Ina

Здравейте. Умишлено пиша в мъжки форум, защото искам да чуя и мъжки мнения, ако ви се занимава с мен де. Публикувах и в женски и там получих ценни отговори. Извинявам се за дългия пост, не можах по-кратко да опиша ситуацията.


По принцип съм разведена отдавна, преди 3 г. заживях на семейни начала с един мъж. Ще ми е трудно да намеря някакви недостатъци в него за тази година и нещо, в която живяхме заедно. Тъкмо си викам "Изгря слънцето на моята улица", не щеш ли взе нещо да ме съмнява. Изведнъж, от нищото. Смени си навиците, почна да се крие в тоалетната с телефона, почна да закъснява, уж работа, ама два-три пъти направих "случайни" засечки и разбрах, че се е появила една девойка /силно казано/, жена на 29 г.,несемейна. Срамувам се, но и в телефона му рових, видях СМС, негов "Обичам те!",на който разбира се не бях аз получателя. Казах му. Била съм "Болен мозък". Нямало такова нещо. Да, ама закъсненията продължиха, понякога се прибираше 4-5 ч. сутринта, и след една безсънна нощ му казах, че съм му събрала багажа и да се разделяме по живо, по здраво /живеехме в мое жилище/. Изнесе се. На всичките ни приятели каза, че съм луда, той не се занимавал с жени. Само че, след две седмици /както бях луда/ я представи на компанията си. Както и да е. Това беше първия етап. Тази му любов трая 5-6 месеца. През това време живееше с майка си. Определено си беше оставил вратичка към мен, аз не се дръпнах окончателно, може би чувствата бушуваха още в мен. Какви ли невероятни неща чух по него време, но хайде, няма да ви занимавам с това.

След това реши да „опитаме отново”. Само че не знаех, че опитването ще е излизане на кафе и питие, изпращане до в къщи и целувка на входа. Като тийнейджъри, въпреки че децата ни вече са на тези години. Смешно. Почнах да се изнервям. Имахме няколко скандала на тази тема, какво съм очаквала, веднага да ми легне в леглото ли? Трябвало да мине време. Е, мина време. Поуспокоиха се нещата, започна да прекарва 4-5 нощи в къщи, излизахме, говорехме много,бяхме двойка, не точно както на мен ми се иска – пълноценна, но все пак двойка. Викам си, с течение на времето, и това ще дойде. Нали уж търпението е положителна черта. Така караме от миналото лято. Обяви пред приятелите си една вечер, ето, това е бъдещата ми жена, аз много я обичам. Явно думи само е било.

Така, обаче от два месеца нещо пак дръпна назад. Изведнъж. Този път няма девойка. Забравих да спомена, че има проблем и с алкохола. Сяда за една бира – забравя да стане до сутринта. На всичко отгоре почна европейското, почнаха събирания с приятели /между другото аз също обичам да гледам мачове/, напиване, залагане на „Еврофутбол” и все такива приятни неща. Всяка вечер. Тези приятели също са несемейни, някои много по-млади момчета от него /той ще стане на 41 г. тази година/, пият, ходят по кръчми, по дискотеки, просто като отвързан. Никаква отговорност, никаква загриженост, нищо. По него време не можеше с мен да гледам мач /поне един/, защото /седнете, да не паднете/ „У вас не мога да залагам наживо”. Наистина, добро основание. Не искам да смятате, че съм някаква сметкаджийка, тук не става въпрос да се сложат 5 лв., 10 лв., а залага на едро – по 100, 150 лв. на мач, два мача на вечер…. Смятайте. Много преди да го познавам също е играел много, но в един момент се е спрял. Опитвах се да говоря с него, по телефона, защото няма време да се видим, че ми липсва, че не е нормално по цяла седмица да не се виждаме, че не е нормално от 2 месеца да не ме е докоснал с пръст, че имам нужда да ме прегърне и така да спя, абе нормалните неща. Не съм повишила тон, не съм обидила. Иначе се виждаме по работа само в събота и неделя, с търговия се занимава тогава, и това ни е виждането. Понякога сядах с него и компанията му да гледам мач, чувствах се неканен гост, и за него това беше „нали се видяхме”. Да, но нали има нужда от време само за нас, да си поговорим, да се видим, да имаме интимни моменти. Каних го след мачовете в къщи /12-1 ч. през нощта – имал работа, трябвало да види майка си./ Дори без секс, защото като поискам повече от 1 път месечно вече съм обвинена „ти само за това мислиш, има по-важни неща от секса”.О,кей, питам кое обаче /се*е си, не него/ – пиенето до сутринта с приятели и хвърлянето на пари на вятъра? За тези два месеца ме нарече с хиляди имена – била съм малоумна, гаден човек, искал спокойствие и свобода /всяка вечер му е свободна, питам се колко повече/, искал да спи сам, искал да бъде при майка си, искал да се весели с приятели, да не разчитам за нищо на него. Всеки имал проблеми, да не съм очаквала нищо от него, не съм знаела как да се държа с него, искала съм като куче да го държа на каишка. Ококорих се, обидно ми стана, защото винаги съм го подкрепяла, дори да не съм харесвала начинанията му, защото общо взето не чува чуждо мнение /особено моето/. Избягвала съм да му звъня вечер, въпреки че е казвал „Ще се чуем по-късно”, но не се обажда, през деня за нищо не съм го ангажирала. Каквато и работа да имам – правех си я сама. Тежко ми е, справям се, но много ми коства. Никакви ангажименти, пълна свобода, и насреща – нищо. Нула внимание. Срина ми се самочувствието отвсякъде, не се чувствам жена. Той просто не ме поглежда, все едно съм мъж, а смея да твърдя, че изглеждам добре. Не знам как да го събудя, не знам какво става с него. Само да поискам да се видим без приятелите, сами, става агресивен, казва утре, обещавам. Но, утре не идва.
Ще питате защо съм с него? Ние де факто от два месеца нямаме връзка. Виждаме се по работа. Защо се унижавам, трябват ми пари и заработвам уикенда допълнително. Сама съм, а в нашия град заплатите не са от най-високите. Имам син на 17 г., трябва да мисля и за него. Затова продължавам да работя с него. Но ми е много мъчно, много тежко. Чудно и за мен продължавам да изпитвам някакви чувства, притъпени може би заради обидите, които ми е нанесъл, заради не виждането на това, което давам от се*е си, за неоценката за всичко, с което се справям. Обидно е, че близък човек те нарича малоумна, гадна, тъпа п…ка, и други приятни думички. А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.
Сега, защо ви занимавам с глупости. Първо, че ми е тежко, второ, не разбирам аз ли нещо не съм в час, но нормална ли е тази връзка, до 80 г. ли да го чакам да узрее за нещо сериозно, за да се чувствам и аз жена? Нормални ли са желанията ми да имам интимни моменти с даден мъж, с който уж пробваме, да оставаме насаме, да си говорим, да вършим нещо заедно? Да имаме ангажименти един към друг?
Пак се извинявам, че ви натоварих с проблемите си.