Rossen86

Здравейте,
незнам откъде да започна... Запознах се с едно момиче и имахме 4 месеца връзва в нет-а. Знаех, че има син и ми допадаше и реших да пробвам ако се получат нещата да съм с нея и евентуално съвместен живот. Докато си писахме пламна любов, колкото и странно да беше и бях готов на всичко. Тя имаше обаче проблеми със психиката и ми казваше да се откажа от нея, че не е във форма сега и си има проблеми , а и малко дете. Аз бях твърдо решен да съм с нея и я обичах. Тя беше в чужбина през това време и се прибра след 4 месеца. Почнах да се виждам с нея и още като си дойде на първия ден го направихе и от там нещата си вървяха. След 2 седмици се запознах с техните и действахме като гажета - излизахме си по кафета и дискотеки , разхождахме малкия. След това технит е заминаха обратно за чужбина и тя остана сама у тях . Аз почнах да ходя при нея и след което и с преспиване. И накрая заживяхме и то много бързо. 6 месеца живях с нея и малкия и бяхме като семейство. Тя обаче имаше проблем и поради разтроената и психика си правеше рани по лицето като се чопли, и беше нервна, и имаше нощи, които прекарваше в банята чоплейки се. После не излизаше навън заради раните и така определено време. Пиеше антидепресанти и така. Това ме съсипваше и почнах да се отчуждавам и да се дразня, че няма сила за подобрение. Имаше и проблем с тревата. Пушеше трева като събереше повече нерви. Това бяха поводи за много кавги и спорове и на няколко пъти бях стигнал до вратата и да я напусна, но не успях. После почна да се оправя . Майка и  се върна и нещата от една страна почнаха да стават добре, но проблема беше, че именно техните и създават напрежението и психическия тормоз. Майка и и тя не е много по децата и не показва любов на никой и не е успяла да я възпита и отгледа с любов, а само и създаваше комплекси аз като не съм наоколо. После почна и на мен да ми създава проблеми леко по леко и един ден се скарахме с моята приятелка и не издържах и си отидох. тя ме изгони от тях със скандал. След което аз се върнах в моята къща при родителите ми  и им казах какво е станало. Те не искаха и да я видят и я намразиха. След което моята приятелка ме търсеше и страдаше по мен , а също и аз за нея и решихме да пробваме пак.  Този път аз си живеех при родителите ми, а тя при нейните. И така ходехме пак като гаджета само, но тя се опитваше да ме манипулира с намеци, да се върна при нея или да ускори нещата за да се съберем пак като преди. Това ме отблъскваше и тя ми ставаше досадна и любовта ми се губеше. Докато се стигна до момент, в който не ми беше приятно да излизам с нея навън . В един момент и казах, че не искам да съм вече с нея защото ме манипулира и просто не се получава. Има много проблеми и незнам дали ще се оправи тя , а и вече и роднините ни ни мразят едни други. Моите ме молеха да си намеря някоя друга и да я забравя, и че тя никога няма да се оправи. След което тя ме търсепе често, аз я отбивах , но имаше моменти, в които се поддавах и се виждахме, и стигахме до секс. След което пак се разделяхме. Имаше момент, в който аз реших да я проверя какви ги върши и разбрах, че е искала да се хване със някакъв за да ме забрави, но не е могла да го направи. След което пак искаше да се видим уж да си кажем кой каквото има. И отново срещата ни стигна до секс и после тя искаше да пробжаме за 3ти път поне за една седмица да видим какво  ще стане и да видя, че тя вече се оправя и е друг човек. През времето, в което се карахме, и обсъждахме кой крив кой прав, тя ту се опитва да ме нарани като казва на мен и приятели, че била с някой си и е по-добър от мен, ту после си признаваше, че всичко е лъжа и се е опитвала да ме нарани за да ми върне, за това което съм и причинил като съм я оставил.

Просто немога да реша какво да правя... От една страна искам пак да сме заедно , секса ни е супер добър и се разбирахме добре до един момент. Но проблемите, които тя има не се знае дали ще изчезнат и сега може да ги няма, но след време пак да се проявят. Също и моите роднини са против , нейните също.