Преход към съдържанието


ZERATUL

Регистриран: 21 Jul 2007
Офлайн Онлайн: Oct 26 2011 01:41 AM
-----

Теми на потребителя

Проблеми при играта с непознати момичета

04 May 2009 - 03:53 PM

Здравейте! Дойде време и аз да си изплача душата.
Та положението е следното. На 18 години съм и до сега не съм имал приятелка. Това не е основния проблем - споменавам го просто за информация (както знаем да хванеш първото момиче, което те хареса, да направите сериозна връзка, ти да се вкопчиш в нея и тя да стане смисъла на живота ти не е голям успех). Аз гледам да се развивам и осъвършенствам като цяло - не само що се отнася до момичетата, а въобще като личност. Притеснява ме именно как стоят нещата в този по-общ план.
Трудно влизам в компании - каквито и да са те. Трудно ми е да общувам, когато съм сред много хора(дори когато те са ми познати, но не особено близки). Когато съм на някакво събиране, ако реша да се опитам да бъда забавен, да кажа нещо, да направя нещо, да разкажа виц или нещо смешно, да се пошегувам с някой и т.н. (тоест да се разбере, че и аз съм сред присъстващите) почти винаги всички гъзари и тези, които се имат за големите мъже почват да се бъзикат с мен. И да аз ставам център на разговора само че други си правят смях на мой гръб(най-често те нямат някакви лоши чувства към мен и нямат за цел да ме унижават - вероятно просто виждат възможност да се забавляват, но не това е ефекта, който аз търся). Просто не разбирам защо става така. В никакъв случай не се правя на шут или нещо подобно, а има пичове дето се правят точно на клоуни и правят какви ли не простотии, но всички им се кефят и смеят на глупостите. И обратното - ако седя цяла вечер, гледам и говоря сериозно и почти нищо не правя, много малко хора говорят с мен и сякаш не съществувам. И така до сега не съм си намерил компания, в която да се чувствам яко, да излизаме насам натам. Когато сме излизали или събирали по купони и т.н. най-често сме били или предимно кочове или всички момичета са били с гаджетата си. Като гледам хората на моята възраст почти изцяло се запознават и общуват с момичета и въобще с хора, правят приятели, хващат си гаджета и всичко останало чрез компанията си и приятелския си кръг. Аз нямам нито компания, нито подходящи приятели, които да създадат предпоставки за успехи с момичетата. За това си мисля, че единствения начин, по който мога да си намеря нещо женско при това положение е като се запознавам с напълно непознати девойки - тоест точно това, за което се говори в този форум.
Естествено това за мене е нещо изключително трудно. Първите 2 пъти, когато излезнах с ясната цял да заговорям непознати момичета и да им искам телефоните бяха пълен провал - не можах да заговоря нито 1 момиче и се прибрах вкъщи изумен от се*е си. Сега чат пат събирам смелост да се пробвам, но резултатите освен, че са много незадоволителни (което е нормално за новобранец) ме объркват.
В началото докато четях само на теория библията и постовете в форума ми се струваше съвсем нормално и постижимо да заговоря непозната и работата някак си да стане. Поставях се на мястото на момичето, което бих заговорил и си мислих нали, че ако при мен дойде някое момиче и се запознае с мен и почне да си говори с мен, аз ще реагирам положително и дори бих бил поласкан (дори и момичето да не е най-голямата красавица). Но май на практика се оказва, че при жените въобще не е така. Ето някои ситуации, които много ме объркаха:
   Стоя на спирка и до мен стоят 2 момичета и си говорят. И аз решавам да ги заговоря като направя коментар на обстановката около нас. Обърнах си главата към тази дето беше по близко до мен(тя беше седнала, а аз бях прав) и казах квото щях да казвам. Тя ме погледна за кратко с такъв поглед все едно аз правя нещо супер странно като говоря с непознати и си продължиха разговора. Аз естествено се спекох и не казах нищо повече.
   Една стои и чака нещо си там и аз отивам и я питам как да стигна до едно място. Тя ми отговаря с някво нежелание и така ми обеснява, че ако не го знаех къде се намира никога не бих я разбрал. После я питам как се казва, а тя като почна да ми мрънка "...махай се от тука остави ме на мира...нали ти казах квото ме питаше...остави ме"
   Отивам на лекар и гледам стои там едно момиче(после се разбра че е в 10 клас). Питам я там за кой лекар чака, сядам до нея и почвам си говоря с нея. Опитвам се да я гледам в очите(щото като е в страни от те*е е малко трудно), усмихвам се и тя уш отговаря ама отговаря супер пестеливо с възможно най-малко думи. В целия разговор (който изглеждаше малко като разпит) ми зададе само 1 въпрос и се усмихна само 1 път. Пълна незаинтересованост. Мисля, че ми отговаряше само, за да не излезне невъзпитана. Тая ситуация много често ми случа дори и с момичета, които ги познавам - отговарят с 1 дума и тва е ... никакъв разговор не става. И като така отговаря пестеливо на мен първо ми става тъпо, второ че не мога да измисля за какво да си говоря с нея. Ама вероятно грешката е при мен, защото при някои други момчета въобще не се държат така. Не знам надуват ли се кво правят ама не знам как да постъпя.
   Спирам на улицата 2 девойки и направо искам да се запозная с тях. Те си казват имената. Нещата общо взето вървят добре - гледам я едната в очите, усихвам се и те се усмихват, пускам някъв майтап. И понеже вече не се сещам какво да говоря след 2-3 минутен разговор и искам телефона на по-хубавата (тази дето я гледах в очите). Тя без проблеми си го дава и ми казва "Ще се видим". ДА, АМА ДРУГ ПЪТ !!! Обаждам се след 1 седмица и "НОМЕРЪТ, КОЙТО ИЗБРАХТЕ Е НЕВАЛИДЕН!"  :@@@@@@@@@@@@@ . Тези 2-те бяха осмокласнички (аз ся завършвам). Как може 14-15 годишна пикла с такова хладнокръвие и сценично майсторсто(защото наистина изглеждаше така все едно ми се кефи) така да ме извърти. Аз съм умно момче, ама това просто акъла ми не може да го побере.
В момента съм объркан отвсякъде. Имам чувството, че никога няма да стана онзи брутален пич, който винаги съм искал да бъда. И то не заради тези провали(на мен ми е ясно че е нормално да ги има), а защото се съмнявам, че за МЕН е възможно да го постигна. СЪмнявам се, защото както вече казах никога не съм имал яка компания, нямам много приятели, често много се затруднявам в общуването с хора (независимо момчета или момичета), никога не съм успявал да бъда лидер, не съм успявал никога до сега да си хвана гадже. По една или друга причина (училище,приятели,квартал,курсове) съм се запознавал или са ме запознавали с доста момичета, но нещата винаги стигаха до там, че си харесвах някоя, пробвах се и нищо не ставаше. Като се има в предвид и това, че играта на улицата е най-трудна имам усещането, че съм изпуснал питомното, а сега гоня дивото. Някак си ми е трудно да си представя как бих успял с напълно непознати мацки като никога не съм успявал с тези които ги познавам.  
Като цяло мисля, че едно момиче само като ме види никога не си казва "оле къв як мъжага - искам да ме скъса от секс", а по-скоро нещата варират между: "какво усмихнато симпатично момченце - би станал чудесен ПРИЯТЕЛ от него", "ммм някво си момче (абсолютно безразличие), "на тоя много му се ще ама никога няма да му дам(та аз съм кралицата на красотата) за къв се мисли той", "бахти смотания, супер много ме дразни (мога да се държа нагло и надменно с него) и др.
Също така имам и въпроси към библията:
   В нея се казва "... най-добрият начин да впечатлиш момичето е да я третираш така, сякаш ти си този, който трябва да бъде впечатлен, а не тя. Така, сякаш тя се опитва да получи ТВОЕТО одобрение, вместо да се опитваш да получиш НЕЙНОТО" , "бъди наградата", "не трябва да си нийди" Но как да не съм нийди като първо аз съм си много ама МНОГО нийди. Зажаднял съм за женска ласка и ми се е*е та 2 не виждам(трябва да съм добър актьор или какво) и второ аз отивам и заговарям напълно непознато момиче и после му искам телефона, за да излезнем. И за най-тъпата овца е ясно, че аз съм този дето в момента си търси женско и тя е тази, която решава какво ще става от тука нататък.
   Другия ми въпрос е свързан с тези така наречени ЛОШИ МОМЧЕТА. Както знаем те са лоши, правят каквото си искат, арогантни са, имат високо самочувствие и гледат винаги лошо и сърдито така все едно те са шефовете на света и някой ги е ядосал и почти никога не се усмихват. И въпреки тези леки недостатъци те са винаги с най-яките мадами. Е добре ама аз като тръгна да заговарям някое момиче и не съм усмихнат и не изглеждам мега добродушен, а гледам сериозно и доминантно и излъчвам сила и самочуствие, момичето ме взима за някав лош човек дет му е крив света, отговаря едва едва и гледа да се отърве.
Извинявам се за дългия пост ама тия дни направо изпуших и сега ми дойде музата за това словоизлеяние. Бих искал да получа отговори и коментари най-вече от хора, който активно излизат и играят, като NRG и paradox например(поне така разбирам от постовете им) разбира се всеки е свободен да си изкаже.
Също така моля за по-изчерпателни и подробни отговори, защото всеки детайл от написаното от мене е от значение.