anidim

До господина от по-горния пост.
Много ми е интересно какво щеше да е мнението ти ако бях мъж. Усещам тука една мъжка солидарност, която измести въпроса ми в съвсем различна насока. Никога не съм твърдяла че съм добра съпруга. Не съм и явно няма да бъда. Колкото до това дали съм добра майка, наистина съм перфектна. Не знам дали имаш деца, но моето получава всичко от мен. Расте щастливо, обичано, има хубав дом, ходим на екскурзии, прекарваме много време заедно. И не мисля че няколко часа седмично, които са само за мен и са ми приятни, може да ме направят лоша майка. Нямам намерение да разбивам семейства, нямам дълбоки чувства, искам само секс. Използвам мъжете, така както те ме използват. Не искам обвързване, ревност, грижи и прочие. И пари не искам, финансовите инжекции си ги бия сама и доста добре се справям. Разбрах че не си семеен, и ти пожелавам като създадеш семейство - да не правиш като мен. Въпреки че дълбоко се съмнявам в това.

Искам да благодаря на двамата господа за точните и конкретни отговори. Колкото до останалите - аз съм перфектна майка, никога не съм пренебрегвала детето си. А дали ще спра да мисля за .......... - не е обект на този разговор. Айде да не се правим на големи моралисти. Общо взето всички свирим в един оркестър. Не мисля, че ако се кривне от пътя, както се казва, и няма наранени хора е голям грях. Важното е как го правиш - тихо, дискретно и незабележимо. Пък и надали вече останаха хора, които не са изневерявали, поне веднъж.

Здравейте, жена съм и имам нужда от мъжко мнение. На 33 г. съм,  омъжена съм от 11 години, имам страхотно хлапе и добър съпруг. Имала съм няколко извънбрачни връзки, не съм моногамна, от малка съм такава и явно няма да се променя. Тези връзки винаги са само на сексуална основа, аз друго не търся. Сегашната ми връзка е с мъж, 10 години по-голям от мен, семеен с деца. Сексът е страхотен. Виждаме се 1-2 пъти седмично, зависи от ангажиментите. Не говорим за работа, семейство и деца. Всеки си има личен живот и другия няма място в него. Но през последния месец, два, нещата започнаха да се променят. Появиха се въпроси от типа на: Харесваш ли ме?; Липсвам ли ти?; Какво най-много ти допада в мен? и пр. Освен това той започна да се интересува от личния ми живот, от работата, да споделя за своя, стана загрижен, нежен, абе с две думи промени се. Иска да се виждаме по-често, за повече време. Аз взех да се дърпам, не че не искам, но просто нямам възможност. По принцип не искам за се разделям с него.  Та искам да попитам семейните мъже: Какво става? Възможно ли е да се появят чувства? Или това е поредната криза на средната възраст? И доколко трябва да се тревожа, за да не си прецакам семейството по някакъв начин.