Разнообразие във връзката
#1
Posted 04 October 2006 - 09:26 PM
Всичко започна много добре, но се наложи след около 2 щастливи(поне за мен) седмици, да замина за около месец и да оставя момичето само. Чувахме се по телефона всеки ден, но явно това поуби чувтствата. Като се върнах тя видимо ми се израдва, и няколко седмици всичко изглеждаше добре, но от скоро тя някак си започна да се държи студено и по-малко да се виждаме, което направо ме убива ...
Тя поиска няколко дена да си помисли, дали е сигурна в чувствата си, аз и ги дадох но след това в мен се породи едно много силно чувство на съмнение в нея. Тя каза че не е сигурна дали ме обича, а аз го разбрах че не ме обича и след този период на откъсване един от друг, тя твърди че съм и липсвал и наистина много държи на мен, но аз вече само я подозирам, разбира се със солидни аргументи...
Тя винаги успява да се оправдае и то с уместна причина.
Проблема е че я обичам много, но се съмнявам в това дали тя ме обича и също така бих искал да ми подксажете как да вкарам малко разнообразие.. и да и грабна онзи интерес от нейна страна който го имаше в самото начало
#2
Posted 05 October 2006 - 07:07 PM
"Човек иска най-много това, което не може да има (не може да получи лесно)".... бих искал да ми подксажете как да вкарам малко разнообразие.. и да и грабна онзи интерес от нейна страна който го имаше в самото начало
Като отделиш 3 минутки и помислиш върху това изречение, САМ ще стигнеш до отговора, който искаш да получиш от други хора.
В случай, че нищо не можеш да измислиш за тези 3 минутки, ще ти обясня накратко как стоят нещата.
Известно време след първоначалната изкра, началният флирт, периода когато си се държал мъжки, силно... си започнал да се привързваш много, да имаш нужда от нея. Момичетата не харесват това, колкото и да твърдят обратното. Заприличал си на кученце - тя свирва с уста и ти отиваш при нея. Каквото ти каже да направиш - правиш го. С други думи: "опитомила" те е. Тогава е дошъл фрапантният момент когато сексуалното привличане е умряло. Станал си толкова скучен, че тя постоянно си измисля какви ли не оправдания и глупости, само за да не прекара още няколко скучни часа с теб, клекнал до нея с изплезен език.
Решението: Отдалечи се от нея физически и емоционално. (Пак прочети първото изречение) Създай си щастлив САМОСТОЯТЕЛЕН живот, покажи й че можеш без нея и нямаш НУЖДА от нея. Това ще задейства инстинктите й, и ще се опита да те има отново. Важно е да я накараш да се бори, да стене за това което имаш, което можеш да й дадеш, но няма да получи лесно. Аххх... колко жестоко
Виждаш ли огромната разлика? Виждаш ли парадокса? И... РАЗБИРАШ ЛИ ГО? Ако не... живота ще те научи.
#3
Posted 06 October 2006 - 10:41 AM
#4
Posted 06 October 2006 - 09:32 PM
След кратък спор, даже бих казал караница и след като бях на ръба на раздяла, мисля че след като тя усети че може да ме изгуби поумекна и за сега се държи добре(Може би всичко е било женски трик с цел да ме контролира). Има привличане и т.н.
Все пак мисля да приложа това което ме съветваш, защото ако продължавам така скоро пак ще стане както преди
п.с. spatiqta това което е написал BoY-ToY може би ще помогне и на теб. Опитай
Edited by Headlongeagle, 06 October 2006 - 09:34 PM.
#5 Гост:_diva orxideia_*
Posted 07 October 2006 - 11:48 AM
"Човек иска най-много това, което не може да има (не може да получи лесно)".
Като отделиш 3 минутки и помислиш върху това изречение, САМ ще стигнеш до отговора, който искаш да получиш от други хора.
В случай, че нищо не можеш да измислиш за тези 3 минутки, ще ти обясня накратко как стоят нещата.
Известно време след първоначалната изкра, началният флирт, периода когато си се държал мъжки, силно... си започнал да се привързваш много, да имаш нужда от нея. Момичетата не харесват това, колкото и да твърдят обратното. Заприличал си на кученце - тя свирва с уста и ти отиваш при нея. Каквото ти каже да направиш - правиш го. С други думи: "опитомила" те е. Тогава е дошъл фрапантният момент когато сексуалното привличане е умряло. Станал си толкова скучен, че тя постоянно си измисля какви ли не оправдания и глупости, само за да не прекара още няколко скучни часа с теб, клекнал до нея с изплезен език.
Решението: Отдалечи се от нея физически и емоционално. (Пак прочети първото изречение) Създай си щастлив САМОСТОЯТЕЛЕН живот, покажи й че можеш без нея и нямаш НУЖДА от нея. Това ще задейства инстинктите й, и ще се опита да те има отново. Важно е да я накараш да се бори, да стене за това което имаш, което можеш да й дадеш, но няма да получи лесно. Аххх... колко жестоко
Виждаш ли огромната разлика? Виждаш ли парадокса? И... РАЗБИРАШ ЛИ ГО? Ако не... живота ще те научи.
харесва ми и отговора и подписа
вярно, че е жестоко, но връща някой хора на мястото им...
нима това което прави тя не е жестоко...
както обичам да казвам :с нейните "камъни" по нейната глава
#6
Posted 12 October 2006 - 08:47 PM
#7
Posted 13 October 2006 - 10:34 AM
#8
Posted 23 October 2006 - 09:28 AM
Много си прав за всичко казано, но ми се струва малко рисковано, ако започна да си водя личен живот и в този личен живот няма достатъчно място за нея. Мисълта ми е че.. за да се получи една дълготрайна връзка рано или късно има един момент, на сближаване, след който и двамата имат чувството че немогат без половинката си. И от там нататък вече съществува близост, която гарантира дълготрайност на връзката. При мен съществува проблема, че немога да се сближа с нея. Ако се виждаме по-честичко 2-3 дена, то на 4тия ще има работа и няма да се видим, след 4тия ден на 5тия пак е така .. Може би и става скучно, незнам каква е причината.
Отностно предложението на Ivan89 Това е още по-рисковано. Ако не и обръщам внимание, тя също ще почне да не ми обръща и докато се усетя ще съм я изгубил, а аз не искам това. В моя случай не искам да се прилага репликата от ДЖ Библията - "Следващата..."
Edited by Headlongeagle, 23 October 2006 - 09:29 AM.