ahtung

Чета по форума, а и от мой личен опит, за ситуации от подобен род:

Запознаваш се с много готина мацка, почваш да я водиш насам-натам, правите страхотен секс, тя ти казва какви ли не думи от рода на "ти си любовта на живота ми, ти си сърцето ми и т.н.", ти също почваш да си мислиш, че тя е жената на живота ти. Взимаш си я при теб да живее, почваш да се грижиш за нея, да й угаждаш, разбиваш се от работа, за да не я лишаваш от нищо. Не можеш винаги да си на 100% в настроение, забавен, енергичен, изобретателен, не остава време да я водиш всяка вечер/всеки уикенд на интересни места (а и омръзва). Мислиш си, че отношенията ви са израснали на по-високо ниво, където вече не е необходимо да си 100% перфектен и където другият наистина те оценява като личност, а не като средство за забавление. И в един момент се оказва, че си й станал ужасно скучен и се е опънала с първия срещнат (или почва да си ги редува - с първия, с втория, с третия срещнат...) докато ти си мислиш, че всичко е ок и се бъхтиш като вол.

Та се чудя, винаги ли става така бе, маааму деееа...

Живеем с гаджето ми заедно вече 2 години. Нещата общо взето вървяха спокойно - не сме се карали никога сериозно. От една година работя само аз. Не сме имали пари да си позволяваме да излизаме и да се забавляваме често, но не сме се лишавали от основните ни нужди - храна, подслон, топлина, от време на време някоя среща с приятели, учебни такси и учебници за нея и пр. Станах обаче по-нервен и по-раздразнителен, защото целият финансов товар падна на мен.

Една нощ преди 2 седмици не можах да заспя много дълго и чух, че се получи смс на нейния телефон. От тогава й преглеждах телефона всяка сутрин - по 5-6 любовни смс-а за една нощ и то от един аржентинец, с когото никога не са се виждали на живо. Почнах да й преглеждам и историята на чатовете - излезе, че онзи й е "soulmate, real half, honey, love, darling, my everything...", че онзи щял да идва тук при нея и че тя щяла да ходи при него да живее, щял да я опъва по 15 пъти на денонощие, щял да и става баща на децата.... Мислех, че това са несериозни неща (някакви си чатове с човек на другия край на света), докато не видях че си търси квартира, за да се изнася. Чудничко. Казах й да си тръгне още сега. Сега сме в процес на раздяла.

Как ви се струва цялата тази шитня? Аз ли съм побъркан, че ревнувам от някакъв си аржентинец или момичето ми е изгубило нещо връзка с реалността? Трябваше ли да я оставя при мен и да се опитаме да си изясним отношенията или всеки поотделно по-лесно ще премисли и реши сам за себе си?