nemo

EEeee, че аз винаги като имам време съм на фронта Само последните три седмици станах мързелив, че много се отпуснах с тия срещи, събраха ми се 3 мацки готини да се виждам редовно с тях, които много ми се кефиха, но това ми беше грешката.

Много се разпуснах, падна ми енергията за постоянно и сега останах само с една Като казвам мързелив, говоря за дейгейм. Почнах да ходя по клубове по 2-3 пъти седмично, но там е много по-различно, още не съм почнал да го усещам и много зор виждам. По-нахален съм, но не успявам да задържа доминантен фрейм за дълго и мацките веднага усещат, че нещо не си съответства.

Джони Стронг, мерси за напътствията, ще се вслушам в думите ти Но дълъг път ме чака още да измина. Забелязвам, че още имам тоя майндсет като на кученце - хвърлят ми кокал и спирам да мисля за пържолата, че и ме е страх и кокала да не ми вземат. Трудно е да се отърся от тая глупост. Но важното е, че виждам промяната и знам къде искам да стигна, за това си действам.



За себе си: Черпя страшно много вдъхновение и енергия от запознанства с нови яки мацки, за това не мога да си позволявам да ставам така мързелив като сега. Просто виждам как ми се отразява не само на връзките, а и на ежедневие, работа, учение, мотивация. Без повече размотаване за мен!

БУУУУУУУУМ!!! Най-накрая се случват нещата Снощи ми беше първата среща с кис клоуз. Бях подпийнал малко, защото си имаше и повод. Но предпочитам да мисля, че и без алкохола щях да се престраша Но беше много яко. Беше станала до тоалетната и аз говорих на масата с нейна двойка приятели, разположен на диванчето. Тя като дойде щях по принцип да се сместя да й направя място. Но се чувствах уверен, защото я бях водил за ръка малко по-рано без никакъв резистанс, та просто й хванах ръката пак и сложих да седне в мен. Ей така съвсем непукисто докато приказвах нещо на другите на масата. И след малко просто й дръпнах косата назад, млъкнах за малко, погледнах я в очите и тя милата вече знаеше, че ще се целуваме и просто си действах както го почувствах и така се случи. На седмото небе бях

Лошото само, че с целуването си останахме Като се прибирахме и щяхме да се разделяме и й казах "няма ли да ме поканиш за малко?", а тя "не, не мисля, че е добра идея, утре ставам рано и имам много за вършене" и й отговорих само "не знам що за идея е, само казвам, че малко удоволствие повишава продуктивността". Тя каза после нещо, което ме разсмя и смених темата. После пак малко целувки и й казах чао и толкова. Много ще се радвам да чуя малко критики и съвети, най-вече за края на вечерта, трябваше ли да натискам, да бъда по-агресивен, как въобще трябваше да си изиграя картите тогава?

Все едно за мен разказваш И аз дъвча сега същата тема. Но за жалост няма магически елексир, от който да ти пораснат топките. Може да ти помогне следното: не бъде напълно неподготвен психически. Като отиваш на среща, вземи решението да я целунеш още преди това. Смисъл не да си там и да си минава времето, в един момент виждаш, че ти пуска сигнали и се изненадваш "Брех, трябва да я целувам, ами сега?". Просто знай предварително, че ще я целунеш каквото и да става. И давай смело. Знам, че е много вълнение, но ако не я целунеш, губиш я. Ако я целунеш, печелиш. Трябва да се престраши човек, няма друг начин. Успех!

Здравейте отново!

Завърнах се пак на немска земя преди 2 дни. През целия ми престой в България нищо не направих, освен че лафин по 2-3 минути за 4-5 мацки при това не да свалям, а от скука Но ви е ясно - това си е нищо за 4 седмици. Все пак не съм се отказал, не съм променил намерението си. Просто изкарах няколко спокойни седмици с приятели и пиячка, почетох и погледах разни работи за пикъп. Тук съм вече и ще продължавам със същите темпове. Вчера даже излизах, само 3 мадами заприказвах, но 2 дадоха номер. Яко ме тресе ъпроуч енгзайъти, бях забравил какво е чувството направо Но нека има и тръпка, добро начало имаше година, добре ще ми върви и искам да й се изкефя максимално Препрочетох темата с фейловете и много се кефя на някои хора от тук, искам да стана игрив и уверен като тях и да се забавлявам с всеки сет и всяко легло

Честита Нова Година на всички, ще спамя редовно тук

EDIT: Отрязах косата, доволен съм от резултата, чувствам се готино и ми е яко. Ще има разплакани майки и гневни бащи скоро време

Така е, но когато аз съм искрен с хората после те ми се сърдят и не ми говорят. А иначе по принцип съм асоциален и не говора с никой и нямам приятели.

Това не е извинение да си седиш така. При мен е същото - винаги съм вярвал нещата, които си написал и са били вярни всъщност. Но това не значи, че не можеш да се промениш - за това ти трябва само желание и всеотдайност към целите, които си поставяш. До преди 5 седмици си седях вкъщи и джитках някакви глупости на компа ден и нощ и това продължаваше от години и винаги си казвах "от утре". Но реших, че ми стига и "утре" е дошло. Последните 4 седмици съм всекидневно навън по средно 5-6 часа и бях на 2 срещи вече, а утре съм на трета, което е 3 пъти повече от колкото съм имал през целия ми живот. А едно от тези момичета беше просто прекрасна, никога не съм си представял, че ще говоря с такова момиче. А преди време се чудих на каква ли възраст ще се оженя за някоя грозотия, за да имам деца.

Просто не очаквай, че някой от тук има отговор за теб. Трябва сам да си отговориш на най-елементарни въпроси като "Какво искаш и колко силно го искаш?" Преди да започна активно, ми отне около месец, за да дефинирам най-точно и детайлно нещата, които искам от близкото бъдеще и да ги възприема като приоритет номер 1. Не мисли, че ще се случи от днес за утре. Седни, помисли си, после помисли пак и после още веднъж. Когато вече нямаш и капка колебание, спри да мислиш за това и почни да действаш. Опитвай различни подходи към целите и желанията си и не спирай да действаш. Ако имаш достатъчно силно желание, ще намериш начин. Просто открий изворите на желание за теб и ги съсредоточи в каквато насока искаш.

Да се включа и аз. Мислех, че по-често ще пиша тук, но това е висш пилотаж, рано ми е още на мен

Та, запознавам с тая мадама на улицата и тръгваме към едно кафене. Но аз ли погрешно разбрах или тя нещо размисли, като стигнахме рече:"Аз няма да сядам, може да ме изпратиш, ако искаш" Аз реших тогава, че ми прави някакъв намек, защото стои и очевидно не бърза да тръгне, смених темата и след малко
Аз: Щом няма да сядаме тук, правиш ли хубаво кафе?
Тя: Къде?(подхилва се)
Аз: У вас
Тя(мазна усмивка): Нееее, аз не пия кафе
Смених пак темата, поприказвахме още малко. И хем вика, че си тръгва хем не мърда и стои там и вече се чудя какво се случва. Ама и не ми се занимаваше с нея, защото се разбра, че е на 35(аз я прецених 27-28) и срещу моите 22 в най-добрия случай да се позабавляваме. И реших или да ме режи или да се прибира с мен, че да не си губя времето повече
Аз: Искаше да си ходиш, няма да те бавя повече. Искаш ли да ме поканиш у вас?
Тя: Неее, мисля, че се разбрахме, ти си на 22, аз на 25 (и се обяснява)
Аз я бъзикам, че ще я изоставям за по-млада жена и някакви други глупости и яко смях и не си отива. Накрая аз я оставих, яко ме разтресе тоя разговор. В случая аз сам се отрязах, но до сега не съм бил така директен с жена, камо ли 10 минути в разговра с непозната. Просто цялата ми реалсност и разбираня се разклатиха из основи

Май и аз ще се включа. Такова нещо е доста далеч от зоната ми на комфорт, но мамка му, ще го напрвя!