asfr

Проблема е че имаш дупки във вътрешната си игра и неясноти във външната. Трябва ти правилната теория и много практика. Предполагам знаеш английски. Ще ти дам координати на лс за да ти кажа от къде за започнеш. 

Шитки се пускат, когато субкомуникираш мъжествено поведение и иска да провери дали си сроден с това, което показваш. Идеята е да те сръчка, за да провери дали, това ще те разклати.

 В случая ти е било некомфортно да я целунеш и заради това инстинктивно, си се опитал да я негнеш, за да я смъкнеш от лекия пиадестал, на който си я поставил в главата си. Чувствал си се неуверен и заради това се е счупил и гласа ти. Това е било достатъчно за да смъкне нивото на привличането в конкретния момент, чрез кофти "немъжествена" субкомуникация. Следователно е нямало нужда, да те шитва, за да провери каквото и да било. 

Това не означава, че не трябва да я пушваш, като я квалифицираш кофти, че не умее да се целува, че е прекалено стара, незряла ... по този начин я караш да те гони, но за да го стори трябва да я накараш да, инвестира емоционално в теб преди това, чрез добра мъжествена субкомуникация и доза емоция. И именно когато настакнеш този пуш, си способен да я завъртиш на където пожелаеш, поради инвестицията която е вложила в самото гонене. Разбира се за тези маневри си трябва усет за калибрация. Особено ако мацката е много валидирана.  

Изведи я пак, завърти и емоцията, ескалирай докосване постепено за да свикне с идеята и се опитай да я целунеш пак без да, и казваш каквото и да било, докато сте само двамата. Ако пак се дръпне продължи да и говориш на някоя рандум тема така все едно, не е станало нищо, и пробвай пак по-късно.  

А развиваш ли се със нещо значимо отвъд хобито и социалната ти среда? Нещо от което в преспектива би могъл да припечелваш и добиеш някаква форма на самостоятелност. Дали апатията ти не е именно поради съзната липса в развитието ти? Поне при мен се появява такава в период в който не работя усърдно върху значими цели отвъд пикъпа, имам проблеми с университета и прочие. Наскоро писах тема за това и смея да твърдя че работя по въпроса но все още не съм много отвъд калта. Истината в живота е винаги да си поставяш цели, някои по-далечни и някои по-близки и лесно постижими, винаги да се стремиш да влагаш всичко от се*е си за постигането им и никога да не се отказваш от това, което си си поставил за цел. В това е смисъла на живота, ако нямаш нещо за което да се бориш, нещо в което да инвестираш емоционалната и физическата си енергия просто изпадаш в апатия, която изцежда живота от теб.

Разгледай пирамидата на Маслоу за човешките потребности.

http://bg.wikipedia....стите_на_Маслоу

Къде се поставяш ти в нея? А къде желаеш да бъдеш и как би могъл да стигнеш там? Позволи си да помолиш над това, създай план и го последвай докрай безрезервно.. Бъди хардкор копелето, което докарва нещата до край и се самоуважавай заради това. 
 

Нещо ти липсва и търсиш запълненост от външната среда, а това те прави нииди. Не си самодостатъчен. Намери си страст с която да се занимаваш когато си сам. Това е причината поради която много от играчите не могат да задържат жената до се*е си. Добри са в свалянето но след време изпъква на преден план липсата на живот отвъд социалните отношения. За хора като нас играта се е превърнала в страст но понякога пропускаме факта че принципите в играта произлизат от натурално развити личности при които самите свалки реално са последната дупка на кавала, просто защото притежават страст в живота си върху която работят. Играта не може да бъде основната ти страст. А какво правим ние? Фейкваме поведение на борбена, самоуверена и самодостатачна личност изпълнена със страсти. Субкомуникираме го в свалката и до няколко срещи блесва липсата на ни на личен живот. За да ти върви трябва да изградиш този живот и след това само да отдаваш, позволявайки на жените да орбитират около теб. 

"Пътят на истинският мъж е да дава, да дава това, което е, все повече и във все по-голяма дълбочина на света, на своята жена, на семейството си, на всеки. За да направи това, той трябва да се развива, а нашето развитие преминава през три основни етапа. Първият етап е, когато искаме да се развиваме за наше собствено добро. Втория е, когато искаме да споделяме  кооперораме с други хора. Третия етап е да рзберем, че всичко е само промяна ... Когато ние даваме, ние извираме от дълбочината на сърцето си, усещайки нашата дълбока цел, предлагайки нашата любов навън и осъзнаваме, че може никой да не приеме това, което даваме, изкуствот, което създаваме, може да не бъде получено от никого, а също и любовта, която даваме. Истинският мъж не спира да дава поради това, че не получава. За него може никога да не се разбере, той може никога да не получи това, което чувства че заслужава, за това което дава но истинският мъж е само даване. Той е подаръкът. За да е способен да прави това, той трябва да чувства дълбоко в се*е си и същевременно дълбоко в света. Истинският мъж чувства дълбоко в се*е си "Кой съм аз? Кой съм аз истински и в дълбочина?"

Прочети: http://www.smilyanov...uperior Man.pdf

Още нещо по въпроса относно това че ставаш добър. Всички ние сме били малки и сме били отглеждани от жени. Били сме привързани към тези жени и сме открили че когато правим това, което искат, когато сме послушни, има най-голяма вероятност да получим това което искаме. Още от малки, когато сме научили за любовта сме си представяли че това е нещо като любовта на майката към нас, която обаче включва и романтика. Ние никога не сме говорили открито за това, защото така или иначе това е една много емоционална тема, която би създала известен дискомфорт в нас. Ако бягме говорили открито, тези убеждения щяха да бъдат разклатени по някакъв начин,но ние винаги сме ги пазили само за се*е си. Защо сме си прдставяли така любовта? Защото любовта на майката към нас е безусловна и безопасна, майка ни ще ни харесва и обича дори и да сгрешим, поросто защото  сме добри момчета. Това винаги ни е давало усещане за сигурност и комфорт. Майчината любов се основава на комфорт и на избягване на всякакви предизвикатеслвтва, защото, когато сме малки се страхуваме и сме уязвими. 
Всъщност истината е че любовта между мъжа и жената няма нищо обюо с това. В основата на влаката стои едно напрежение, което в никакъв случай не бива да утихва. Съзнателно или не, ние винаги си представяме любовта , свързана с получаване на валоидация. Може би самта дума тук е сгрешена от обществените представи. Майчината любов и сексуалното напрежение между мъжа и жената не бива никога да се обозначават с една думам, защото става невероятно объркване. Когато чуеш думата "любов", това предполага някаква форма на комфорт, а това е точно обратното на свалката. Затова и когато говориш за любов към една жена и си фокусиран върху тази дума се отдалечаваш все повече от свалката и сексуалното напрежение. Колко често сме чували някой да казва: "Аз не искам свалка, искам любов". А АФЦ-тата повтарят това постоянно, като си мислят че това увеличава шансовете им с определено момиче.
Това е изкючително грешно. Дори и когато набюдаваме двойки, които са били дълги години заедно, често чуваме някой от тях да казват: "Между нас съществува дълбока и взаимна любов". Тпва всъщност, в повечето случаи означава, че в отнощенията между двама вече няма сексуално напрежение, а комфорт. Любовта е комфорт, а сексуалното напрежение - нещо съвсем различно. И наистина за да изграждане на дълготрайни взаимоотношения и отглеждане на дежа е необходим  в известна степен комфорт, но точно в свалката с комфорта много трябва да се внимава. Когато кажеш на някого "Обичам те", това представлява едно изкючително голямо инвестиране на комфорт в отношенията и трябва да има много силно привличане преди това, за да го компенсира и да не изчезне сексуалното напрежение. Не казвам, че никога не трябва да използваме думите "Обичам те" с една жена и да създаваме подобен комфорт с нея. Но това е нещо, което трябва да се използва много внимателно. 
 Сексуалното напрежение е обратното на комфорта и именно това води до свалка. Но за да създадем сексуално напрежение, първо трябва да се освободим от всички подсъзнателни блокове, които ни пречат. А те са много дори и да си практикувал дълги години свалки. Психологическите блокове си остават дълбоко в теб и изригват неконтролируемо по време на шит тестовете от жените. Всички тоези неща жените ги усещат несъзнателно. Мъжа който е слаб и все още подсъзнателно мисли, че свалката представлява валидация, попада на шитките, които го изваждат от зоната на комфорта. В повечето сличаи шит тестовете просто проучват дали все още някъде дълбоко в душата си, свързваш свалката с валидация, а успешния в свалките мъж е именно този, който може да издържи най-дълго без търсене на взаимност и потвърждение, че се справя добре от околната среда. 
Ти можеби си мислиш че всече нямаш нужда от външна валидация, но това е невъзможно. Невъзможно е да се изчистиш напулно от това и да бъдеш безгрешен. Дори и най-добрите имат моменти на съмнение в се*е си. Ако ти започнеш да си внушаваш, че нямаш такива моменти, това ще е само маска и проблемът ще се задълбочи.  Какво трябва да направиш тогава? Необходимо е просто да виждаш и да бъдеш в играта. Това означава да бъдеш там, където валят шит тестовете, там където са предизвикателствата и не само от жените, а от всякакъв род. Това е една възможност да научиш все повече за се*е си да откриеш слабите си моменти и несигурностите в се*е си. Така постепено ще започнеш да изчустваш всички остатъци от погрешното убеждение, че свалката е равна на валидация. 
Всичко това има един много дълбок еволюционен смисъл. Нямаше да съществува никакъв прогрес ако всеки търсеше комфорта и никой не приемаше предизвикателствата. Преодоляването на предизвикателствата създава нещо, а комфорта го установява. Мъж, който не се страхува от трудностите по пътя покорява света и жените в живота си. Това гарантира един постоянен прилив на емоции и свежа енергия. Затова свалката не се базира на любов което е комфорт, а на сексуално напрежение, което е предизвикателство.