Палечка

Идва момента в която тя разбира и то по най=гадния възможен начин .. защото когато маструбирам за катализатор на реакцията разлеждам някой порно сайт например .... и наистина щом я обиждам по този начин , а аз даржа изключително на нея - трябва да преодолея жестоката истина за себе си ... мжеби я нарани факта , че в опитите си от срам да се прикрия я излъгах.... какви ли не глупости ненаговорих с цел да изглежда по-нормално ...но накрая тряваше да и кажа предполагаемата вече от нея истина...обещах и промяна в себе си ...трябва да се преборя ...А АКО ПРОДЪЖА ТАКА КАКВО ЩЕ ОБЕСНЯ НА БЪДЕЩИЯ СИ СИН ИЛИ ДЪЩЕРЯ .... не желая да иама тайни от нея ... това я наранява...защото рано или късно истината ще излезе на яве , ще съм благодарен ако ми дадете съвет как даа го преодолея, моля ВИ не ме обеждавайте колко е нормално
БЛАГОДАРЯ ВИ

Това не е проблем ,а нещо съвсем нормално .Аз също го правя и не виждам нищо лошо в това напротив това е доста възбуждащо и за двамата .
Моя съвет е :Научи и нея да маструбира , правете го заедно това е влудяващо за повечето двойки .
Мен лично много ме възбужда гледката може би и при нея ще се получи .Живеем в 21век и всяка уважаваща себе си жена трябва да си има вибратор това не означава ,че ти изневерява може просто да се полюбуваш на гледката и после да се включиш...незнам ,но за мен да забраняваш на мъжа до себе си да маструбира е пълна глупост да не кажа нещо по обидно ..айде, наслука и дано всичко е наред при вас

[B]Чета и сякаш виждам моя живот.Аз съм в същото положение само с това изключение,че аз съм и майката и бащата ,слугинята и т.н.Аз издържам семейството си от години ,аз гледах сина си до 5г възраст за да не ходи по градини ,сега е вече ученик,но баща му все още стои в сянка.Нищо не прави и вече се чудя,защо въоще живея с този човек.Ние сме като братче и сестриче ,вече и дума не си казваме ,минаваме един покрай друг и даже не се поглеждаме,ако си кажем нещо се караме,а от тази ситуация най-страда детето.То вече не е малко и все ме пита:"Мамо Ви като не се обичате с тати ,защо сте се оженили"..сърцето ми се къса ,но това е истината,защооо и аз не мога да кажа.Какво стана с нас,къде отиде любовта и милите думи,защо забрави,че има до себе си жена ,а не камък,но вече е късно и за това казвам край до тук....все още имам шанс да си оправя живота и да си отгледам детето щастливо и спокойно

1.да знам че аз трябва да реша какво да правя и че тук никой друг не може да го направи вместо мен...

2.вече незнам дали ги има чуствата...вече не чуствам...не го обичам и когато е край мен дори ме задушава самото му присъствие...дори не го желая ...последния път правих секс с него по задължение ... беше ми гадно и той го разбра...

3.да той се промени ..за него аз станах част от интериора в къщи...спря да ме желае да ми обръща внимание да ме гушка ...и вината за това не беше в мен ...аз винаги съм била инициативната във връзката ни...и това че той не е имал желание за секс или близост не означава че аз съм оставяла нещата така напротив ...но аз съм жена искам да усещам че ме желае че ме обича...

4.да затова не съм се развела още...но на там върви...въпрос на време ...така го усещам...

5.толкова много говорих...толкова компромиси направих...когато няма разбиране не се получава...

6.да той е като капката в морето...

7.не е добре...един ден той ми каза "мамо вие като сте заедно само се карате" ...въпреки че много пъти съм му правила забележки да не се караме пред малкия....

8.говориш така сякаш ходя от мъж на мъж....но дори един да има кой казва че той трябва да вижда това..естествено че не е нужно да обърквам крехката му психика...

благодаря ти

<{POST_SNAPBACK}>