romper

Доста неща се казаха по тази тема за което благодаря на всички, които отделиха време на за тази тема. Пределно ми е ясно че избора си е мой, но все пак мнението на повече хора по даден проблем прави преценката на определен индивид доста по-точна. Както Орхидеята в последния си пост споменава найстина ако в този момент нямах деца решението щеше да ми бъде доста по-лесно и сигурно нямаше да се колебая толкова време и да искам даже още за да мога да взема решение по този въпрос. Пределно ми е ясно, че за едно дете е най-добре да живее с двамата си родители, но има ли значение какво изпитват родителите? Дали като си на 50 и децата ти не са при теб теб няма да живееш с някой който въобще не те разбира? И тука идва по-гадния въпрос ами ако сгреша и какво ще стане със отношенията ми с децата? Ами ако ненамеря моята половинка? и хиляди други такива.

Така че този мой проблем можеби е присъщ и на доста други хора, така че по-добре е да се чуят повече мнения по въпроса за да може този който трябва да вземе това доста трудно решение найстина да е подготвен до някаква степен било и теоритично.

Благодаря Ви отново

Имам чувството че вече ми писва да правя какво то и да било защото невиждам ответна реакция, а тези отношения се оправят от двама. Опитвам да говорим не се получава. Решавам да отидем някъде само двама пак нестава "имала работа" и куп подобни простотии това отношение неможе да стимулира човек да иска да прави каквото и да било.

Въобще не искам да остава 50 самотни майки. За мене освен секса в една връзка е важна вербалната комуникация, колкото и да е странно. интересно ми е да слушам мненията на "мачовците" е ч**ат по- нам колко си мацки и така на татък, но не е само това. Може да Ви се струва странно, а съм сигурен че и за някой ще съм "ебати и смотаняка", но аз това търся от живота това ми харесва и това ме кара да бъда щастлив.

romper замислял ли си се че и на жена ти не и се куса боб постоянно? Влюбена, загубена, отчуждена, караща на един и същи и на нея и се иска да има разнообразие в живота. Осигури и го и на тебе и на нея.

Мога само да ти каже че с жена ми сме от 6г. заедно и за мене никога не е било проблем тя да излиза където и да иска и съм сигурен, че и за напред ще е така защото аз за себе си съм осъзнал, че свободата е нещо абсолютно нужно и за двамата.

А относно коментара на NRG. Мисля че описах че нямахме възможност да живеем заедно преди да се оженим, което и аз смятам че е грешка но ни най-малко съжалявам за решението което съм взел тогава, а и с ръка на сърцето бих казал, че и сега бих постъпил по същия начин. Незнам дали съм "хлапе" или каквото и да е, но съм сигурен, че знам как да си нося последствията от действията си. Да жена ми забременя и се оженихме. Лошото е че найстина не бяхме живяли заедно и неможахме да видим черти от нашите характери.
Незнам дали ти можеш да кажеш кога си готов да имаш деца. Аз определено мога да го кажа с ръка на сърцето. Проблема който аз решавам за себе си от 1г. е че искам да бъда неотлъчно до децата си което означава да живея със съпругата си и това дали ще го понеса емоционално. Ние говорим на различни езици, имаме различни интереси и най- тъпото е че аз искам да сме заедно (може и да не е "по правилния" начин това немога да го кажа) и от среща чувам "уморена съм", "спи ми се", "имам работа", "неми се прави това" и хиледи други тъпи извинения.
Знам за себе си какво искам и за какво се боря по все възможен начин и съм сигурен че ако продължавам да не го получавам от жена ми този брак няма да просъществува. А относно децата немисля че това че с майка ми неживеем заедно че ще ги лиша от нещо стига да остане разбирателството между мене и съпругата ми. А дали ще се гордеят с мен това зависи само от мене. Незнам какво е било твоето семейство и какво си видял от живота, но нямаш си на представа какво става като станеш на 50 и си си изживял живота с човек с който не те свързва нищо емоционално, а който само уважава и всичко това "в името на децата". Знаеш ли как се чувстват децата в такова семейство и как се чувстват родителите когато децата изчезнато от живота им?

Пич аз въобще не си мисля, че цял живот ще кусам боб и ще му се наслаждавам. И ми е ясно че когато прекараш повечко време с една жена писва, но в момента аз незнам какво искам за себе си сещаш ли се. Което е по- важното. Както сигурно си видял не робувам на скрупулите, че жена ми ми е родила деца и в тяхно име ще съм с нея. Немисля, че е нормално след 6-7 години връзка всичко изчезва до такава степен и ти и жена ти сте коренно различни това ме дразни.

Тези въпроси съм си ги задавал не веднъж. На въпроса защо избрах жена ми немога да отговоря. Знам че е много лесно да го кажа но си е така. Може би ми беше по-лесно или беше рутина незнам. Може би е защото бях млад и неопитен. Но се ожених за нея със сигурност защото беше бременна. Неказвам че не съм я обичал, но това беше причината за сватбата. В момента ежедневието не ни е и сиво дори, а е доста по зле: на работа в къщи и пак същото. Неискам да говоря лошо за жена ми защото е подло и отвратително, а и тя не го заслужава. Най-лошото е че с нея имаме различни интереси за повечето неща. Когато миналата година отидохме два пъти на на екскурзии ние се скъсахме да се караме, което е доста тъпо.

Проблема с децата е огромен. Ако мислиш, че не съм го мислил жестоко се лъжеш. Всеки момент, в който си мисля че мога да се разведа с майка им ме обхваща яка паника че мога да живея без тях. Защото ги обожавам. Но от друга страна съм дълбоко убеден, че ако с майка им неможем да живеем заедно доста по-добре би било за тях да сме разделени от колкото да гледат как се караме непрекъснато. Повярвай ми въобще не съм егоист по отношение на децата ми.

Немога да предполагам нищо какво би било с втората, защото горчивия опит на живота ми ми показва, че трябва да поживееш с един човек за да видиш характера му, навиците му и възприятието на нещата, защото иначе е доста неточна оценката.

С втората говорим за доста неща. Там е най-големия проблем. Говорейки установявам колко прилики има между нас и тук идва страха не е ли това просто привидно. Не е ли продукт на химията. Не правя ли грешка да си съсипвам семейството или неправя ли грешка, че не предприемам нищо да взема втората. Говорили сме доста за нас. Тя твърди че иска да сме заедно, но усещам че я е страх да захвърли всичко в момента. Истината е че и мене ме е страх да не се объркат работите. За съжаление не ми харесва ситуацията но съм доста объркан.

Благодаря ти