martuuu6

Проблема ти е ,че си я поставил пред всичко! След като само тя има значение за теб, то тогава тя ще ти избяга. Жените не обичат лесните мъже.
Започни да работиш върху себе си. Намери страстта ,която ти дава самоувереност и амбиция да продължиш напред. Не поставяй жената на първо място никога. И помни най-важното ,че успеха с жените идва от това КОЙ СИ, а не от това какво правиш или казваш. Работи много и успехите няма да закъснеят това е моят съвет. А относно конкретното момиче, не ти давам гаранция ,че ще успеех с нея. Но ти давам гаранция ,че ако започнеш да работи упорито върху себе си ще успееш с стотици други. Успех!

И една мисъл ,която много ми харесва: "Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай" , не се сещам на кой беше.

Далеч съм от мисълта да тръгвам по "стария отъпкан път" или да я губя два пъти по един и същи начин.
Отношението ми към нея ,а и не само няма нищо общо с това преди, което ме кара да се чувствам сигурен ,че ако искам мога да я имам.

Сега като си прочетох поста, ако не го бях писал аз сигурно щях да си помисля същото за човека отвъд монитора. Няма да се мъча да ви убеждавам в обратното, тъй като е безсмислено. Просто исках да споделя. Успех!

Страх ли те е да я загубиш, не че няма да имаш успех с нея ,но и по принцип няма да си успешен в живота.
Изкорени този страх от теб. Забрави всички фрази, рутини, и донжуански техники. Не мисли като 5-то класник.
Научи ,че привържеш ли се силно губиш. Просто се дръж естествено. Това не означава ,че като се срещаш с нея, трябва да пърдиш, да се оригаш и тем подобни. Просто бъди най-доброто себе си. Прави нещата, които ти харесват и те зареждат с енергия и я постави на второстепенно място поне за малко. Покажеш ли и ,че тя е на първо място за теб, смятай ,че си загубен.
Закачай се с нея, бъзикай я, гушкай я ,щипи я, цункай я, лигави я.... забавлявай я, като я с теб ,а като е далеч от теб я остави на мира и
не я търси много много, а се забавлявай с твойте си неща. Всичко е толкова просто.. , само че много се съмнявам да ме разбереш и да промениш мисленето си хей така, ако не си направил собствените си грешки сам. И запомни най-важното - Не си ли готов да изгубиш приятелството ти
с нея, не си готов и да бъдете нещо повече ! Действай без страх, ако искаш истински успех!

Разбирам ,че темата не е актуална от много време насам, но аз да си напиша, нали....  

Сигурен съм ,че едва ли някой го интересува толкова много мойта история, но нали все пак това е форум и който иска нека да чете.
Два месеца след раздялата все още ми държеше леко влага, но началото на лятото заминах за чужбина. Там два месеца живеех сам, в един хотел. Живеех с едно момче от Канада и двама от Индия. Бях на работа, а това беше едно от най-хубавите ми преживяваня. Станах по-самостоятелен, а и разбрах много работи за живота, които преди незнаех и си правех сам белята с жените и въобще.

С момиченето подържаме близки отношения, тя си учи в София, аз в моя град последна година мъча. Обажда ми се тя на мен ,аз на нея от време на време говорим. В събота я виждах, и я питах дали иска да ми бъде дама на бала, на което тя прие с удоволствие. Няма да изпадам в подробности как се разви вечерта и тем подобни, защото тоя път не искам никакви съвети. Искам да кажа ,че въпреки отдавна ми е минала мъката по това момиче и много хора мислеха (пък и така е нормално де) ,че ще я забравя.. всъщност не са прави изцяло. Можеби я забраих ,да.. след нея имах още 2 приятелки и пак ми беше много хубаво, но нея някак си я чувствам толко близко до мен ,че имам чувството ,че цял живот ще бъде до мен. Все още ме привлича адски много.     ,a хубавото е ,че започвам да си мисля ,че и аз нея я привличам съдейки по действията и в събота...      Аааа не казвам

Всъщност сте много прави всичките. Но това чувство в мен, което ме кара да си мисля ,че не съм толкова опитен колкото нея
ме кара да се притеснявам и стъписвам от време на време. Това е проблема всъщност, как да изляза от това глупаво притеснително настроение и да взема това ,което всъщност поттискам силно в мен.