Malkostrashen

Не съм от тези, които търсят завоевания. По-скоро подбирам от тези, който случайно срещам. Опитвал съм се да имам момиче само за приятелка, но не става. Те полудяват за секс и сериозна връзка. Винаги, обаче, когато тя е хлътнала до уши и прави всичко, което искам, аз преставам да се интересувам от нея. Понякога започвам с най-добрата й приятелка. Не че имам нещо против нея, но вече не ми е интересна. Една ми каза ми, че съм от онези типове, от които жените се страхуват, че ще ги напуснат, още преди да съм имал нещо с нея. Вероятно е права. На някои им се отразява много зле. Правя всичко, за да ги докарам до чувство на абсолютно щастие и доволство, след което изведнъж ги напускам. не го правя нарочно - но след като са били в най-голямото си опиянение, им давам най-голямата болка. Как смятат Донжуаните - жестоко ли е това, донжуановско ли е? Въобще не е ли целта на един мъж да даде на жената щастие, каквото тя не е изпитвала? Но защо да го даваш само на една? Нима и другите не заслужават такова?