Darkrage

Толкова много говорих, ти нищо не чу.
Толкова много направих, ти нищо не видя.
Толкова много чувствах, ти нищо не усети.
Крещях "Събуди се!"

Драскам душата си безспирно.
Вървя часове, докато краката ми не плувнат в кръв.
Надявам се едната болка да притъпи другата.
Напразно!

Проклинам тази зловеща неправда.
Тази шега на Съдбата.
Тази планета...

Долетя в съня ми поканена.
Малко дете, търсещо пътя за дома си.
Цвете, борещо се за светлина.
Пустиня, не познала водата.

Страх бе сковал сърцето ти.
Светът бе те от въздух лишил.
Някой играл си бе с душата ти.
Някой бе вместо те*е решил.

Защо?!

В ума си разговарям със теб.
Задавам въпроси и търся отговори.
Листът хартия ме гледа безмълвен.
Нима съм безсилен?!

Щастието е истинско, само когато е споделено.
Къде си?!!
Къде сииииииии??!!!!
Защо вървя сам, хванал призрак за ръката?

Къде ме води този път не зная.
Завой след завой...
Но аз съм решил да узная.
Въпреки този порой.

Не ме е страх от тъмнината.
Не се страхувам.
А теб защо те е страх от светлината?
Не разбирам!

Въпроси без отговори.
Свят без цветове.
Букви разбъркани.
Душа без криле.