Помогнете ми да оправя бъркотията, която забърках
#1
Posted 11 April 2007 - 12:36 PM
И сега прекратихме всякакви контакти. Не сме се виждали от Нова Година, а през всичките тези месеци азпродължавам да мисля за него, не е толкова лесно да го избия от съзнанието си, защото просто този човек изпълваше и осмисляше живота ми.
Как се чувства едно момче в неговото положение? Той е на 29. Сигурно за него аз съм си едно момиченце и просто не е искал да се занимава повече с мен? Но аз продължавам да го обичам. Какво да направя от тук насетне?
#2
Posted 11 April 2007 - 03:03 PM
Пробвай да го потърсиш първо. Може и да му кажеш истината за човека който го е казал. То по нататъка ще си покаже според мен.Как се чувства едно момче в неговото положение? Той е на 29. Сигурно за него аз съм си едно момиченце и просто не е искал да се занимава повече с мен? Но аз продължавам да го обичам. Какво да направя от тук насетне?
#3
Posted 11 April 2007 - 03:07 PM
Пробвай да го потърсиш първо. Може и да му кажеш истината за човека който го е казал. То по нататъка ще си покаже според мен.
Ами аз опитах, блокирал ме е в кюто си и съобщенията ми не достигат до него. Вероятно е пуснал филтър и на електронната си поща, защото и на мейлите ми нямам отговор. като го срещна на улицата се прави, че не ме познава... Държи се хлапашки все едно е ученик.
#4
Posted 11 April 2007 - 04:36 PM
#5
Posted 11 April 2007 - 07:35 PM
Ако си решила да се справяш сама - отиди до тях..пред вратата, ако и тогава откаже да говорите значи далеч не е "малко" нещото заради което сте се скарали. Мисли му тогава
#6
Posted 12 April 2007 - 10:14 AM
Трябва да знаем каква е ДРЕБОЛИЯТА, за да можем да ти дадем коректни отговори.
Ако си решила да се справяш сама - отиди до тях..пред вратата, ако и тогава откаже да говорите значи далеч не е "малко" нещото заради което сте се скарали. Мисли му тогава
Ами дреболията е, че не му казах онова, което искаше да чуе. Дреболията е това, че направих грешка като изобщо му казах че са го коментирали мои колежки. Той искаше да знае какво точно са казали и кой го е казал. И аз го излъгах. И сега наистина горчиво съжалявам за глупостта, която направих. Не вярвах, че той толкова много държи на мнението на другите за него още повече че ставаше въпрос за абсолютно неверни и неоснователни неща по негов адрес и много би го наранило едно такова отношение.
#7
Posted 12 April 2007 - 10:22 AM
#8
Posted 12 April 2007 - 11:00 AM
Какво можеш да направиш? Ми обади му се. GSM-а и му предлагаш да се видите, защото имате много неща за които да говорите. Ако ти откаже просто го забрави - или си има друга или просто вече не означаваш нищо за него.
Като се видите можеш да му обясниш, че си постъпила така, защото си искала да го предпазиш.
Това е от мен.
Успех ти пожелавам.
#9
Posted 12 April 2007 - 12:46 PM
Ами дреболията е, че не му казах онова, което искаше да чуе. Дреболията е това, че направих грешка като изобщо му казах че са го коментирали мои колежки. Той искаше да знае какво точно са казали и кой го е казал. И аз го излъгах. И сега наистина горчиво съжалявам за глупостта, която направих. Не вярвах, че той толкова много държи на мнението на другите за него още повече че ставаше въпрос за абсолютно неверни и неоснователни неща по негов адрес и много би го наранило едно такова отношение.
Никъде не съм писал да "висиш" пред вратата му, или по някакъв начин да пренебрегваш собственото си достойство. В началото пишеш, че си пробвала няколко други начина за комуникация м/у вас, но без успех, за това ти писах крайната мярка.
Съгласен съм с Corwin - ако е държал достатъчно на теб, и е бил МЪЖ едва ли е щял да позволи такава "глупава" раздяла..
Сори, но аз не вижвам щастлив изход от ситуацията за теб .
#10
Posted 12 April 2007 - 01:40 PM
Никъде не съм писал да "висиш" пред вратата му, или по някакъв начин да пренебрегваш собственото си достойство. В началото пишеш, че си пробвала няколко други начина за комуникация м/у вас, но без успех, за това ти писах крайната мярка.
Съгласен съм с Corwin - ако е държал достатъчно на теб, и е бил МЪЖ едва ли е щял да позволи такава "глупава" раздяла..
Сори, но аз не вижвам щастлив изход от ситуацията за теб .
Може би толкова дълбоко съм го засегнала, че не иска изобщо каквито и да било контакти с мен. Мисля, че ни се случи 2 или 3 пъти да се разминем по улицата. Аз не си свалих черните очила, а той пък си обърна главата на другата страна. Това беше глупаво и от двама ни.
Питам се какво изпитва след всичко случило се, как се чувства едно момче в такава ситуация, в която очевидно както са казали умните глави "Когато двама се карат, вината е и у двамата"...
Мен лично много ме боли, че се държах така ужасно и съжалявам за постъпката си.
#11
Posted 12 April 2007 - 01:47 PM
Съгласен съм с Corwin - ако е държал достатъчно на теб, и е бил МЪЖ едва ли е щял да позволи такава "глупава" раздяла.. .
Съгласен съм с горното - Един мъж, който те обича истински на 100% не би направил така...
А ти наистина си направила глупост като не си му казала! Трябвало е да му кажеш точно какво е станало, трябвало е да го защитиш пред другите каквото и да ти коства това, дори и дъщерята на шефа да му го е казала - какво от това?! ти негова приятелка ли си или просто позната? Дори и да и потърси сметка после за лъжите по негов адрес... дори и баща и да го уволни от работа - какво от това?! Той ще си намери друга работа, няма да дойде края на света - НО ЩЕ ЗНАЕ ЧЕ ДЪРЖИШ НА НЕГО... и ще си бъде с теб, ще знае че може винаги да разчита на теб, че вие сте си най важни един за друг... Според теб случайно ли хората се заклеват преди брак "..заедно.. и в радост и в тъга.. докато смъртта ви раздели.." Засегнала си го като си го ИЗЛЪГАЛА.. като си прикрила хора които също са говорили ЛЪЖИ по негов адрес... и за какъв Х*Й бе мацко?!
Приятелят ти се е почувствал предаден от теб. Това горе ти го писах не да ти се карам а за да ти посоча грешката според мен. Но за да вземе такова твърдо решение нещо във връзката ви е куцало. Като се обърне каруцата - пътища много после. Ти избираш пътя от тук нататък - дали ще го търсиш и ще му се молиш поне за един разговор и да му паднеш в краката и да молиш за прошка признавайки глупостта си... дали ще го накараш след време сам да те пожелае... дали ще си извлечеш просто поука от преживяното и ще продължиш напред... всичко е в твои ръце!
Желая ти късмет и успех!
#12
Posted 12 April 2007 - 02:35 PM
Съгласен съм с горното - Един мъж, който те обича истински на 100% не би направил така...
А ти наистина си направила глупост като не си му казала! Трябвало е да му кажеш точно какво е станало, трябвало е да го защитиш пред другите каквото и да ти коства това, дори и дъщерята на шефа да му го е казала - какво от това?! ти негова приятелка ли си или просто позната? Дори и да и потърси сметка после за лъжите по негов адрес... дори и баща и да го уволни от работа - какво от това?! Той ще си намери друга работа, няма да дойде края на света - НО ЩЕ ЗНАЕ ЧЕ ДЪРЖИШ НА НЕГО... и ще си бъде с теб, ще знае че може винаги да разчита на теб, че вие сте си най важни един за друг... Според теб случайно ли хората се заклеват преди брак "..заедно.. и в радост и в тъга.. докато смъртта ви раздели.." Засегнала си го като си го ИЗЛЪГАЛА.. като си прикрила хора които също са говорили ЛЪЖИ по негов адрес... и за какъв Х*Й бе мацко?!
Приятелят ти се е почувствал предаден от теб. Това горе ти го писах не да ти се карам а за да ти посоча грешката според мен. Но за да вземе такова твърдо решение нещо във връзката ви е куцало. Като се обърне каруцата - пътища много после. Ти избираш пътя от тук нататък - дали ще го търсиш и ще му се молиш поне за един разговор и да му паднеш в краката и да молиш за прошка признавайки глупостта си... дали ще го накараш след време сам да те пожелае... дали ще си извлечеш просто поука от преживяното и ще продължиш напред... всичко е в твои ръце!
Желая ти късмет и успех!
Благодаря Free Rider, оставил си ми много хубав и съдържателен пост. Знаеш ли, много си прав затова, че всичко е в моите ръце... Мисля, че вече си извлякох поука от преживяното; знам, че мога да продължа напред и без него. Въпросът е, че не искам и ми липсва ужасно много. Затова се надявам нещо в него да се преобърне и времето да му помогне да преодолее болката. Не мислех сериозно, че постъпката ми би могла да се изтълкува от мъжка гледна точка като предателство. Аз мисля, че предателството е нещо много по-сериозно и страшно в живота отколкото прикриването на дадени обстоятелства или факти. Но явно греша. Може пък и да съм го обсебила прекалено много и да си е търсил повод всеки да тръгне по своя път.
Благодаря още веднъж за съдържателното мнение. За мен беше много полезно.
#13
Posted 12 April 2007 - 04:06 PM
И да, най-лошото нещо, което можеш да направиш за една връзка е да излъжеш партньора си и после той да научи истината от друго място. Ако лъжеш прави го така, че да не те разкрият, защото загуби ли се доверието после е почти невъзможно нещата да са постарому.
Успех.
#14
Posted 12 April 2007 - 04:33 PM
Най-доброто, което можеш да направиш и за двама ви е да намериш начин да говориш с него спокойно на 4 очи и да си изясните нещата. Дали той си няма някой друг, дали ако не иска да опитате отново, да му обясниш защо ти си постъпила по този начин.
И да, най-лошото нещо, което можеш да направиш за една връзка е да излъжеш партньора си и после той да научи истината от друго място. Ако лъжеш прави го така, че да не те разкрият, защото загуби ли се доверието после е почти невъзможно нещата да са постарому.
Успех.
Каквото и да се случи от тук насетне със сигурност нещата няма да са постарому. Наистина няма смисъл да отлагам, трябва да поговорим спокойно и да изясним нещата. Но как след като той постоянно се прави на разсеян и не ме допуска до се*е си. Сякаш аз не съществувам. Виждаме се от разстояние, има някакви адски досадни и трудно измъкваще се погледи между нас и пак същата безизходица...
#15
Posted 13 April 2007 - 09:27 AM