22 replies to this topic

[SEHNSUCHT]

Загубих я.Много се колебах дали да пусна тази тема,но накрая не издържах.Краят на връзката ми ме съсипа,срина ме,чувствам се разбит както никога.Прекрасно осъзнавам,че не трябва да е така,трябва да направя това и това,и това,и това и ще се почувствам по-добре...Но не става!Шибаните начини не работят,мамка им.С всеки ден болката се увеличава,а мина немалко време.Искрено се надявам някой оттук да ми даде работещ съвет,например лоботомия...Става въпрос за 5-годишна връзка,преебана по моя вина.Защото бях ДЖ,да се еба.Мастър ДЖ,нали си разведен,кажи как го превъзмогна?Обмислил съм го хиляди пъти и ми се струва невъзможно.

[master-dj]

Какво значи твоя вина?

Не можеш да развалиш връзка заради това, "че си ДЖ"...

Дай по-конкретно...

Колкото до раздялата. Боли само докато ти решиш. Най-важното е да не се самообвиняваш и да започнеш да се срещаш с други...

[electric]

Не че разбрах много от SEHNSUCHT, но ми се струва ,че си се правил на ДЖ във време в което не е трябвало, което е мнооооооого глупаво.

[dzantara]

Според мен възможните изходи на терзанията ти са два.

1.Да се опиташ да поправиш грешката си(все пак сме хора и грешим).Ако и жената, с която си бил те е обичала то тя може да прости грешката ти.

2.Да я забравиш.Трябва да си наложиш да не мислиш за нея(независимо колко време сте прекарали заедно).Ще ти е по-лесно да я забравиш като избягваш да я виждаш и като се оттървеш от всички предмети,които ти напомнят за нея
Ако си избрал вторият вариант,може да ти е от полза и тази поговорка;Най-лесният начин да забравиш една жена,е като я замениш с друга

[dzantara]

виж от коя дата е темата ...няма смисъл
квото и да кажа, няма да му стане нито по леко, нито ще му мине по бързо...

Може все още да не е решил проблема.Най-добре да сподели,с две думи как са се развили нещата.

Той сам поиска съвет

[OWL.1]

Споделяй с приятели.Само недей да се затваряш в се*е си - ще изградиш вътрешен ад.Не оставай без работа и занимание - колкото и да ти се иска само да мислиш и нищо друго.
ПОСТОЯННО ГОВОРИ И ПРЕДЪВКВАЙ ПРОБЛЕМА - С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО СИ ЗАГУБВА ВКУСА И ОМРЪЗВА.Ще досадиш на много приятели , но нали са затова

[OWL.1]

Защо не си съгласна - според мен това е начина.Ако трупаш всичко вътре в се*е си и не го разтоварваш навън се получава тотално претоварване.Претоварване с черни мисли се освобождава само с разговори.Работата и заниманията само спомагат за ограничаване на времето за мислене.

[OWL.1]

Не съм казал постоянно да хленчи и мърмори.Просто да го обсъжда с приятели (истинските са обикновенно 2-3 ма). При мен е обратното - не говоря с никого за проблема , ръся ослепителни усмивки(не питай с какво усилие) все едно съм на върха , но отвътре съм като лава и ме държи много време.Обаче забелязах ,че тези които досаждат на всеки колко голям проблем имат и го споделят наляво надясно - много бързо им минава и го забравят.Лично аз съм добър слушател и много често "ставам кошче за душевни отпадъци " на околните , но не ми дреме чак толкова - няма да умра ако изслушам някого за 1-2 часа , ако пък успея да дам съвет които да помогне - още по-добре.
Ако не му се иска на SEHNSUCHT да говори с околните да си излива мъката тук - все пак сме група анонимни събрани от общи интереси и проблеми

[SEHNSUCHT]

Мина доста време вече Но нищо не се промени коренно.Все същата липса...абе всички,предполагам,знаят какво означава да загубиш много близък човек.Но не обвинявам се*е си вече,въпреки че съм виновен.Не ми харесва да се самобичувам по такъв мазохистичен начин.Минах през какво ли не,съсипвах се от работа,от купони,от жени,алкохол и какви ли не екзистенциални експерименти.И се убедих,че няма как да запълня тази дупка.Не искам да товаря приятелите си с това,предполагам,че никой не иска да чува за проблеми от такова естество.Аз също не искам.И свикнах да живея с тази болка,дори когато се събуждам до която и да било,аз пак мисля за нея.Но вече не е толкова болезнено.
Хубавото е,че всъщност аз не съм се променил,както мислих.Аз съм си това,което съм бил винаги А и да съм наистина гаден и т.н., не ми дреме.Само тази рана остана в мен,но може да се живее и с нея.Не мисля,че ще намеря жена,която пак да обичам,и майната му.Искам Honda CBR.

[FreeRider]

Мина доста време вече Но нищо не се промени коренно.Все същата липса...абе всички,предполагам,знаят какво означава да загубиш много близък човек.Но не обвинявам се*е си вече,въпреки че съм виновен.Не ми харесва да се самобичувам по такъв мазохистичен начин.Минах през какво ли не,съсипвах се от работа,от купони,от жени,алкохол и какви ли не екзистенциални експерименти.И се убедих,че няма как да запълня тази дупка.Не искам да товаря приятелите си с това,предполагам,че никой не иска да чува за проблеми от такова естество.Аз също не искам.И свикнах да живея с тази болка,дори когато се събуждам до която и да било,аз пак мисля за нея.Но вече не е толкова болезнено.
Хубавото е,че всъщност аз не съм се променил,както мислих.Аз съм си това,което съм бил винаги А и да съм наистина гаден и т.н., не ми дреме.Само тази рана остана в мен,но може да се живее и с нея.Не мисля,че ще намеря жена,която пак да обичам,и майната му.Искам Honda CBR.

Привет, на всеки се е случвало или предстои да се случи такава раздяла. Важно е да знаеш как да го преодолееш.. може и веднъж да ти се случи за целия живот - но не се ли пребориш с това, може да те промени завинаги, да не говорим че някои с по-слаба психика и посягат на живота си.

МОЯТ СЪВЕТ: Живей! ЖИВЕЙ! ЖИВЕЙ!!!
Не се затваряй в черупката си - а живей! Излизай навън сред хора, с приятели (никога не оставяй сам, затворен във вас или дори и на барче - тогава в главата ти се въртят мисли само за загубата и за това което си загубил) - та затова са приятелите.. излизай с тях, забавлявай се, говорете си за всичко.. за живота. Запознавай се с момичета, излизай на срещи, постави си цели в живота, направи неща за които преди си искал - но поради различни причини и най-вече заради твоята приятелка не си ги правил. Наваксай си всичко пропуснато през тези 5 години и най-вече нещата които не си правил заради нея а си искал. Купи си CBR-а, събирай се с други мотористи и ходи на мотосъбори, дали за да си покараш мотора и да се чувстваш свободен, за да слушаш на воля рок музиката която явно ти е най-близка и звучи нон стоп на такива места, наслади се на природата и на местностите през които минаваш. Прави всичко което си искаш и се съобразявай само с твоите желания. Запиши се на курсове по танци или бойни изкуства.. все на места където има много хора и ще ти е приятно да си там и да общуваш с тях, запознавай се постоянно с нови момичета. Бъди почти винаги с приятелите си.. с истинските си приятели. Ходи на дискотеки, на кино, ако имаш възможност пътувай - на планина или на море, забавлявай се винаги, прави нещо ново, нещо щуро, всеки ден трябва да е различен и зареден с много емоции и приятни преживявания... просто живей! ЖИВЕЙ!!!

И разбира се че няма да забравиш приятелката си, но гледай да си остане в съзнанието ти като един добър спомен. Счупеното веднъж щастие не се лепи. Можеш да се радваш на това което си изпитвал и че си го преживял изобщо - защото много други изобщо и не разбират какво е. Наистина след 10 други момичета ще мислиш по друг начин за нея. Няма да ти е безразлична защото си я обичал, но ще разбереш че има стотици, хиляди, милиони момичета... всяка от които е различна и уникална по свой си начин... момичета притежаващи различни качества.. някои ще ти допадат повече, други по малко - само дето ти ще си господар на живота си и ще го живееш както искаш и с която искаш. Ти решаваш как ще живееш... никой друг - само ти!!!
Не знам конкретно какво е станало с връзката ти и дали ще опиташ да си я върнеш. Каквото и да предприемеш и каквото и да стане от теб зависи как ще живееш по нататък. А за влюбването то си е химия братче... колкото и да си добър в играта и да знаеш какво става и какво ще последва нататък - срещнеш ли истинската жена един ден и хормоните те тряскат и се чудиш откъде ти е дошло... ама това вече е друга тема
Айде успех... и нека силата е с теб!

[SEHNSUCHT]

FreeRider,
съгласен съм с теб.Явно имаш опит,или си мислил много по този въпрос.Точно това е плацебото,защото лек всъщност няма.Ако все пак напълно се отърва от чувствата си,ще споделя всичко детайлно На доста хора би помогнало,все пак всеки изживява разочарования понякога.
Абе майната му.Не искам пак да мисля.