danuih

Писанията на coolkiss са доста полезни - те са жива илюстрация на това, в какво биха могли да се превърнат децата ти, ако ги поставиш в ситуацията, в която са го поставили неговите родители.


И малко погледни практично, освен емоционално: развеждаш се, съдът присъжда родителските права на жена ти и по всяка вероятност семейното жилище остава за нея (тях); колко ще се карате за хладилника, бойлера и плазмата си е ваша работа, но ако наистина си обичаш децата, по-добре им ги остави - като ще ги лишаваш от баща, поне не ги лишавай от дом с нормален стандарт; ще ти бъдат присъдени някакви издръжки от порядъка 50-100 лв на дете, но ако ти пука как живеят и се развиват, по-добре им давай повече; от това, което ти остане от доходите ти, ще трябва да осигуриш нов дом за новото си семейство - ако тя се разведе и детето й остане с нея, то става част от вашето бъдещо семейство - ще трябва да се грижиш за него така, както собственият му баща би се грижил, защото иначе майчинският инстинкт на твоята възлюбена ще възстане и може да изпепели част от химията. Всъщност не, трябва да си по-добър от истинския, защото ако истинският някой ден го зашлеви, може и да му се размине, но ако ти го зашлевиш, любимата ще си покаже ноктите. Няма значение онова малкото колко ти се опъва и те гледа накриво, и не спира да мрънка "Ти що раздели мама и тати" - ти ще трябва да живееш с него всеки ден под един покрив и да се държиш като ангел. Въпросният покрив вероятно ще е нейното семейно жилище, което съдът ще е присъдил на нея. Вероятно лесно ще изхвърлиш леглото, в което те са спяли с бившия й мъж и ще купиш ново, но всички останали мебели и вещи, които той е ползвал... е, ако можете наистина, ама наистина да започнете всичко наново, хубаво, ама ако си със стандарта на средностатистическия българин, който има пари, колкото за сметките, бензина, хляба и букет цветя, може скоро да усетиш, как се чувстват "завряните зетьове". И се моли, тя да не ревнува времето, през което си при бившата и децата ти, щото и там ще се заформят филми. Особено, ако в бившия ти дом се е настанил някой следващ, който е опнал крака върху твоя бивш диван и зяпа футбол, и отвреме на време пошляпва децата ти, ако много крякат...
И...е, не ми се фантазира повече, но ако в крайна сметка накрая любовта ви оцелее и химията още я има, и още сте на мнение, че сексът е най-важното, което ние трябва да наредим, а другото се нарежда от самосебе си... ами, браво, значи сте взели правилното решение.

Детето й още е малко. Все още има нужда от здрава семейна среда. Тепърва му предстои пубертет и примерът на родителите е важен за психологическото му развитие.
Колкото и да си пърхате вие двамата на тема "вечна, незабравима любов", тя играе в живота си и друга роля - тази на майка, и това променя приоритетите. Може и да не го осъзнава. Твоето дете е по-голямо и не ги осъзнаваш нещата от тази гледна точка, още повече, че не си изпитвал върху себе начина, по който хормоните променят психиката, когато жената стане майка. Вече първи императив е закрилата на потомството, а необходимостта от сродна душа, човек, пред когото се чувстваш значим, хубав секс и тъй нататък, остават на следващ план.
Това е причината, поради която тя не желае да си развали семейството. И по тази причина няма да хукне след теб, ако затвориш вратата, дори тайничко да си пролее морета от сълзи.

А в малкия град е трудно да се изгубиш в масата. Колкото и идиотски да звучи, там хорското мнение продължава да решава доста човешки съдби и не е чак толкова глупаво съобразяването с него, макар и само от време на време.