Знаеш ли защо се чувстваш неспособна? Защото тези неща те привличат в мъжа. Осъзнаваш какво прави той, но си неспособна да му се противопоставиш, защото всъщност точно това търсиш.
Помисли наистина добре - искаш ли да се оставиш в неговите ръце във всеки аспект или наистина искаш да спреш влиянието му върху се*е си. Няма нищо лошо в това да бъдеш тотално доминирана. Повечето жени искат точно това, дори и да не го осъзнават или да не искат да си признаят. Пак казвам НАИСТИНА СИ ПОМИСЛИ какво искаш. Абсолютно честен разговор със самата се*е си. Без никакви предразсъдъци от сорта на какво
би трябвало да направиш, какво очакват хората и как си програмирана от феминистските и еманципационните нагласи на жените в днешно време. Помисли си как на теб ти харесват да са нещата. В крайна сметка ако си имала 10връзки в живота си и във всичките си била доминирана и манипулирана това доста ясно говори какви мъже харесваш. И размишлявай над възможността просто да приемеш реалността и се*е си като човек, който иска да бъде управляван. И във двете си има и плюсове и минуси и зависи от характера ти, кое ще ти хареса повече. А и трябва да се замислиш дали ще го харесаш ако го спре да те манипулира - декем да го промениш. Нали го харесваш заради това, което е. А ако не го харесваш - какво правиш с него?!
В директен отговор на въпроса ти - обърни тактиката на обратно. Вече би трябвало да знаеш какво му харесва на него и на какво поведение реагира. Най-вече сексуално. И го накрай да ти дава по нещо за всяко, което ти му даваш. С течение на времето замяната да става все по-несправедлива в негов ущърб. Естествено не прекалявай, за да не го отблъснеш. Отстоявай своето мнение и когато той го отрече го срежи на мига. Тук не говоря за някакви малки неща. Говоря за ситуации, в които те стъпкал много неправомерно. В отношенията между двама души винаги има граници. Граници, които трябва да отстояваш, но и същевременно трябва да са справедливи. Не можеш да очакваш да чертаеш несправедливи граници и да очакваш някой да ги спазва.
Та този метод е манипулативен, да, но и работещ на 100%. Всички жени го използват за да манипулират мъжете до тях. Дали го правят неволно или не, дали за всичко или не, оставям на всеки сам да помисли за се*е си.
Този начин е доста по-лесен от другия, но и няма да има такова отражения върху личността ти.
Но в крайна сметка помни - няма да можеш да промениш нещата ако имаш твърде слаба воля или прекалено слаб характер. Или той има прекалено силен, което всъщност са две еднакви неща.
Тук е моментът да се замислиш дали наистина искаш да толерираш такова поведение. Харесва ли ти наистина такава ситуация. Мъжът е мъж за да може да се наложи над жената, когато трябва, но да не злоупотребява с тази си възможност. Искаш ли до се*е си човек, който злоупотребява с доверието, което му гласуваш, като се оставяш в ръцете му. Искаш ли човек, който не те харесва такава, каквото си и иска да те промени? (тук е момента да кажа, че няма нищо лошо в промяната, стига и ти да я искаш, а не да ти бъде налагана от някого. Дори и да не си се замисляла над възможността да се промениш в някаква насока всъщност е добре мъжът да те подтикне към нея, но ако ти видиш тази възможност и не я харесаш, а той продължава да те бута - това е на зле. Ако я харесаш - не виждам къде е проблема).
А ако искаш да си с него, но просто да не се поддаваш на манипулациите му - това е доста по-трудна и обвързана с време промяна. Свързана със подобряване на самоуважението, самоувереността и преминаването от ЕГО към САМОЧУВСТВИЕ. Има огромна разлика. Егото е фълшиво самочувствие и се определя от, това което другите мислят за теб. Ако 100 човека кажат, че много те харесват, ти ще действаш много по-самоуверено. Но в крайна сметка, не може всичко, което правиш да се хареса на всички. Поради една или друга причина ще ти казват, че вършиш тъпи неща(дали защото не те харесват, дали защото засягаш интереса му - сега или в миналото, дали защото не им е на кеф в момента). И тогава самочувствието ти (тип ЕГО) се срива. Хората градят его, защото ценят мнението на другите повече от собственото(било ти и на много близки хора). Егото се гради върху представата на другите за теб. Искаш ли другите да диктуват живота ти и самоличността ти?
От друга страна ако имаш ясно изградена представа за това коя си, какви са твоите ценности, какви са твоите добри(и лоши) страни, за твоите преимущества, независимо какво вършиш ще си убеден от него и никой няма да може да ти скапа самочувствието и никога няма да може да те манипулира(или поне трябва да е Рембранд в манипулациите). Истинското самочувствие се изгражда на мнението ти за самата се*е си. Тук трябва да те предупредя и винаги да се вслушваш в думите на хората. Винаги има възможност да се възгордееш и да се надуеш или да отблъснеш човека, който ги е казал. Слушай ги, но прецени дали са истина сама. Не ги приемай за чиста монета думите на някой, само защото ти е близък или само защото му 'вярваш'. Не вярвай на преценката на другите, отколкото на собствената(естествено това си има някои изключения). Това става с житейския път и ситуациите, в които попадаш, както и от средата ти. Бих те посъветвал и ако искаш да прочетеш някои книги написани в стила на източната философия и енергията. Но ги прочети по няколко пъти и ги осмисли наситина и търси конкретни примери, където да ги приложиш в живота си. Така се прави промяна.
Трябва да те предупредя и че при тази промяна има доста голям шанс да изгубиш този и/или още няколко човека около се*е си. Това е така, защото това е процес свързан с голяма промяна в личността и може би те няма да харесат новото ти 'Аз' или няма да те харесват в междинния период, по време на пътя ти до новото ти 'Аз'. Но може би няма да те харесват само защото ще си по-силен човек от тях.
Не вярвах, че пак ще напиша толкова дълъг пост тук, отново. Надявам се съм помогнал
Чела съм доста литература за пикапа и въпреки, че мисля, че доста добре разбирам цялата концепция, триковете, психологията, не мога да по никакъв начин да реагирам контра на това, което ми се "прилага" 
И да се опитвам да намеря нещо общо между предишни връзки и сегашната, не се получава особено, просто защото сега ми пука- може би прекалено много. Определено обаче не търся някой, който да е доминиращ в такава степен, че да се чувствам кофти. И даже тук не става въпрос точно за доминация, колкото за неговата позиция, който той отказва да промени. Или получавам малка част от него, от живота му, от вниманието му или просто си тръгвам и губя всичко. 
