LiFe

Представете си следната ситуация. Красиво момиче на 21 години. Има си приятел - доста сериозен при това, живеят заедно от няколко месеца, той й подарява кола, баща й приема приятелят й и всичко е точно. Интересното какво е. Тя си кръшка стабилно, той също. Като я питах дали й пука - тя каза не. Каза, че сигурно ще се и оженят. Според вас това нормално ли е? Твърди, че се е "наживяла" и вече й е все едно. Просто била свикнала. Става въпрос за малък град (така наречената провинция). От коя страна е по-добре да бъде един мъж? От страната на "приятеля й", до който си ляга всяка вечер, или от страната на "любовника", с който го прави с удоволствие и радост? Дали това е индивидуално за всяка жена или всички са такива до определена възраст?

Според мен ще е интересно да споделите и лични впечатления от подобни ситуации.

От две години се познавам с едно момиче. Видях я, гледахме се в очите няколко секунди и всичко беше ясно. После се запознах с нея, започнахме да се виждаме по-често (живеем близо един до друг). Не бях от най-добрите хора, правех доста пари за годините, на които съм (и бях) по нечестни начини. Тя разбра за това и естествено се отдръпна малко от мен, но след това се върна отново. Направих най-голямата грешка на "начинаещия" - показах й чувствата си. Усетих, че сбърках но беше късно. Казах й, че е всичко за мен и тнт. Да не споменавам, че съм изключително РЕВНИВ! Ама много. Точното описание на загубеняка, който се е вманиачил. Тя започна да се отдръпва и по малко да ме кара да ревнувам, а аз й се "връзвах". Живея си сладък живот, имам огромна страст - колите - карам, кола на която се радвам много. Това е може би нещото, което най-много ми оправя настроението, но от време на време съм много тъжен и труден за понасяне. Причината е, че не мога да си представя даже, че някой друг ще е с най-перфектното момиче в моя свят. От скоро се виждаме рядко и почти винаги се караме. Другите момичета са ми безинтересни, а и в тази съм налял много време, нерви, чувства и пари. От време на време имам някой флирт и след половия акт ми е 100% все едно за момичето, с което сме го направили. И така - живея, но не се чувствам на макс, както преди да се запозная с истинската ми любов и си задавам въпроса "Защо, след като имам всичко, което искам, не съм щастлив?" И май си отговарям - нямам нея. Защо написах всичките тези глупости - защото исках 100% отговор, че нямам шанс повече и да не си го и помислям! Мисля, че няма връщане назад след "грешката на начинаещия" и въпреки това, от време на време момичето ми дава поводи за размисъл за това да сме пак заедно. И си мисля, дали не го прави за да ме използва, или защото наистина иска мен?

Относно форума - ЕВАЛА. Тук е мястото, на което не съм вярвал, че ще попадна. Ако имате форумни срещи бих се присъединил. Идеята предполагам е сходна с тази на КЛУБ ПУМА, но да е Клуб КОБРА Ще е супер, ако наистина се осъществи нещо идентично.

И да се представя все пак на съфорумците:
На 19, От София, малко мързелив, работя нормална работа (вече) за нормални пари (вече) и карам нормална кола(все още).

Според вас съветите в статиите, дали са приложими за всички жени? Дали наистина всички са сходни като мисъл и алгоритъм на действията? Дали една малко по-малка (на 17 да речем) мисли и действа като една женка на 26?