жена ми към мен се промени драстично. Почнахме да се отчуждаваме един към друг, дори стигнахме и до раздяла и какво щяхме да постигнем - нищо, поредното разведено семейство и две деца, които ще растат със разделени родители. Може би преломния момент беше, когато жена ми искаше да се разделим, при което ми светна червената лампичка в главата. От тогава се опитваме да подобрим отношенията, но е мнооого трудно да залепиш парчетата, когато си счупил вазата по този начин. Много е тежко когато виждаш човека до теб как те подминава с безразличие, липса на желание за близост, особено за секс. Постоянно търся начини да разпаля отново желанието и интереса на жена ми към мен, отново да бъда желан от нея. Не знам дали е свързано със някаква криза в брака или просто слабост от моя страна, щом позволих да бъда обладан от страха да не бъда изоставен.
Никога не трябва да се оставяте ревността да влезе в главата ви, защото последствията може да са фатални за една връзка.
Поздравявам Diva Orxideia за упоритостта и борбата с решаването на този проблем и ценните съвети, които публикува.