Francis Drake

Аз лично мисля в събота да говоря с нея и да и кажа, че връзката ни отива в кофти посока и сега е моментът да я прекратим, и да си събирам нещата и така. Ще и обясня, че сме задълбали вече много (все пак живеем заедно), а пък е очевидно, че колкото и време да мине, няма да стават по-сериозни нещата. После ще ми бъде кофти, все пак е супер хубаво и готино момиче, но не си е работа.

Не се засягам толкова лесно, ок си го написал, знам, че съм в много прецакана ситуация и съм направил супер мноог тъпотии с нея. Интересно ми е, като казваш, че си бил в подобна ситуация, как се измъкна от нея, т.е. проста заряза тази, която ти се беше качила на главата, или тя в крайна сметка те остави, или успя да обърнеш нещата, така че не ти да си в неизгодната позиция?

Със сигурност няма да гоня състезания, искам да го изполвам като спорт за общо подобряване на формата, а че няма да ми е зле да се науча да се бия е другото нещо. Всъщност боят ми е проблем, реално от дете не ми се беше случвало, наложи ми се и то срещу професионалист (бодибулдър и професионална въоръжена охрана) и ме омаза. Понеже обаче не си се представям често да ми се налага, водещо е да съм в добра форма, а боят е на второ място.

Тъй като виждам, че във форума има хора, които са се занимавали с бойни изкуства, искам да ги попитам следното: искам да опитам нещо такова, знам, че има много голямо разнообразие, и само с четене не знам дали мога да намеря най-подходящия. Като цяло съм висок и слаб, със слаби мускули, занимавал съм се е тичане и плуване. Освен това ми липсва гъвкавост и разтегнатост. На 27 съм. Според вас мога ли тепърва да се захвана с подобен спорт, сещате ли се някой, който е подходящ? Повечето хора започват много по-рано и се чудя дали не е късно. Познавате ли хора, които са започнали на подобна възраст, без да са спортисти и без да са в много добра форма? Мерси много!

Относно другата девойка, тя всъщност знае. С нея историята между другото е дълга и поучителна, но да не разводнявам. Мисля, че всичко, което си ми написал, е супер вярно и аз си ги мисля същите неща. За това, дали може да се обърне положението, не знам. За това някой ако има опит, може да сподели. Моят е, че във всяка връзка има по един, който обича повече, и един, който по-малко. И наистина повече обичащият командва връзката. Не съм виждал някой да обръща положението, а само да страда и да си блъска главата. Другото, което съм виждал е, този, който обича повече, в един момент да му писне, и да каже чао. И тогава на онзи, който е бил гъзар до момента, изведнъж да оцени какво е загубил. Така че винаги истината май е в самоуважението. Проблемът само е, че момичето много много ме кефи и ми се струва тъпо да я оставя без конкретна причина, а защото когато не сме заедно, не мисли само за мен и не ме скъсква от смс, и не говори на приятелките си как иска да се женим (макар че на практика това, че им казва, че не е намерила човека, за който иска да се ожени, си е доста сдухващо де).