Ina

Мила Ина, изумих се на глупостта ти. Извинявай, че така остро започвам поста си, но ти чела ли си писмото си сама, имаш ли представа как звучи разказа ти в ушите на другите...? Нужно е веднага да спреш с тази драма. Да се вземеш в ръце и да се застъпиш за се*е си. Този мъж не иска, не може и няма да ти даде това, от което се нуждаеш. Той бяга от отговорност, той е незрял и така ще си изживее остатъка от живота си, има такива мъже, които се женят за компанията си и нещата си остават такива, а ти си страхотна и съвсем нормална жена и естествено той не те заслужава, най - малкото, защото не те оценява. Веднага спри да се подлагаш на това, заобичай се, а на онзи мерзавец му тегли една майна. Влей си сила, моля те, живота е прекрасен, за какво ти е този глист???
Относно самочувствието напълно те разбирам - липсата на внимание от желание мъж може да ни срине, но се постарай сега да си силна...сама си дай това, от което се нуждаеш...
Ако трябва купи си някоя нова дреха, в различен от твоя стил, нещо ново направи, нова прическа, друг грим, бельо, освежи се, за да си вдъхнеш увереност и на онзи никакво внимание не обръщай!
Знам, че едва ли ще направиш и 1 от тези неща, но ти си минала много границата и той не те уважава...
Затова нямаш време и място за самосъжаление...просто действай в правилната посока.
Желая ти сила и успех!

Знам колко абсурдно звучи ситуацията, но е истина за съжаление. Човек се учи от грешките си обаче.
Благодаря отново на всички, проявили интерес към темата.

Това, червеното, ми хареса

Дива Орхидея,Освен да ти кажа благодаря, нямам други думи. Страхотно си вникнала в чувствата ми.Питаш защо още го обичам? Не знам вече дали е точно обич. Но каквото и чувство да е, трудно е да заповядаш на сърцето си.

На един от семинарите на Тони Робинс чух следното: "90% от приблемите ни са проблеми, само защото ние ги правим такива, и поради това, не съществуват."Сигурна ли си, че не знаеш какво да правиш? Сигурна ли си, че въобще имаш нужда от съвет? Мисля, че всички хора на Земята, че даже и на Юпитер, биха ти дали един и същи отговор, и не вярвам ти да си единствената, която не го вижда.Въпросът е друг. Въпросът е защо вместо да направиш очевидното, ти се тормозиш, и пишеш фермани по интернет форуми, на хора които 5 пари не дават за житейската ти история. И отговорът е от 2 части.Първо, ти имаш НУЖДА от драма. Това нито е страшно, нито е патологично, виждам ежеднвено жени които са повече влюбени в драмата отколкото в някой мъж. Дали го признаваш или не, не променя нищо - на някакво ниво ти харесва драмата от всичко това, което този човек върши и внася в живота ти. До такава степен, че пристрастеността към драмата ти пречи да направиш Правилното Действие.Второ, ти не търсиш "съвет" за нещо-си, нито "мнение" за нещо-си. Ти търсиш разбиране. Ти търсиш съпричастност. Но разбиране и съпричастност от някакъв форум няма да реши нищо в живота ти. Единственото, което ще постигне е да се почувстваш малко по-добре за 10 минути.Освен това, давала ли си си някога сметка, че именно това негово поведение те задържа при него? Той е често груб, понякога непоносим, неконтролируем и непредсказуем. Звучи ми секси. Колкото повече се дърпа, толкова повече искаш да си с него. Глупаво, нали?Другата причина поради която не правиш каквото трябва, е ниско мнение за се*е си. И тогава е добре да се вслушаш в мъдростта на 17-годишния си пророк. Колкото "по-малко жена" се чувстваш, толкова по-малко ще те възприемат като такава. Дано не се заблуждаваш че "ако само нещата с този мъж се наредят, всичко ще е мед, масло, и палави пчелички", защото проблема не е той, а ти. Или по-скоро това, което мислиш, че си. Това, в което вярваш, се проявява като истина. Вярваш, че не си достатъчно атрактивна/чаровна/красива, и това се случва - той не те приема като такава.А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.Не си търси сама оправдания, и не приемай оправдания от другите, под каквато и да било форма. Просто защото е идиотско, и защото те спира да предприемеш каквото и да било. Оправданията са лесни, бързи, евтини, и също толкова безполезни.Вместо това се оттърви от обвиненията, оправданията и трагедията. Гримирай се красиво, облечи се хубаво, излез навън, и покажи на някои хубавец какво означава Истинска Жена. Убеден съм, че го имаш в се*е си, и то много повече, отколкото си мислиш в момента. Ти си това, заради което милиони мъже падат на колене, заради което правят глупави неща, и за което си мислят нощем. Излез и го покажи.И не пиши повече глупости от рода на "колко да го чакам", "как да го променя". Не отива на жена с твоя интелект все още да опитва да променя света, или дори само мъжката раса. Нямаш контрол върху него, или върху който и да било, но имаш пълен контрол върху се*е си.

Не си прав, че търся драма. За останалото - аплодисменти. Търся спокойствие, но да, не е при ТОЗИ мъж.А че имам нужда от разбиране, имам. Може би затова пиша по форумите. За да изпусна малко напрежението, което се е събрало в мен, за да чуя чужди мнения, наистина. Едно е да ти го казват приятели, те ме познават, на моя страна са, въпреки, че тук не става дума за някаква борба за надмощие. Казах май, че понякога се съмнявах в здравия си разум и в това, че желанията ми са НАПЪЛНО нормални. Просто не са били насочени към правилния мъж.Благодаря за отговора.

В общи линии положението много отдавна е стигнало до фазата СЛЕДВАЩИЯТ.

Това, на което ще наблегна аз, е как да се справиш с емоционалната част на нещата.

Има един много интересен въпрос, на който всеки от нас трябва да си отговаря, когато става дума за отношенията между хората - Защо правим всичко това, което правим за човека, който обичаме. И как отговорът на същия този въпрос се преплита с есето, което трябва отдавна да сме написали на тема "Какво искам?".

В твоят случай комбинацията есе/отговор по никакъв начин не комуникира с човекът, който си описала. Замисли се, той дали въобще се сеща за теб в обикновен ден? Смяташ ли, че твоите терзания всяка една самотна вечер, по някакъв начин стигат до него? - Не, естествено! А той дали би ги разбрал - не, естествено!
Историята показва, че обикновено след време подобни хора се осъзнават, почват да звънят, да говорят в стила "Ако можех да върна времето назад..." и да се опитват да оправят грешката си. Ти обаче, тогава няма да си там. Ще си с гордо вдигната глава, вървяща до рамото на друг мъж или сама, но пак с вдигната глава.

Това, което не ни убива ни прави по-силни!

Животът е достатъчно дълъг, за да намериш подходящия.

Това е твоят път сега. Обзалагам се, че ако попиташ сина ти за мнение, той ще ти отговори нещо от рода на "Тоя ли?!"
Убеден съм в това!

Благодаря ти. Сина ми казва, че много съм си смъкнала летвата. На моменти разсъждава по-зряло от мен дори.