iwanttofuckher

В "Играта" на Нийл Строс, Мистъри отправя послание към няколко негови последователи да ограничат чикиите до една седмично, за да не си хабят хъса за работа, жени и въобще всичко. Това ми се струва прекалено драстично, все пак на млад човек му се иска повече от един път и ограничаването води до дискомфорт. Според мен е трудно постоянно да избиваш сексуалната енергия в нещо друго, нали тя си е за секс.

Започнах да чета въпросната книга тъй като реших да се променя и да имам успех с жените. Също така си изтеглих от интернет и двата сезона на The Pick-up artist, знаете го, с Мистъри и още двама, където се занимават с дузина лузъри. Само, че намирам информацията за доста повърхостна по отношение на опънъри и стратегии за започване на вербален контакт в дами, както и привличане на внимание. Ако трябва сам да си съчинявам опънъри и весели истории пак ще закъсам. Вие как използвате инфото от книгата и сериала, как го пригодявате за вашата ситуация?

Моят проблем е, че почти завършвам, но не можах да си изградя мрежа от много приятели в университета. Даже ако трябва да съм честен докрай, в момента нямам нито един приятел. Да искам да пия една бира няма на кой да се обадя, ще ми откажат любезно. В първи, втори курс ме беше някак страх от всички, почти несъзнателно. Повечето бяха от големи градове, имаха парички и имаха вече и познати от техния си град, по-големи студенти от университета или от друго място, а аз дойдох съвсем сам в София, не познавах абсолютно никого.

В общежитието бяхме трима в една стая и още от първата вечер другите двама някак си се групираха и започнаха да действат леко опозиционно срещу мен. Даже един път дойдоха и започнаха да ми крещят защо не съм чистел в стаята. Те си чистели под леглота, а аз не. Стана ми ядно, защото всеки си чисти под своето легло, но те ми крещяха силно, сякаш аз съм виновен за всичко. Но нали съм си путьо и си премълчах скромно. И с жените беше доста подобно. Веднъж едно момиче ме покани някъде (представете си), но аз само казах, че съм съгласен и се изпарих най-путьовски на момента. И винаги преди това, някак си ме е било страх и от момичета, и от момчета. Не става въпрос за самочуствие или нещо друго. Просто съм си такъв, саможив, самодостатъчен, колкото и лошо да звучи. Съвсем искрен съм, не чуствам липса от приятели или от гаджета.

И малкото приятели, които имах преди в университета вече съвсем ме отрязаха. Гледат само любезно да се измъкнат, когато им се обадя. Веднъж, в четвърти курс, един приятел ме покани на рожден ден. Мисля, че беше защото му бях помагал през годините за университета и той от хорски срам ме покани, макар, че и той не малко ми е помагал. Но на рождения ден още щом седнах на едната маса и веднага един се премести оттам, а другите почнаха да бърчат носове сякаш съм мангал от улицата. Най-накрая се напих здраво и после повече никой от тях не ме се обади.

Бях се влюбил в едно момиче от курса и случайно я намерих в скайп и известно време си писахме като по често тя започваше разговора. Но веднъж под влиянието на алкохола и написах, че имам чуства към нея. Тя само каза, че знае и както може да се очаква "взаимоотношешнията ни" спряха преди да сме били приятели или каквото и да било.

Винаги съм си бил такъв. Незаинтересован, неориентиран, с ниско либидо. Мисля, че това е много по-дълбоко отколкото може би изглежда. Няма да ме спасят накакви си там pick-up-ове, библията, играта и не знам още какво. Как да изтрия нещо, с което съм се родил и за запиша нещо ново?! Имах познати, които си бяха отворени, готини и вземаха гаджетата без да са чели нищо. Е, как става това?

Та искам, е заключение да ви кажа, че тези книги няма да ви променят ако си го нямате отвътре. Могат да ви изгладят повечето гънки, но нищо основно. Това, че имаш два крака не означава, че ще станеш олимпийски шампион.