gbalkanski

Хайде малко да си съживя аз темичката
Не съм писал отдавна, но редовно продължавам да чета и сега попадйки на нея реших да дам до някъде обещаният фийдбек.

За резултат - вече почти година=0 (нула), но за това има и нови фактори

За тази близо година все още съм на същото работно място, но малко смених позицията си. От известно време не съм пряк шеф на въпросната девойка.
Все още много....Много й се кефя...и единственото което ме е спряло е, че по разни стечения на обстоятелствата междувременно си хванах приятелка. Вече близо година си станаха сериозни нещата с нея, НО (мамка му винаги има "но") - не е същото! Тя ми е много добра приятелка, с която правя секс... и нищо повече. Много ми е тъжно за това, тя е искрено влюбена в мен, а аз не изпитвам същото към нея. Повярвайте ми пиша това и съм съвсем сигурен в нея - вече съм съвсем осъзнат възрастен човек с понатрупан опит и знам как седят нещата. Сегашната ми приятелка ми е наистина много добра приятелка и не искам да я загубя, не искам и да я нараня и хич и си нямам идея как да постъпя спрямо нея! НО това е тема на труг разговор.

Та по темата (да има по темата!) - сега съм в много голяма дилема свързана с Момичето (Момичето с главно М, божествената колежка, ТЯ!) Знам, че идеята на форума е малко по-различна, благодарен съм му и съм живо доказателство, че много от нещата тук са верни и работят, НО (ето пак НО-то) идва един момент в живота на човек, поне според мен де, в който се пренасищаш и искаш нещо много по-истинско, нещо сигурно... Аз мисля, че съм го открил и ако чисто теоретично изклщча частта, в която вече си имам сериозна приятелка, ще ви напиша Дилемата с главно Д:
Отдела на въпросната Колежка се закрива и пред нея се откриват два други отдела, към които да я причислят. Горе долу Тя има правото на избор - с едно две обучения ще пасне перфектно и в двата. Единия разбира се е моя отдел - и ето тук седи Големият Въпрос - дали да я взема в моя отдел (пак казвам, че тя продължава да ми откликва, но според мен я притесняват почти същите неща като мен) и да й се наслаждавам всеки ден, както правех до сега но от по-отдалече ИЛИ да я насоча към другия отдел с идеята, че вече като не съм й шеф има една идея по-малко пречки между нас.


Знам, че звуча глупаво, но поне съм съвсем реален Мъж със скапан реален Проблем.

Криво ми е, че обмислям варианта да я насоча към другия отдел и в последствие да се пробвам с нея, зад гърба на приятелката ми - та така един вид ще си имам резервен вариант...НО Аз не съм такъв човек! Никога не съм си и помислял, че мога да си блъскам главата над такъв въпрос, наред с всички останали съвсем битови проблеми, които имам, НО Факт!

Знам, че не може "хем агнето цяло, хем вълка сит", но все пак продължавам да мисля, че две глави са по-добре от една, а и след време е възможно да чета тези редове и да се смея над сегашното си мислене, макар че от преди година усещанията, чувствата, тръпката...аааааааа....са си същите, че и по-големи.


И понеже в първия си пост описах момента с ризата и сега четейки го ми се стори много забавен и тъй като го бях забравил, си го припомних и уффф....та за това сега ще напиша най-скорошната подобна случка с нея (дано да не чете тука де ): тъй като във фирмата имаме дрес код и в петък е casual day бях си облекъл една малко по-крещяша риза. Не нещо хипер фатално, а много свежо и нетипично, носещо настроение на плаж и почивка...е не хавайска ризка...ами елегантна и вталена, но разгащена и без вратовръзка....абе все едно...Та бях с тази нова риза и Момичето дойде в моя офис да ме попита нещо по работа. Бях много съсредоточен в това което вършех, чух че някой влиза в офиса ми, но реших да довърша за 10тина секудни работата си и тогава да му обърна внимание, Но тогава чух секси гласчето й да пита дали е удобно. Естествено зарязах всичко и й обърнах внимание - проведохме кратък диалог по темата, за която беше дошла, след което тя спомена, че изглеждам много изморен, аз й казах че съм просто притеснен за нещо и тя лекичко ме удари с юмруче по рамото с думите "няма да им се връзваш..." После реши да ме разсее и каза, че много харесва новата ми риза, като докато изричаше тези думи ме погали по рамото - един вид да усети от какъв плат е. В този ден тя беше с нещо като потник - casual, но не много изрязано, та аз реших да върна жеста, но като е без ръкави...не мога да я погаля по гърдите (за сега ) и я погалих по коремчето с думите "е и твоят потник е много хубав". В момента в който я докоснах усетих у нея едно стягане, настръхване, грейване...незнам как да го опиша...сещате се. И двамата се спогледахме, отдръпнах си ръката...тя изсумтя нещо от сорта, че потника й е стар и избяга...оставяйки ме в блокаж за следващите няколко минути.

Е т'ва е... извинявам се, че стана малко дълго

Значи, с тая булка си дълбоко в приятелската зона. Замисли се кой удря леко по рамото и казва няма да им се даваш? Добрите приятели.
Замисли се и защо през последната една година нищо не се е получило, но през тази една година си открил нова кака, към която също имаш някакво влечение.
Ако е имало да става нещо с колежката щеше да стане отдавна! Пет дни в седмицата се виждате, повече от година в един офис и накрая нищо. Не си ти виновен, ако тя е искала щеше да ти скочи след работа и да ти разкаже играта. Вместо това получаваш потупване по рамото.
Хубавото ни на мъжете е, че можем да разсъждаваме реалистично, а не емоционално. След като имаш сериозна приятелка от една година мисля, че е по-добре да си гледаш сегашната приятелка и да не се тормозиш с неща, които и без това не е писано да станат. Година + като период са твърде много за съвременните жени, та отново ще повторя фриенд зоната без съмнение.
Запитай се дали гледаш на колежката си само като привлекателна жена (т.е. търсиш само физическа близост) или има и нещо "платоническо"? Също така ще те помоля да прочетеш отново постовете си по темата и да ги оцениш от гледна точка на времето.