martuuu6

Здравейте. Може би някой от вас ме помнят от оная тема, в която ви бях описал как ме зарязаха.
Проблема отмина и сега на нов ред дойде нещо друго, което ме стъписва и незнам как да реагирам.
На един рожден ден преди 3 дни се запознах с едно много красиво момиче (и аз не помня как се запознахме, но докато се усетих вече се целувахме) 8-9 по десетобалната система.

Пак с една година по-голяма от мен. Руса, къдрава, красива, умна... абе въобще сладуранка.
Има обаче неща, които буквално ме плашат в нея, или не чак плашат, но притесняват.

Има много директен подход към момчетата (или пък само към мен???!). Излизали сме само 2 пъти, а тя вече
иска да я водя вкъщи, да правим секс, говори ми ,че не издържа, а тая директност ме плаши.
Сега ако трябва да съм честен си признавам, че въпросното момиче не е точно моят тип, който бих искал да имам за сериозна приятелка. С нея съм по-скоро за разтоварване. Проблема е ,че искам да си искараме няколко хубави нощи, докато сме още заедно ,че след 20 дни трябва да се разделим зарди разни обстоятелства, но от друга страна тази нейна директна изява на чувствата и ме плашат...и се притеснявам от време на време. Какво да правя според вас, попадали ли сте на такъв тип момиче. Много ми е странно....  

Намирам този раздел за най-подходящ. Интересно ми е кое кара хората да бъдат привлечени от определена личност?
Не момичетата, а хората като цяло.

Забелязъл съм ,че има напълно обикновенни хора, пичове големи, преуспяли, но просто някак си не привличат хората към тях.
Забелязъл съм ,че и някой личностти имат нещо странно в себе си (харизма ли е кво ли е) и привличат хората като магнит, сприятеляват се лесно, и могат когато и както си искат да добавят още един контакт към своите много...

Кое е така привличащо, интересно ми е... от много време не мога да си отговоря на този въпрос (не съм от хората, които привличат или поне не толкова колкото ми се иска) и немога да си го отговоря.

п.п - има ли и добри книги по тази тематика, давайте.

Здравейте, не случайно искам да питам за съвет в форума ,тъй като знам ,че тва е било/е/ проблем
на почти всеки човек.
Преминавам направо към проблема - МНОГО МЕ МЪРЗИ!!
Ама като ви казвам много, значи МНОГО, наистина.
На скоро скъсах с приятелката ми, имам разни други ангажименти, за които трябва да мисля и да се занимавам,
но странното е ,че тези външни обстоятелства (или там както да ги нареча) НЕ МЕ РАЗСЕЙВАТ.
Проблема е ,че не се разсейвам с разни други работи, за които да мисля постоянно, ами просто
както си седя пред пц-то цял ден и ме мързи да пипна да уча (най-вече), защото съм започнал сериозно
частни уроци по английски език и би трябвало по цял ден да уча (кат се има в предвид, че не съм напреднал много), да чета
да се занимавам с английския, но просто не го правя. Нямам и причина да не го правя, мързи ме просто ,е така от нищото.
Наистина започвам да се плаша...истински се плаша, щото незнам кви мерки да взема срещу тва. По някой път сядам на сила, но повече от половин час не издържам, баси... а много искам да преуспея с тоя език и география,но нещата се не получават.
Незнам няква външна мотивация ли ми трябва..кво ли...
Имам си цели, но сигурно немога да се мотивирам. Мотивирам се във всички други неща като работа по себе си, по визията по възприятията ми, израствам много, създадох си социална среда, дори в друг град..приятелите ми се увеличават, взех диплома за морски спасител, започнах шофиорски курсове, много мотивиран....но някак си там при ученето нещата не се получават. Мързи ме!
Може да ви се стори смешна тема на някой от вас, но знам ,че почти всеки е бил или е на такова дережде и искам да ме посъветвате (ако може да се посъветва нещо при такъв проблем, въобще) нещо...каквото и да било, че се плаша от себе си и от тая мърза..  

Здравейте на всички Първото и най-важно, което искам да кажа е ,че нямам проблем с момичетата. Джиткам ги
малко по-малко и нямам кой знае кви сериозни проблеми в тва отношение. Проблема е по-конкретен при мен, и
искам да ви питам как бихте постъпили ако сте на мое място.
По принцип свалянето на момичета никога не ми е било ,не ми е, и няма да ми бъде цел. Имам доста по-високи
цели от момичетата. Бих казал ,че съм привърженик на дългите връзки дори. Харесва ми да "опитомявам" момиченца
и да ги задържам за по-дълго при мен.Това си е изкуство за мен, а и ме кефят истинските взаимоотношения. Тепърва се уча на това изкуство де...понеже най-дългата ми връзка е сегашната - 5 месеца почти. Ще премина направо на същинския проблем

Приятелката ми учи в моя град, но живее в друг  (на около 25 километра) и е на квартира тук. Понеже тя е 12 клас ,а аз 11
след като завърши тук, се мести да учи в София. Следователно тя вече няма работа в моя град. От София вкъщи и обратно. Трудно ще ни бъде да се виждаме...2-3 пъти в месеца най-много. Малко ми е гадно, че зарди такива обстоятелства едва ли не трябва да се разделим, струва ми се тъпо де да знам. Аз си мисля тайно как като завърша другата година ще се преместа в София и ще бъдем заедно отново...но само тайничко си го мечтая. Понеже наближава нейния бал и след това офейква, и двамата знаем ,че трябва да поговорим по този въпрос, какво да правим и струва ли си да продължим,но все още не съм сигурен какво да и кажа. Чувствам се неловко. Имали ли сте такива ситуации подбни на моята? Как мислите струва ли си усилията такава връзка? Заслужава ли си? Какво да и кажа, как трябва да протече разговора на тая тема според вас?

Това е. Наистина очаквам много съвети от ваша страна чао