butterfly

Здравейте съфорумци  искам да ви раскажа една история която преживях наскоро... Аз съм момиче на 16, не се оплаквам от външния си вид и въпреки, че тръгнах сравнително късно по срещи не ме е срам до общувам с момчетата, но съм още девствена.  
    Една приятелка дълго ми расказваше за 1 момче, което й беше „само приятел”, но в последствие се скараха и тя ми даде неговия скайп да го разпитам за нея. С него страшно си допаднахме. Изчела съм целия форум и съм наясно с номерата на свалячите и уж не се давам лесно. Момичето ме предупреди че Х е точно такъв, но аз не открих нищо съмнително в поведението му и въпреки, че виждах как всички момичета които го познават го смятат за „пич във всяка категория” беше имал 2-3 приятелки до сега (на 17 е ) и аз го виждах като чувствителено и лесно ранимо момче, което в никакъв случай не търси само секс. Същевременно той просто „мирише на мъж”, истинска алфа, душата на компанията.
    Та въпросното момиче ми каза че мн малко момичета могат да му стигнат до сърцето и аз ест. реших да се докажа – загадъчна усмивка, палав смс и след това изчезнах за няколко дни. След това се засякохме „случайно” и той направо полудя. Съвсем скоро тръгнахме. Срещите ни бяха невероятни – просто като ме погледнише и се подмокрях. Разбира се имахме търкания, но на фона на вс. друго поне на мен ми изглеждаха незначителни ... той ме запозна с родителите си, аз го запознах с моите- абсолютна идилия.    
     Тогава направих 1-вата си голяма грешка – на 1 купон бях леко на градус, на игра на шише се  понацелувах с друго момче,което се оказа че Х познава. Без да знам ги поканих и 2-та на моя рожден ден.    
Можете да си представите изненадата и същевременно ужаса които ме обсебиха. Естествено оня пич си изпял всичко даже без да го питат (това го разбрах наскоро). Нещата продължаваха постарому, а аз все повече хлътвах по него. И вече се радвах че най-накрая ще имам по-дълга връзка, когато дочух злобна забележка от негова приятелка,която ме разтрои много, а той ми каза че трябва да свикна ... Това беше 1-вия ни месец.
        Изведнъж Х спря да ми звъни... аз продължих да го търся(естествено в рамките на нормалното) и един ден го попитах какво става с нас? И той ми отговори че бил страшно зает и че се филмирам напразно ... приех че е прав и реших да изчакам да мине този толкова натоварен период –свършваше края на юни, така мина 2-рия ни месец и почти не се бяхме виждали. Тогава реших пак да го потърся и той не ми дигна. Това беше като удар с мокър парцал , след 2 седмици в пълно неведение реших че няма смисъл да го търся -нещата бяха ясни.(2-рата ми голяма грешка-вече го вях търсила доста пъти)
       Преди няколко дни той ми писа в скайп че трябва да говорим и че му бил счупен телефона, отговорих му но той и до сега не ми е писал. Не сме се виждали вече месец и половина. Преминах фазата на отчаянието, но още смятам че за него си струва да се боря ... още си мисля че не е сваляч защото до леглото така и не стигнахме.
       Като цяло вече за 3-ти път ми се случва момче просто изведнъж да спре да ми отговаря и се побърквам. Дали се целя твърде високо или просто т`ва е адов кръг ...     
P.S.  Скоро отивам на море с приятели които го познават и ако забия др. те ще му кажат, а повече нямам възможност да говоря с Х. Смятате ли че трябва да го издиря и да му поискам поне обяснение или вече няма смисъл да го търся...?
         Ще се радвам да получа съвет, окуражаващ отговор или просто емотикон.
Благодаря.