Както и да е, ето какво стана, щом поговорих с приятеля ми - в началото той започна да ми обяснява как, видиш ли, просто така обичал да си говори силни приказки т.е. чувствата му не били чак толкова дълбоки, колкото сам ги изкарвал. Аз само кимах учтиво с глава на този нескопосан опит да спаси достойнството си и да накърни моето, знаейки че той вътрешно е рухнал психически. После му споделих подробно как точно се чувствам спрямо него, а той просто седеше и ме гледаше все едно говоря на юпитерски. Изведнъж започна да трепери и да гледа в една точка. Дожаля ми, все пак с този човек съм споделила прекрасни моменти - спестих му изневярата, но натъртих, че никак не държа на дългите, задушаващи връзки, и предпочитам да поддържам on-off отношения с различни хора.
Тъй като така и така ни предстоеше временна раздяла (той е от провинцията и си замина за празниците), аз го помолих да се дистанцираме един от друг и да не си звъним по телефона. Обясних му, че както аз се нуждая от почивка от него, така и той има нужда от малко време да осмисли казаното от мен и да се успокои. Пък когато се завърне в София през януари, ще седнем като бели хора и ще поговорим отново. Той се съгласи...
...само че забелязвам, че дистанцирането нещо не му се отдава. За 2-та дни, откак е заминал, вече имам 26 (!) пропуснати повиквания от него на телефона си. Пратих му един смс за Коледа, в който му напомних за нашата уговорка. Последва един километричен отговор с коледни пожелания и нова серия от настойчиви опити да се свърже с мен. Абсолютна досада. Бих си изключила телефона, но съм на средата на една доста пикантна смс-кореспонденция с един Алфа...ако ме разбирате.
Толкова ли не може да схване, че ме задушава, при все че му го казах в ПРАВ ТЕКСТ?!



Find content
Not Telling

