Darkrage

Заглавието е малко странно, но иначе би станало много дълго.

Историята е следната:

В работата постъпва нова колежка. Работи в един затворен отдел без много колеги около нея. Още на вторият ден виждам ново лице на мястото за пушене, бяхме само с един друг колега. Погледнах я - адски мило и красиво същество - седи там и пуши нервно. Отидох при нея, "Здравей, защо пушиш сама? Ела при нас." Разговорихме се, поотпусна се. Ходихме на обяд и въобще всичко беше Ок. Следващият ден и взех Кю-то и си лафихме за всякакви неща.
От ден на ден, обаче, от разговор на разговор и "пушилник", нещата поеха в друга насока. Последваха водки след работа и сладки приказки. Оказа се, че с нея споделяме мнение по безброй въроси, обичаме прекалено много еднакви неща и също толкова неща мразим. Беше ни, меко казано, приятно заедно - звънък смях и забавление.
Дотук, добре
Един обяд, обаче, бяхме само двамата и разговорът не знам как се извъртя и тя каза "А моят приятел пък какъв е..." Не показах никакво чувство тогава, дообсъдихме нещата и се прибрахме в работата.
Следващият ден тя ме покани да се разходим след работа. Седнахме някъде и общо взето тя отвори душата си - аз седях и слушах. (В резюме + други разговори) Дете на разведени и повторно оженени, тежко детство, гадни и безплодни връзки с много изневери от страна на мъжете и т.н. Сегашният тип (около 40-те по мои сметки) - пълен темерут, общо взето аз го наричам "съквартиранта й". Да добавя - пихме здраво тая вечер. Онзи се обади - тя с равен тон му каза, че пие с колеги ( всеки път така говори с него, междудругото - ще речеш, че говори с домоуправителя). Станахме и тръгнахме към такситата. Аз я хванах за ръката и вървяхме надолу
"Ама ние сме колеги..."
"Е и, ако те притеснява това, винаги има решение."
И изведнъж тя ме сграбчи в една изпълнена с писък, дълга целувка. Невероятно!
Няколко дни напред-назад, бях в командировка и т.н. Обаждах й се по телефона със закачливи разговори. Нещата ставаха, малко бавно, но...

Имах рожден ден скоро, направих едно голямо градинско парти - два дни, страшен купон. Закачки, свобода. Обаче тя избяга с една друга колежка да си легнат да спят. Ама и аз не съм лукова глава - като се качвах да си лягам минах през техният креват и й казах "Твоето място е там, не тук" и посочих моето легло. След 5 минути дойде и се сгуши в мен. След малко мръсни разговори и целувки, все пак решихме, че няма да правим секс пред останалите 10 спящи там. Заспахме така, сякаш бяхме спали така последните 10 години.
Сутринта беше криво - тя въпреки всичко прие нещата като изневяра към "съквартиранта". Все пак я убедих да я закарам аз, оставих я в един парк да се разходи, целунах я и си тръгнах.

Следват тежки дни, чиято есенция е:

"Аз не мога да обичам, никога не съм обичала."
"Никога не съм била в свят като твоя." ( тук се визира супер весела среда, приятели - щастливи хора )
"Майка ми цял живот ми повтаря да не се женя по любов, ами да си намеря мъж, с който се понасям."
"Не искам да излизам с теб, защото като се прибера плача!"

На последното мигах бая, честно казано. И все пак тя продължава да се прибира у онзи, нарича го "мухльо" и пак там се прибира! Най-лошото е, че вече много трудно мога да остана на саме с нея. Леко нещата започнаха да излизат от контрол. Успях да я изненадам, като и звъннах на вратата на собственият й апартамент, когато тя си беше там (онзи командировка или ала-бала). Прекарахме три весели часа, през които обаче аз се държах на абсолютно положение - без никакъв опит за физически контакт.



Таааа, след този ферман Дойде време за много важен избор - дали да не организирам още една внезапна среща, да я сграбча и да я оставя без дъх, пък било то и на автобусната спирка, да речем ИЛИ да продължа с досегашното си поведение ( 3 седмици след рождения ми ден ) на много точен пич, който видно я има за нещо повече ( което тя си знае, естествено ), и да изчакам още ... колко??

В общи линии, това е жена осигурена във всяко едно отношение, изключая всичко, що се касае до сърцето и душата - личният живот. Изведнъж, от нищото, се появявам аз - тотално различен, със силно и същевременно нежно отношение към нея, винаги усмихнат и позитивно настроен.
Честно казано, от моя гледна точка тя е много, много сериозен кандидат да бъде идеално пасващата друга половинка. Нооо... Хюстън, имаме проблем!

В момента тя е или уплашена от ситуацията, или е напълно изключила по въпроса.


Идеи?

Всички сме имали от онези моменти, когато обектът на желание просто е класи над другите. Време, в което трябва много да мислиш.
Представете си следната ситуация - наблюдаваш някого известно време, преценяваш го добре и накрая решаваш, че трябва да го имаш на всяка цена. Идва моментът за действие и се оказваш изправен пред интересена дилема:

Тежката артилерия
vs
Пътят, осеян с рози

От една страна артилерията ти се струва по-силната атака, уверен си и по всичко личи, че атаката ще е успешна НО все пак имаш и приличен шанс за тотален крах без път назад. От друга страна пътят от рози ще ти даде възможност да покажеш всичко, на което си способен и ще ти помогне да забъркаш "магията"... Но тук също рискуваш да загубиш, по една или друга причина.

Дискусията е - атакуваш смело, съзнавайки, че евентуално след това те чакат дълги разговори със се*е си и близане на рани ИЛИ постилаш един хубав път от рози, приемаш евентуалната загуба и задържайки човека в обкръжението си, събираш сили, запасяваш се с прилична доза търпение и след порядъчен период от време ч**аш отново на портата.

Discuss