По темата да кажа нещо.Нещата коренно се промениха,но за съжаление,като че ли стана по-лошо.Открих,че ми е изневерила с човека,който споменах в края на разказа си и откакто разбрах това нещо,просто неискам да поддържам никаква връзка с нея.Опитах се да приема нещата и да си бъдем приятели,но открих,че нещо просто ме гризе отвътре и няма да я бъде тая...Просто и заявих,че неискам да поддържаме никаква връзка,но проблема е,че немога да я оставя просто ей така.Изпитвам някаква жажда за отмъщение или не точно за отмъщение,но ми се иска да получа някакво възмездие за нараненото ми самочувствие.И за да не си мислите,че аз съм идеален,аз също и признах,че съм бил с нея на сила по време на връзката ни.Беше важно да почувствам,че съвестта ми е чиста.Въпреки всичко сметнах,че нейния грях спрямо мен е по-тежък от моя към нея и така до ден днешен немога да приема това,което ми причини.Чувствах се някак излъган...И за да разберете,защо е така ще ви просветя с какъв човек ми изневери.Става дума за личност,която не е от нашия град,а от един по-малък,в който тя ходи в свободното си време,защото има роднински връзки.Та дотук добре,но въпросния човек изглеждаше напълно безопасен да ми открадне мацката по ред причини...По-голям е от нея с 8 г.(доста сериозна разлика според мен),а и неведнъж ми го е описвала едва ли не,като някакъв досадник,който само и отправя неприлични предложения по телефона под формата на някакви шеги и имаше един период,в който ми беше заявила,че и е адски противен и неможе да го понася...Е и полека-лека един ден(след като бяхме скъсали) ми заяви,че "баткото" вече не бил толкова противен,а нещо повече - започнала да го харесва много.Направо немога да ви опиша,какъв удар бе това по самочувствието ми,а е имало и случаи,когато в мое присъствие са си говорели по 15 мин. по телефона и аз съм стоял без да направя нищо...После от други източници разбрах,че всъщност ми е изневерявала с него,което бе нов удар по и без това спадналото ми самочувствие."Баткото" ми стана изключително противен тип и тъй като установих,че той е с основен принос за изневярата,немога да отрека,че са ми минавали мисли за физическа саморазправа,които впрочем и в момента минават през мен,но съм далеч от подобен род действия,въпреки че едва ли ще се намери човек в този форум,който да го оправдае.
Та това е...Към днешна дата съм много объркан и въобще незнам,как да постъпя,но определено нямам намерение да напусна живота и без поне да напомня за себе си по някакъв начин.



Find content
Not Telling
