martuuu6

Проблема ти е ,че си я поставил пред всичко! След като само тя има значение за теб, то тогава тя ще ти избяга. Жените не обичат лесните мъже.
Започни да работиш върху се*е си. Намери страстта ,която ти дава самоувереност и амбиция да продължиш напред. Не поставяй жената на първо място никога. И помни най-важното ,че успеха с жените идва от това КОЙ СИ, а не от това какво правиш или казваш. Работи много и успехите няма да закъснеят това е моят съвет. А относно конкретното момиче, не ти давам гаранция ,че ще успеех с нея. Но ти давам гаранция ,че ако започнеш да работи упорито върху се*е си ще успееш с стотици други. Успех!

И една мисъл ,която много ми харесва: "Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай" , не се сещам на кой беше.

Далеч съм от мисълта да тръгвам по "стария отъпкан път" или да я губя два пъти по един и същи начин.
Отношението ми към нея ,а и не само няма нищо общо с това преди, което ме кара да се чувствам сигурен ,че ако искам мога да я имам.

Сега като си прочетох поста, ако не го бях писал аз сигурно щях да си помисля същото за човека отвъд монитора. Няма да се мъча да ви убеждавам в обратното, тъй като е безсмислено. Просто исках да споделя. Успех!

Страх ли те е да я загубиш, не че няма да имаш успех с нея ,но и по принцип няма да си успешен в живота.
Изкорени този страх от теб. Забрави всички фрази, рутини, и донжуански техники. Не мисли като 5-то класник.
Научи ,че привържеш ли се силно губиш. Просто се дръж естествено. Това не означава ,че като се срещаш с нея, трябва да пърдиш, да се оригаш и тем подобни. Просто бъди най-доброто се*е си. Прави нещата, които ти харесват и те зареждат с енергия и я постави на второстепенно място поне за малко. Покажеш ли и ,че тя е на първо място за теб, смятай ,че си загубен.
Закачай се с нея, бъзикай я, гушкай я ,щипи я, цункай я, лигави я.... забавлявай я, като я с теб ,а като е далеч от теб я остави на мира и
не я търси много много, а се забавлявай с твойте си неща. Всичко е толкова просто.. , само че много се съмнявам да ме разбереш и да промениш мисленето си хей така, ако не си направил собствените си грешки сам. И запомни най-важното - Не си ли готов да изгубиш приятелството ти
с нея, не си готов и да бъдете нещо повече ! Действай без страх, ако искаш истински успех!

Разбирам ,че темата не е актуална от много време насам, но аз да си напиша, нали....  

Сигурен съм ,че едва ли някой го интересува толкова много мойта история, но нали все пак това е форум и който иска нека да чете.
Два месеца след раздялата все още ми държеше леко влага, но началото на лятото заминах за чужбина. Там два месеца живеех сам, в един хотел. Живеех с едно момче от Канада и двама от Индия. Бях на работа, а това беше едно от най-хубавите ми преживяваня. Станах по-самостоятелен, а и разбрах много работи за живота, които преди незнаех и си правех сам белята с жените и въобще.

С момиченето подържаме близки отношения, тя си учи в София, аз в моя град последна година мъча. Обажда ми се тя на мен ,аз на нея от време на време говорим. В събота я виждах, и я питах дали иска да ми бъде дама на бала, на което тя прие с удоволствие. Няма да изпадам в подробности как се разви вечерта и тем подобни, защото тоя път не искам никакви съвети. Искам да кажа ,че въпреки отдавна ми е минала мъката по това момиче и много хора мислеха (пък и така е нормално де) ,че ще я забравя.. всъщност не са прави изцяло. Можеби я забраих ,да.. след нея имах още 2 приятелки и пак ми беше много хубаво, но нея някак си я чувствам толко близко до мен ,че имам чувството ,че цял живот ще бъде до мен. Все още ме привлича адски много.     ,a хубавото е ,че започвам да си мисля ,че и аз нея я привличам съдейки по действията и в събота...      Аааа не казвам

Всъщност сте много прави всичките. Но това чувство в мен, което ме кара да си мисля ,че не съм толкова опитен колкото нея
ме кара да се притеснявам и стъписвам от време на време. Това е проблема всъщност, как да изляза от това глупаво притеснително настроение и да взема това ,което всъщност поттискам силно в мен.