AMRA

Ок, моята история се случи на плажа, където бях спасител. Уредих си среща с едно момиче. Та излязохме вечерта и тя ми заяви, че нямало да може много да се бави и трябвало да се прибира по-бързо, затова да сме пиели по едно кафе и после кой от къде.Бях леко разочерован, но и на мен много ми се спеше така,че не настоявах много. В разговора разбрах някои обезкуражаващи неща които ме подтиснаха малко, например възрастта (с 9 г. по-голяма от мен), работата и ( някакъв шеф- отдел) и т.н. Ако трябва да съм честен това второто малко ме удари по самочуствието, но скоро разбрах и друга черта от характера на девойката - властолюбието. Тогава смених тактиката от нападателна, в почти пасивна. Знаех, че въпреки всичките глупости с ранното прибиране ме харесва и ако си изиграя добре картите ще я имам тази нощ.Продължихме с разходка на плажа, след което поседнахме в заслона на едни скали. Тогава предявих претенциите и очакванията си към нея по недусмислен начин (все пак не исках да съм ДОБРОТО МОМЧЕ ), а тя потдаде леко но бързо се овладя и измънка нещо от рода "аз сама решавам докъде да стигна". Аз спрях и единственото нешо което правих беше да я гледам право в очите - сигурен че в момента у нея се борят за надмощие страстта и разума, от една страна яко и се искаше да ми се отдаде, но от друга се боеше от евентуалната загуба на контрол върху събитията. Продължавах да я галя и целувам без да отроня нито дума и всеки път в един момент тя казваше - СПРИ. Знаех че трябва да спра,колкото и да ми се искаше за да създам усещането у нея, че всичко което се случва е нейно решение,а не мое. И така опитах още три- четири пъти като при всеки опит стигах все по-далеч, докато накрая тя не каза " не ме целувай по врата защото полудявам от това", сами разбирате, че с това тя ми предаде ключът от крепостта и така привидно "послушен" успях да се вмъкна в тронната зала, където ме очакваше най-страхотната нощ в живота ми.