Find content
Not Telling
Та да си излея и аз душата...
Да започнем така...Миналата година юли месец,съвсем случайно в нета се запознах с едно момиче,първо в един форум,след което разбира се и в скайп.Така се започна всичко...Да уточня само преди да се впусна в подробности,че бяхме на едни години и не само от един град,но и от един квартал.
Още от първите мигове се видя,че си допаднахме по някакъв начин.Не минаваше ден без да си пишем минимум по 5-6 часа на ден,като разговорите вървяха учудващо гладко,а имахме и много общи теми.Пак да уточня,че още от първия ден,започнах с някакви майтапчета,че искам да сме гаджета и т.н. и т.н.Постепенно в рамките на 1-2 месеца (без да се виждаме,защото ни беше срам) си станахме изключително близки и честно казано,имахме чувството,че сме се познавали цял живот.Та така един ден и казах,къде на шега,къде да завържа някакъв разговор,че изпитвам някакви чувства към нея,без дори да сме се виждали.Мисля,че и бях допаднал,но за връзка разбира се,беше нелепо да се говори на този етап.Имаше няколко пречки,които ни спираха да видим,как ще е и в живото общуване.На първо място,вече споменах,че и двамата ни беше срам да се запознаем,а пък и тя поддържаше подобно интернет запознанство с друго момче и то от по-дълго време.Бяха се и запознали и реално си имах конкурент в негово лице,макар да ми беше споделяла,че само за месец бях станал толкова близък с нея,колкото той за година.Усетих се някак силен,а и изглежда имах основание.Един ден тя ме изненада с новината,че е тръгнала с въпросното момче,но някак и беше супер гадно заради мен,а и аз се правех,че не ми е безразлично,макар че хич не приех нещата толкова навътре,колкото тя си го представи.И така продължихме да поддържаме всекидневна връзка и не след дъгло си пролича,че не е доволна от връзката си с моя опонент.Заяви ми,че има желание да се запознаем(разбира се и за нещо повече),но на този етап и беше неудобно да зареже връзката,която бе започнала.В крайна сметка намери начин и двамата се разделиха и тук някъде започва и нашата история...Беше през един февруарски ден тази година и тя имаше някаква делова работа и най-накрая се решихме да се запознаем,след като ме помоли да я придружа.Срам несрам отидох и честно казано нямаше нищо толкова страшно.
Та така започнахме да излизаме по 2-3 пъти в седмицата,като се държахме за ръка и обикаляхме паркчета,градинки и т.н.
Така продължихме два месеца и в един априлски следобед я целунах и дадох старт на нашата връзка.Сигурен съм,че дотук историята ви се вижда много романтична,но за мен всякаш не бе така...Чувствата ми бяха противоречиви,чувствах я някак,като много добра приятелка и връзката ми се видя някак странна.Тук е момента и да споделя,че това ми беше първата връзка в живота и в някои неща,които ще обясня в следващите редове се проявих,като абсолютен невежа.Момичето искаше едва ли не всяка свободна минута да бъдем заедно,а аз поради това,че не бях свикнал на такъв режим,а и може би и затова,че не ми допадаше чак толкова,често се дърпах...Виждахме се не чак толкова често,колкото подхожда на една връзка и обикновено за около 2-3 часа на ден,които на нея и се виждаха прекалено малко...Да си призная честно в един момент,просто се чудех,защо съм започнал тази връзка,но всякак се опитвах да замажа нещата по някакъв начин.Най-общо казано нещата не вървяха много гладко и понякога я пренебрегвах,заради футболни мачове,среща със стар приятел и други такива,но поне за други момичета,изневери и тем подобни и дума не е ставало.Може би най-правилното обяснение на ситуацията е,че неисках чак толкова ангажираща връзка,исках повече свобода,а и не бях сигурен,дали наистина я обичам.така се продължи 2 месеца и един ден тя ми заяви едно предожение,което ми се видя изключително приемливо...Състоеше се в това да се разделим замалко,един вид да си дадем малко свобода...Приех го и сега горчиво съжалявам затова... И така речено-сторено.Не мислех,че сме скъсали окончателно,но след няколко дни тя ми заяви,че вече изпитва само приятелски чувства към мен...От този момент всякаш нещо в мен прещракна и минах на съвсем друга фаза.Поднесох хиляди извинения и още няколко хиляди обещания за промяна,като този път наистина имах намерение да съм друг човек,след като осъзнах,колко много значи за мен...За мое огромно нещастие всичките ми опити да се сдобрим удариха на камък...В момента наистина много я обичам и немога да се примиря със загубата.Лошото в случая е,че на хоризонта май се появява друг конкурент,който може би е доста по-силен от предния и задачата ми се струва доста тежка,но немисля да се предам без да се боря. Според вас,как трябва да постъпя ?! От някои разговори досега с нея имам чувството,че дълбоко в себе си,все още има чувства към мен...Просто много страдам и се измъчвам от това,че всичко свърши преди да е започнало. 
Мисля си обаче,че не всичко е загубено и все още имам шанс да и върна чувствата,които изпитваше към мен...Просто незнам,защо така стана,но се влюбих истински в нея,след като я загубих.Готов съм на всичко за да я имам пак.Моля ви окуражете ме с нещо ! П.С. Това далеч не е цялата история с всичките й подробности.
