Една година по-късно и много страхове и предразсъдъци по-малко.
Искам просто да споделя остатъка от историята.
Направих си труд да прочета дискусията още веднъж сега, да си опресня малко паметта какво съм писала преди. И така...
Онова, до тогава, наистина беше наи-хубавата вечер, която съм имала. Но не съм казала, че правихме секс - защото не стана така. Просто си лежахме и си говорихме. Моите объркани мисли и действия явно му дойдоха в повече тогава. И така и не ми се обади.... досега. Или по-точно, обади се през май. Тогава обаче се бях вкарала в едни филми и не му отвърнах. Разменихме няколко съобщения оттогава, но нищо по-определено. Но животът е непредсказуем. Така се стекоха обстоятелствата, че.... от месец насам сме заедно. Не знам какво ще стане, не знам какво ни чака в бъдещето. Знам само, че не мога да спя и да се съсредоточа, когато не е около мен. А пък още по-малко - когато е при мен. И си остава единственият мъж/момче?/, когото някога съм допускала толкова близо до себе си. Физически и психически.



Find content
Female

