Преход към съдържанието


* * * * * 1 votes

Ревноста


  • Please log in to reply
58 replies to this topic

#46 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 04 January 2005 - 11:33 PM

маце и СИ и НЕ СИ ПРАВА....
и ще ти кажа защо: когато обичаш силно и истински няма как да не ревнуваш. ревнуваш от това че  другият те лъже или изневерява или те пренебрегва или нещо все от този род.

ЗАЩОТО КОГАТО ОБИЧАШ ИСТИНСКИ СТАВАШ ЕГОИСТ. това не е хубаво но винаги става така... искаш другия само за се*е си и се превръщаш в пълно идиотче зависимо от щастието което другия ти дава...
а и според мен ако чувствата са взаимни и двама човека се обичат истински то тогава въпроса ревност изобщо не би седял на преден план.... :blink:

<{POST_SNAPBACK}>


да мила съгласна съм точната дума е зависимост защото това което получаваш ти харесва и естествено искаш да го получаваш и да знаеш че е само за теб...но живота не е такъв по простичката причина че един от двамата забравя в един слънчев ден за простичките но важни нещица и си мисли че половинката в леглото му е вечно негова...ГРЕШКА която винаги ни коства много нерви сълзи счупени парченца от чуствата ни които никога няма да се залепят така както са били...
има една мисъл ..."ревнува онзи който иска да бъде обичан..."

доста неща осъзнах за ревноста последната година ...забравих какво е ревност защото обичах и бях обичана...сега всичко е толкова различно че незнам дали някога ще изпитам равност точно заради мъжа си ....но скоро се случи така че аз изпитах ревност при това доста силна ...не си обясних поведението си или по скоро не исках да си обясня ...мамка му знам само че е ужасно да ревнуваш и да те ревнуват ...

#47 Alen Blade

Alen Blade

    Lethal Weapon

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 67 Мнения:

Posted 07 July 2005 - 05:16 PM

Чудовището със зелените очи...ака поетите наричат ревността...

Отвратителна е! Убива, убива любовта, нежността, а накрая и самия ревнуващ... Самия аз съм МНОГО ревнив та говоря от собствен опит...
Усещал съм убийствеия и дъх във врата си... Как бавно но сигурно изсмуква енергията от тялото ти... Как напряга мускулите, разтреперва ръцете, замъглява разсъдъка и те превръща от човек в див звяр готов да убива...

Всъщност ревността е последица от съмнението... Съмнението в самия се*е си, страха да не се окажеш отхвърлен в един момент те кара да забравиш хубавото и да се вкопчиш в съмненеията си... Лошото е че това води до резултата който най- малко се желае... Просто ревността убива любовта :lol: Уви...

Постигна ме това от което най-много се страхувах...


Да така е...

Лошото е че след като един мъж е спечелил една жена с вниманието си, с нежността, с любовта си, той се отпуска... И в един момент жената усеща че не това е човека за когото се е омъжила... Вече не и подарява цветя, не я прегръща нежно, не и шепне мили думи... По този начин той сам кара жена си да търси друг. И понеже той знае че става точно така, започва да се терзае от ревност. Защото дори и съзнателно да не знае какво става, то подсъзнанието си знае работата... Дълбоко под мозъчната кора в дебрите на подсъзнаниетосе събужда онова опасно чудовище ревността...

Страшно е, за него, за нея...

Не знам какъв съвет да ти дам Орхидейче, самия аз още не съм женен и не знам как ще реагирам... Е едно е когато ти дават повод да ревнуваш... а съвсем друго когато непрекъснато се съмняваш дори в най-невинни ситуации.

Трябва да помисля на спокойствие... Психологията ми е слабост по принцип, но само като хоби, лаик съм в психологията и психоанализата :lol:

И не се тормози толкова, не си струва... за каквото и да е....

#48 sweetcorn

sweetcorn

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 172 Мнения:

Posted 06 February 2008 - 01:51 PM

Темата е много стара, но си заслужава да се изтупа от прахта и да се прочете...

Има много ценни мисли. За тези които ги знаят, да сиги припомнят. Тези които не ги знаят, да не ги допускат.

Какво е ревността- страх да не загубиш нещо, но не можешда загубиш нещо което не притежаваш!

Аз давам пълна свобода на човека до мен от ден 1. Не го контролирам. Това съсдава доверие и елиминира всякаква ревност. Видях го при родителите си, че да упражниваш контрол върху другия не носи нищо полужително. Когато дадеш свобода, чобека до теб ти отвраща със същото. Ако не ти отварне със същото и иска да си тръгне, каквото и да правиш нямя кяк да го спреш. Въпрос на време.

#49 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 06 February 2008 - 02:30 PM

счупени парченца от чуствата ни които никога няма да се залепят така както са били...


понеже повдигна темата :)

нека да кажа, че при добро желание и от двете страни всичко може да бъде както преди /нещо в което не вярвах докато не ми се случи../
естествено не става от раз ...нужно е време, компромиси, нерви...но пък си заслужава ;)

#50 sad3

sad3

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 221 Мнения:

Posted 05 March 2008 - 06:37 PM

Ниско самочувствие,страх да не останеш сам/сама,вечно съмнение,непрестанни кавги за предимно дребни на вид детайли от живота на двамата влюбени.Ревността е вид страх,но още по-лошо е да не ревнуваш и да не те ревнуват,защото това е знак,че любовта си отива.Ревността и любовта-двете сестри близначки,винаги една до друга,навсякъде,неотлъчно...

Подпис:Болен от ревност....

#51 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 05 March 2008 - 07:16 PM

по-лошо е да не ревнуваш и да не те ревнуват

Подпис:Болен от ревност....


напротив :rolleyes: ако знаеш какъв рай е ...ще искаш да си там ...
липсата на ограничания /ревноста е вид задушаване и ограничаване на личното пространство/ те прави свободен, свободата те прави щастлив, щастието дава енергия и положителна емоция ;)

болестите са лечими :)

#52 sad3

sad3

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 221 Мнения:

Posted 06 March 2008 - 10:34 AM

напротив ;) ако знаеш какъв рай е ...ще искаш да си там ...
липсата на ограничания /ревноста е вид задушаване и ограничаване на личното пространство/ те прави свободен, свободата те прави щастлив, щастието дава енергия и положителна емоция :)

болестите са лечими :)

Ако съм свободен,значи съм излекуван от чувства.Не мога да обичам,без да ревнувам,ако не съм ревнуван,не се чувствам обичан,а това е нещото,което най-малко искам.В момента се чувствам като в затворен кръг,от който понякога искам да изляза,но отвън всичко ми е вече чуждо,нищо не е останало,само една пустиня :rolleyes:

#53 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 06 March 2008 - 11:18 AM

Ако съм свободен,значи съм излекуван от чувства.Не мога да обичам,без да ревнувам,ако не съм ревнуван,не се чувствам обичан,а това е нещото,което най-малко искам.В момента се чувствам като в затворен кръг,от който понякога искам да изляза,но отвън всичко ми е вече чуждо,нищо не е останало,само една пустиня :rolleyes:


в момента, в който спреш да възприемаш ревноста, като част от чувствата свързани с любовта.... ще тръгнеш по пътя към свободата /твоята вътрешна и тази на партньорката ти/ и това само ще засили чувствата ви...

ревноста задушава и отблъсква...тя трови ежедневно и по малко... горчи, като буца в гърлото... това е ревноста за мен
за теб какво е?

въртиш се във кръг, защото се бориш със се*е си...навън не е пустиня...не се страхвай да поглеждаш отвъд страховете си, за да видиш и другата страна на нещата /само така, можеш да разбереш кое ще те направи по щастлив /

#54 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 06 March 2008 - 11:49 AM

в момента, в който спреш да възприемаш ревноста, като част от чувствата свързани с любовта.... ще тръгнеш по пътя към свободата /твоята вътрешна и тази на партньорката ти/ и това само ще засили чувствата ви...

ревноста задушава и отблъсква...тя трови ежедневно и по малко... горчи, като буца в гърлото... това е ревноста за мен
за теб какво е?

въртиш се във кръг, защото се бориш със се*е си...навън не е пустиня...не се страхвай да поглеждаш отвъд страховете си, за да видиш и другата страна на нещата /само така, можеш да разбереш кое ще те направи по щастлив /



http://otkrovenia.co...n=show&id=41950

Съществува един избор, натоварен с по-голяма важност от всички останали – изборът на пътя, който всеки ще следва. Светъл или тъмен той крие своите истини и фолософии, които или ще бъдат разбрани, или просто отминати и невидяни. Това е път, избран чрез помощта на мисълта, знанието или просто интуицията. Изборът може да е правилен, а може и да не е. Това става ясно след един период на търсене, узряване, осмисляне и даване на равносметка. Единственото сигурно нещо е, че този избор е наш, плод на свободната ни воля и стремежи. Човек се ражда свободен (Русо) по прирота, но не всеки става наистина такъв и не всеки може да понесе тази отговорност. Онова, което отличава хората от другите живи същества е тяхната способност да мислят. Мисълта развива ума и го тласка към познанието. А най-висшето познание е това за истината. Затова само онзи, който успее да достигне до нещата в дълбочина, да се докосне до истината за тях, може да се нарече свободен. Живеем в свободно време. Свободни ли сме? Човек се ражда в общество на свободни. Общество, което ни прави роби? Наистина ли има нещо като личен избор или понякога просто животът ни принуждава на добровлни неща? А може би просто хората не разбират свободата си или пък ежедневието им е попречило да се замислят за подобни неща. Факт е, че робството, съществувало през Античността, където човекът е нечия собственост, една обезличена фигура, го няма. Това обаче не значи, че хората осъзнават свободата и няма да затънат в пропастта на заблудата, ставайки роби на собственото си време. А може би точно защото я озъзнават не искат да понесат голямата отговорност, която тя носи. Затова просто се отказват от нея, дават я на някой друг, който ще им осигури закрила и сигурност. Този принцип е бил валиден за Средновековието, където феодалите разполагат със свободата на крепостните. Да се откажеш обаче от свободата си, според Жан-Жак Русо, означава да се откажеш от качеството си на човек, а човек може да се нарече такъв само, ако е свободен. Темата за свободата е неизчерпаема и многопосочна, станала обект на разглеждане при множество философи. Най-общо схващане за свободата е като освобождаване от оковите на обществото, от тези, който сами си поставяме, и от тези на нашите влечения. Според теориите на Фройд една част от нашето съзнание е подвластна на тъмни сили, които несъзнателно контролират нашите мисли и действия. И наистина има неща, които сякаш промиват човешкото съзнание, по неуловим начин и е трудно това да се осъзнае. Тези неща най-често са дело на времето ни, медиите, институциите и т.н., които целят да промият здравомислещия мозък и да го отдалечат възможно най-много от пътя към истината. Сякаш хората са тласкани към един механичен живот, лишен от мисъл, от истина, от ценност. Нужно е да се научиш да мислиш, за да добиеш представа за реалността и посредством това да научиш за истината, до толкова колкото е възможно, защото съществуват неща, за които не може да се говори, а само предполага. Няма свобода без истина. Не си свободен, ако не знаеш истината за се*е си и околната среда, ако умът ти е пълен с неистини, а сърцето ти оплетено в предразсъдъци, няма духовна свобода, чието друго име е Истина. Много философи са търсили истината. В будизма я наричат „нирвана”, в индуизма „самадхи”, за християните това е познанието за Бога. Много хора се опират точно на религията в търсене на истината и може би до голяма степен я откриват. Но дали не откриват само схващането за нея, онова, което се смята, че те я? За да се достигне до същността на нещата, а иначе казано до истината за тях може би трябва да се започне от тяхното начало и с помощта на мисълта да се достигне до сърцевината. Как да стане това, след като относителността е навсякъде и съществуват толкова теории за първоначалото, колкото и опити са направени да се открие някаква истина за него? Чрез интуицията, която би могла да посочи истината като наш вътрешен интелектуален поглед към нещата? Може би няма универсална истина, има истини относно определени обекти, било то духовни, физически, философски. Може би нямаме правото да търсим дълбоката истина, която знае само нашият Създател... Всичко е въпрос на гледна точка. Хората приемат различни неща за истинни. Всеки си има своя истина. Чрез нея той се чувства свободен. „Мисля, следователно съществувам” – това е абсолютната истина според Рене Декарт. Съществуването не зависи от нищо материално или сетивно. То е първоначалото, което води до останалите истини. Ако следим потока на неговата мисъл ще разберем, че съществуването се отъждествява със свободата. Щом мисленето е процес, който извършваме сами и той не зависи от външни фактори, тогава ние сме свободни. Следователно онзи, който мисли е свободен. За да мисли човек, той трябва да умее да контролира ума си, да се абстрахира, да разграничава грешните пътеки от вярните. Онзи, който вярва в истината рано или късно достига до нея, но идеята за вяра в нещо толкова относително може да бъде също толкова относителна. Няма универсална истина, има прекалени идеалисти... Няма свобода, ако тя не бъде осъзната и няма мисъл, която да не е свободно изразяване на вътрешното ни Аз!

#55 petur

petur

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 365 Мнения:

Posted 07 March 2008 - 01:56 PM

http://otkrovenia.co...n=show&id=41950

Съществува един избор, натоварен с по-голяма важност от всички останали – изборът на пътя, който всеки ще следва. Светъл или тъмен той крие своите истини и фолософии, които или ще бъдат разбрани, или просто отминати и невидяни. Това е път, избран чрез помощта на мисълта, знанието или просто интуицията. Изборът може да е правилен, а може и да не е. Това става ясно след един период на търсене, узряване, осмисляне и даване на равносметка. Единственото сигурно нещо е, че този избор е наш, плод на свободната ни воля и стремежи. Човек се ражда свободен (Русо) по прирота, но не всеки става наистина такъв и не всеки може да понесе тази отговорност. Онова, което отличава хората от другите живи същества е тяхната способност да мислят. Мисълта развива ума и го тласка към познанието. А най-висшето познание е това за истината. Затова само онзи, който успее да достигне до нещата в дълбочина, да се докосне до истината за тях, може да се нарече свободен. Живеем в свободно време. Свободни ли сме? Човек се ражда в общество на свободни. Общество, което ни прави роби? Наистина ли има нещо като личен избор или понякога просто животът ни принуждава на добровлни неща? А може би просто хората не разбират свободата си или пък ежедневието им е попречило да се замислят за подобни неща. Факт е, че робството, съществувало през Античността, където човекът е нечия собственост, една обезличена фигура, го няма. Това обаче не значи, че хората осъзнават свободата и няма да затънат в пропастта на заблудата, ставайки роби на собственото си време. А може би точно защото я озъзнават не искат да понесат голямата отговорност, която тя носи. Затова просто се отказват от нея, дават я на някой друг, който ще им осигури закрила и сигурност. Този принцип е бил валиден за Средновековието, където феодалите разполагат със свободата на крепостните. Да се откажеш обаче от свободата си, според Жан-Жак Русо, означава да се откажеш от качеството си на човек, а човек може да се нарече такъв само, ако е свободен. Темата за свободата е неизчерпаема и многопосочна, станала обект на разглеждане при множество философи. Най-общо схващане за свободата е като освобождаване от оковите на обществото, от тези, който сами си поставяме, и от тези на нашите влечения. Според теориите на Фройд една част от нашето съзнание е подвластна на тъмни сили, които несъзнателно контролират нашите мисли и действия. И наистина има неща, които сякаш промиват човешкото съзнание, по неуловим начин и е трудно това да се осъзнае. Тези неща най-често са дело на времето ни, медиите, институциите и т.н., които целят да промият здравомислещия мозък и да го отдалечат възможно най-много от пътя към истината. Сякаш хората са тласкани към един механичен живот, лишен от мисъл, от истина, от ценност. Нужно е да се научиш да мислиш, за да добиеш представа за реалността и посредством това да научиш за истината, до толкова колкото е възможно, защото съществуват неща, за които не може да се говори, а само предполага. Няма свобода без истина. Не си свободен, ако не знаеш истината за се*е си и околната среда, ако умът ти е пълен с неистини, а сърцето ти оплетено в предразсъдъци, няма духовна свобода, чието друго име е Истина. Много философи са търсили истината. В будизма я наричат „нирвана”, в индуизма „самадхи”, за християните това е познанието за Бога. Много хора се опират точно на религията в търсене на истината и може би до голяма степен я откриват. Но дали не откриват само схващането за нея, онова, което се смята, че те я? За да се достигне до същността на нещата, а иначе казано до истината за тях може би трябва да се започне от тяхното начало и с помощта на мисълта да се достигне до сърцевината. Как да стане това, след като относителността е навсякъде и съществуват толкова теории за първоначалото, колкото и опити са направени да се открие някаква истина за него? Чрез интуицията, която би могла да посочи истината като наш вътрешен интелектуален поглед към нещата? Може би няма универсална истина, има истини относно определени обекти, било то духовни, физически, философски. Може би нямаме правото да търсим дълбоката истина, която знае само нашият Създател... Всичко е въпрос на гледна точка. Хората приемат различни неща за истинни. Всеки си има своя истина. Чрез нея той се чувства свободен. „Мисля, следователно съществувам” – това е абсолютната истина според Рене Декарт. Съществуването не зависи от нищо материално или сетивно. То е първоначалото, което води до останалите истини. Ако следим потока на неговата мисъл ще разберем, че съществуването се отъждествява със свободата. Щом мисленето е процес, който извършваме сами и той не зависи от външни фактори, тогава ние сме свободни. Следователно онзи, който мисли е свободен. За да мисли човек, той трябва да умее да контролира ума си, да се абстрахира, да разграничава грешните пътеки от вярните. Онзи, който вярва в истината рано или късно достига до нея, но идеята за вяра в нещо толкова относително може да бъде също толкова относителна. Няма универсална истина, има прекалени идеалисти... Няма свобода, ако тя не бъде осъзната и няма мисъл, която да не е свободно изразяване на вътрешното ни Аз!


Ходих да си купя още рам .. не ми сгина да заредя поста :rolleyes:
Браво доста е поучителен ;) въпреки че ми оне много време да го прочета :)

#56 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 17 November 2008 - 12:57 PM

Съгласен съм изцяло с орхидеята,но само за едно не съм съгласен:

Защо лъжата трябва да крепи една връзка?Тя не е ли разрушена още със самото и изчерпване?


Брака ми не се крепи на лъжа! Крепи се на всичко онова, което изброих по горе.

Това, че секса не е същия...извинявай, но всичко друго би било миражи и измислици...аз отдавна не виждам в розово. Реалноста е, че дългото съжителство намалява страста, еднообразието в секса е причината за по редките контакти.
Да, аз знам какво и как за да връщам от време на време лентата обратно, но това е временно.

Една връзка, не се изчерпва със секса! Това е повърхностно. Не съм се омъжила за члена му, а за него! ;)

Работата е там, че аз не мога да лъжа /мога, но ми е мъка и ми личи ...от дете съм така...реално директен въпрос не е имало т.е. за момента не съм излъгала ...разбираш ли/
Иначе, да, знам ...лъжа е принципно. Казана или не, няма значение.

Как мислиш, по-добре ли е, да го измъчвам с мисълта, че не ми е достатъчен? Да смачкам егото и достойнството му? Защо? Само за да съм честна?!? По добре да се гръмна!
Хората не са еднакво сексуални и не винаги настроенията им съвпадат...

Кой определя кое е правилно и кое не? За шейха е нормално да има харем :) и хората го приемат за нормално т.е. относно шейха

Света не е идеален, аз също не съм...Обичам го и държа на него. Точка. ;)

Няма да ме разбереш сега...след време, като имаш семейство и минимум 7/8 години брак...

Нека се върнем към рамката. Животът в нея е по-лесен, по-разбираем. В него просто трябва да научиш правилата и да играеш безкомпромисно.
Избираме своята социална роля и започваме да я рисуваме. Слагаме ярки цветове, за да привлечем внимание, и се обличаме в тъмни дрехи, когато жеалаем да се притаим. Изграждаме имидж и име, което е заместител на същността ни. В рамката ние сме портрет - познат , стабилен и винаги целящ да покаже най-ослепителната си усмивка. А над него е изписано името ни. То е нашият ранг, гордост и живот. Заради него сме се борили, усмихвали и прекланяли, играли сме по правилата и често сме отбелязвали "Такъв е животът". Но в някой от ъглите на портрета ни стои непознат подпис...

т.е. подписа на обществото, което определя какво трябва и какво не, какво може и какво не...

Чувал съм, че е невъзможно да излезеш от рамката. Или поне не можеш да победиш - тя е изискването към теб, тестът ти за адекватност. Невъзможно? Сега ще ви кажа нещо друго - "Майната им на всички, които го мислят!" Какво знаят те за докосването до същността? Правили ли са го въобще някога? Докосвали ли са собствената си същност , под маската, която рисуват, усещали ли са собствения си ритъм, виждали ли са магията, която прави същността? Колко от тях са се опитвали да излязат и колко са се страхували?

http://donjuancentre...&...ost&p=10694



http://donjuancentre...&...ost&p=10930

http://donjuancentre...&...ost&p=12983

Навън милиони семейства, без да си дават сметка, практикуваха изкуството на садомазохизма. Ходеха на работа, връщаха се, оплакваха се от всичко, упражняваха насилие или бяха обект на насилие, чувстваха се нещастни, но дълбоко свързани със собственото си нещастие, без да знаят, че е достатъчен един жест, едно „никога повече“, за да се освободят от чувството на потиснатост. Терънс беше опитал това със съпругата си, известна английска певица; живееше, измъчван от ревност, като правеше сцени, прекарвайки дните си под влиянието на успокоителни, а нощем се напиваше. Тя го обичаше и не разбираше защо се държи по този начин, той също я обичаше, без да може да си обясни собственото си поведение. Чувстваше се обаче така, сякаш страданието, което причиняваше на другия, беше необходимо, жизненоважно за самия него.

Мога да ти напиша още много неща, но мисля да спра

#57 smurf

smurf

    Нов

  • Users
  • Рипване
  • 3 Мнения:

Posted 15 December 2008 - 04:36 PM

Здравейте, много е тежко да се пише за ревността, особено когато ти виси над главата и бавно, бавно се впива в теб. Никога не съм очаквал, че ще ме обладае някой ден, но и това ми се случи. Със жена ми сме женени от 11 години. Всичко беше нормално до момента в който ми се отключи ревността около преди 1,5 г. и всичко тръгна надолу - съмнения, психически тормоз, постоянни проверки в GSM-a, компа и т.н. Търсиш нещо и незнаеш точно какво и дори и да намериш какво ще направиш - още повече обвинения, без дори да си изслушал другата страна.
Доверието се срина буквално за секунди. От тогава и отношението на жена ми към мен се промени драстично. Почнахме да се отчуждаваме един към друг, дори стигнахме и до раздяла и какво щяхме да постигнем - нищо, поредното разведено семейство и две деца, които ще растат със разделени родители. Може би преломния момент беше, когато жена ми искаше да се разделим, при което ми светна червената лампичка в главата. От тогава се опитваме да подобрим отношенията, но е мнооого трудно да залепиш парчетата, когато си счупил вазата по този начин. Много е тежко когато виждаш човека до теб как те подминава с безразличие, липса на желание за близост, особено за секс. Постоянно търся начини да разпаля отново желанието и интереса на жена ми към мен, отново да бъда желан от нея. Не знам дали е свързано със някаква криза в брака или просто слабост от моя страна, щом позволих да бъда обладан от страха да не бъда изоставен.
Никога не трябва да се оставяте ревността да влезе в главата ви, защото последствията може да са фатални за една връзка.
Поздравявам Diva Orxideia за упоритостта и борбата с решаването на този проблем и ценните съвети, които публикува.

#58 Kr1s0

Kr1s0

    Нов

  • Users
  • Рипване
  • 1 Мнения:

Posted 15 December 2008 - 05:46 PM

Доста отдавна и аз бях ревнив, доста при това... естествено си изпатих... година след това виждам горе-долу полужителна промяна в мен :)

#59 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 16 December 2008 - 02:03 PM

Не знам дали е свързано със някаква криза в брака или просто слабост от моя страна, щом позволих да бъда обладан от страха да не бъда изоставен.
Никога не трябва да се оставяте ревността да влезе в главата ви, защото последствията може да са фатални за една връзка.
Поздравявам Diva Orxideia за упоритостта и борбата с решаването на този проблем и ценните съвети, които публикува.


Изображение ако имаш нужда от съвет, пиши :)

важно е, да се върнеш в началото на проблема...кой, какво, защо я събуди...какво се промени, как реагирахте и т.н.
т.е. тръгваш от началото, следиш събития, факти, реакции...айде сега се върни по редицата обратно :) бавно и упорито...
няма не мога, има не искам :) промениш ли отношението си към хората и те променят своето към теб ;)

Edited by diva orxideia, 16 December 2008 - 02:04 PM.