Преход към съдържанието


Снимка
* * * * * 2 votes

Нещата от живота


  • Please log in to reply
88 replies to this topic

#46 franko_begbie

franko_begbie

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 150 Мнения:

Posted 20 September 2008 - 08:12 AM

ето че си имам котка
тя не може вечно кротко
да ми мърка до дупето
да си ближе все млекцето

котката да скита ще
пускам си я да пасе

и да нямам къща с двор
имам покрив и простор

ако иска ще се върне
и наново ще ми мърне

<_<

#47 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 29 September 2008 - 01:50 AM

Капан

Понякога си мисля колко лесно попадаме сами в капана на собственото си заблуждение. Ако можехме да връщаме времето назад и да поправяме грешките, които сме правили. Да обичаме повече, отколкото тогава. Да не казваме думи, за които страдаме. Да кажем тези, които сме премълчали. Да направим нещо, което сме искали, а не сме посмели. Да се спрем от крачката, за която съжаляваме. Да направим тази, преди която сме спрели.
Да оценим това, което не сме имали. Да не скърбим за нещо, което сме нямали.

Много е коварен този капан. Може да пропилееш ценните си мигове, съжалявайки за нещо, което е можело да бъде, а не е било… Или задоволявайки се с нещо друго, като е можело да имаш целия свят.

Дали затова сме така устроени, че все си задаваме въпроса „Ами ако…?”

Ако можех да върна времето назад… Дали тогава щях да съм тук и същата?
Няма "Ако...", няма начин да поправим нещо вече минало... Единственият изход от този капан е да правим нещата сега...тук...днес...
Да направим днес това, за което бихме съжалявали, че не сме направили утре...Аз започвам днес.

http://tanque.blog.b...t.php?id=118565

*****************************

Огън от любов

Не искам да забравя.
И не мога.
Не спя почти.
Не дишам.
Не творя.

Но в онзи огън винаги изгарям.
И помня до последната искра
как тръпнех в най- желаните окови
от сключените ти около мен ръце
Избягах от това като от дрога.
Смених с черупки своите криле.

На този свят най-много ме е страх,
че мога да ти върна онзи огън.
Ще лумне по-жестоко и от клада.
До седмото не*е.
Или до ада.

http://tanque.blog.b...t.php?id=126067

***************************

Нарисувай
с очи върху мен
страст, ..., копнеж,...
вяра.., съмнение,... жажда...
И преди да отплуваш далеч,
развържи ми сърцето от плен,
после – бягай, преди да пострадаш...

http://tanque.blog.b...t.php?id=177677

**************************

Има една врата, през която всеки от нас ще премине...
Рано или късно, все някой ден ще направим последната крачка и ще престанем да крачим по тази земя.

Докато дойде мигът да премина онази - последната врата за мен - няма да спра да си мисля колко е прекрасен всъщност светът.
И как не искам да пропусна нито миг и нито минута щастие, което бих могла да имам.
Да направя нещата, които не съм, но бих искала. Да сбъдна някоя от мечтите си точно сега, защото не знам докога ще има утре.
Да подаря любов на някого, който я заслужава.
Да приема да бъда обичана без страх, че няма да има утре...

Защото светът е прекрасен...

http://tanque.blog.b...t.php?id=202939

************************************

Кърви...

Кърви сърцето ми.
Не спира да кърви.
И всяка твоя дума си припомня....
Боли душата ми.
Не спира да боли.
И мислите за те*е да прогонва...

Сама се спрях.
Избягах от това -
умирайки за теб да те мечтая.
На косъм бях,
прогоних любовта,
но оцелявайки не спрях да те желая...

http://tanque.blog.b...st.php?id=89733

****************************
http://www.vbox7.com/play:aa7c116b

Edited by diva orxideia, 29 September 2008 - 01:53 AM.


#48 Midiosa

Midiosa

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 65 Мнения:

Posted 29 September 2008 - 03:23 PM

Лаконично

Спрени чувства.

Неясна съдба.

Скрити стъпки.

неоткрита врата.

Тихи тръпки.

Забравени пътища.

Лунна следа.

Бивше слънце във мислите.

Гаснал огън и жупел в душата

Прогонени истини.

Птичка в ръката.

Трънени залези.

Ласки забравени.

Странни бели лъжи.

Насмешливи погледи.

Незапомнени разстояния.

Уморени сълзи.

Затъмнени страдания.

Тъжно изпити стени.

Остри истини.

Ненамерени погледи.

Сънно откраднати мигове.

Незабравено вглеждане.

Куп избягали мисли.

Избуяла надежда.


#49 She

She

    мацка

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 433 Мнения:

Posted 01 October 2008 - 09:19 PM

Среща, поглед, удобрение,
Разходка, дим, цигара,
Игра на карти, приятно впечатление,
Игра, като живота стара

Целувка, усмивка и смях,
Кола, приятели, море,
Дискотека, пясък, плаж,
Страст, момиче и момче…

Изгаряне, желание, копнеж,
Погледи, очи, ръце,
Сливане, отдаване, стремеж,
Устни, нежност и сърце…

Думи, музика и влак,
Път, такси, проливен дъжд,
Къща, котка, приятен смях,
Джин с лимон и секс, но не веднъж…

Емоции, вълнение и радост,
Релакс, почивка, сън,
Взаимност, влюбеност, наслада,
Не*е, листа, любов навън…

Човек, мечта и мисъл,
Липсване, жадуване и порив нов,
Връзка, дух и смисъл,
Щастие и може би любов…

#50 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 02 November 2008 - 06:49 PM

Приятелтво?!?

10 клас
В часа по английски език до мене седеше едно момиче.Наричах я най-добра приятелка,но аз исках тя да да е моя...Обаче знаех че тя ме обича само като приятел...


10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момиче.Наричах я най-добра приятелка,но аз исках тя да да е моя...Обаче знаех че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката,за да препише плана от миналия ден,защото тогава отсъстваше.Когато и дадох тетрадката си тя ми благодари и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

11 клас

Звънна ми телефона,беше тя...плачеше...Разказа ми как се е отчаяла от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сама.Разбира се,отидох.Седнах на стола до нея.Погледнах красивите и очи,пожелах да е моя.
След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма тя реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последен клас


Ден преди да си получим дипломите тя дойде при мен и ми каза че приятелят и е болен и няма с кого да отиде на бала.Аз не ходех с никого,а в 7 клас си бяхме обещали че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели.Отидохме заедно.Всичко беше перфектно.След бала я изпратих до вратата на дома и.Пред вратата я погледнах и тя ме погледна усмихнато с красивите си очи.Исках тя да е моя,но знаех че тя ме обича само като приятел.Каза ми че е прекарала най-хубавата нощ през живота и и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно я наблюдавах,наблюдавах перфектното и тяло...Когато излезе на сцената за да си получи дипломата,сякаш беше като един ангел.Исках тя да е моя...Но знаех че тя ме обича само като приятел...Точно преди да си тръгнат всички тя дойде при мен,плачейки ми каза:Ти си най-добрият ми приятел.Благодаря ти!; и ме целуна по бузата...Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба...Да,на нейната сватба...Вече се женеше...Наблюдавах как тя каза:Да,приемам.Наблюдавах как се женеше за един друг мъж...Исках тя да е моя.Но знаех че тя ме обича само като приятел...След сватбата тя дойде при мен и ми каза:Дойде на сватбата ми,благодаря. и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от нейното приятелство,много я обичах,но не можех да и го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...


В този момент сам пред гроба на най-добрата си приятелка.Докато събираха нещата и намериха дневника и от гимнацията...Веднага го грабнах...Редовете,които прочетох бяха:
Гледайки го в очите си пожелах да е мой.Но знаех че той ме обича само като приятека.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казал че ме обича...

http://www.sibir.bg/...mp;artID=196704
Изображение

#51 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 02 November 2008 - 11:24 PM

Дай ми лед

Тези дни надушвам зимата. Никак не ми се иска да се разделям с топлото легло, да се втурвам през глава към душа и да треперя докато обличам дрехите си...
Толкова ми е студено, че рискувам да се превърна в замръзнала статуя.
Гледам минаващите по улицата и всички са облечени различно. Има такива, които са останали в лятото и други, които са намъкнали ботуши до коляното. Аз съм от средните. Още ходя с есенно якенце, обувчици и тарикатски дънчици. Омръзна ми да се обличам като за сватба само заради колегите в офиса. Искам да си нося анцунг и маратонки, те хората нали казват, че на убав човек и съдран чувал да му сложиш пак ще си е хубав..
Газарията топлела. Тя газарията не знам дали топли, ама ако не покажеш половината си гръб и разделението на задните си бузи, определено си се навлякъл и обричаш мъжката част от населението на не весела гледка. Не им харесва на мъжлетета прекалено навлечена жена. Гледат със съжаление и никога не е ясно, дали съжаляват теб или самите се*е си затова, което не могат да видят..ама не за тва ми беше думата.. Та точно когато зъбите ми започват да тракат и имам усещането, че ако помръдна крайниците си, ще се пречупят на две, влиза той..Прекрасен е. Очите му са невероятни, а усмивката, която ми подарява е за реклама на зъболекарски принадлежности. Изглежда добре в червената си риза. Сякаш нарочно е облечен в цвета с който съм и аз този ден. И аз съм в червено, облечена в дънки прилипнали по тялото ми, а неговите очертават атлетичното му тяло. Приближава се леко, навежда се над мен и ми подарява целувка за добър ден. Става ми топло..Дали да не сваля дрехите си защото ми пречат или пък просто да се усмихна и да продължа флирта..Близки сме. Можем да си кажем всичко, познаваме семействата си. Аз харесвам неговото, той е впечатлен от гаджето ми. Работата е там, че това не пречи да прехвърчат искри, очите ни да се търсят и телата ни да желаят да станат едно..Казва, че ме сънува. Гали ме леко по косата, защото не може да си позволи повече. Чака момента, в който топлината ще ме залее дотолкова, че ще забравя всичките си задръжки и ще поискам нещо повече. А, на мене ми е топло. Толкова ми е горещо, че ако го докосна ще го разтопя..Страх ме е, че топлината ще ме погуби. Ще го поискам и ще разваля магията на флирта. Тази магия, която с годините се превърна в игра. Игра за двама..Не спира да повтаря колко съм красива, гледа ме сякаш съм богиня. Подарява ми ласкави думи, неуморни усмивки, жестове пълни с любов..Не знам дали е само страст, дали е глад за мене или е нещо друго..Сладко е това, което не може да бъде..Забраненото е с друг вкус..По тръпчив, по весел, по....Много дни се чудя какви ли са целувките му ? Колко дълго мога да го държа на разстояние и как да се измъкна от мислите по него..Не, не съм влюбена..Разумът ми е размътен, но не дотолкова, че да падне в плен на дръзките желания на тялото му..Жена съм мамка му, а той е мъж, който знае как да играе с жените..Отказвах му хиляди пъти, бягах когато горещината му заливаше от горе до долу..Измъквах се с лъжливи думи..Знае, че има тръпка..Жестовете ми, усмивките за него, ежедневието..всичко го доказва..А искам да избягам, но някога ще се случи..От това ме е страх..

Искам Лед..Лед, който да прогони топлината..Лед, който да ме накара да мисля за студа, а не за топлите му обятия..Лед..Дай ми лед, моля те..защото повече не мога да се боря..и ще се предам..

http://cris55.blog.b...t.php?id=240360

#52 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 03 November 2008 - 02:31 PM

Мъжете жените и болката

Мъжте и жените. Секса и приятелството. Разбитите сърца и болката. Какво става когато загубим пътя? Какво става когато ни боли толкова че две не виждаме от болка?

За това си мислех седейки си в любимото кафе. Как ли успяваме да нараним някого до толкова че да го накараме да плаче? Как ли успяваме да разбием сърцето му толкова жестоко че то да не спре да кърви дълго време. Защо убиваме доверието и вярата в доброто и истинското? Как ли го правим? И най-важното може би е защо?

Мъжете и жените. Силните и слабите. Мъжете сме тези които твърдим че сме силния пол. Страхотните пичове в чието обкръжение трябва да гравитират жените. До толкова сме свикнали д а приемаме жената до нас за даденост че когато срещнем нещо наистина красиво и неподправено не можем да го оценим или просто не ни се иска - защото ще срещнем друга. та нали около нас гравитират толкова много други.

Пресягаме се, взимаме това което искаме без ни най-малко да се замислим че може би си играем с душата на другия. Че може би ще разбием сърцето му. Че може би ще го накараме да страда. Дали осъзнаваме какво правим с тези си действия? Дали можем да проумеем че ще се подиграем с чувствата на другия и че може би ще успеем да убием нещо в него. Така че да не може то да порастне никога отново така силно и красиво? Че може би отнемаме от нея нещо толкова рядко?

За мен "Леглото на Виктория" е една алегория на свободния дух, спокойствието, доверието, емоциите и и още много други неща които правят света по-красив и по светъл.Изпълнен с надежда и обич, с красота и радост. Никога не съм се чувствал така сигурен и спокоен както в кратките моменти които съм прекарвал в "Леглото на Вики". Уханието на емоции, мекотата на спокойствието, докосването на красотата - все неща които човек може да усети само там - в своето "Легло на Вики". Винаги съм се опитвал да отговарям със същото - да успея да предложа пристан където сърцето да отпочине след плаване през бурния океан на живота, крепост която да пази душицата имаща нужда от малко почивка, твърда ръка която да защити детето и светликна за да намери личността пътя изгубен в тъмнината на несигурността.


Дали се замисляме колко изхабяваме хората, играейки си с тях. Всеки път когато направим нещо което разочарова някой ние го изхабяваме. Не се ли замисляме че този някой ще се стопи като те*ешир с който е писано дълго дълго по черната дъска? Ами ако този те*ешир свърши? Ако угасне пламъчето? Ако спре да се върти колелото? А ако човека няма своето "Легло на Вики" където да се отпусне и да презареди? Ще изчезне в ноща, ще се превърне в поредния призрак блуждаещ насам натам. Защо прекършваме страстта и душата на човек? Съзнателно ли го правим или просто се забавляваме?

Ама че сълзлива тема стана. Толкова въпросителни не съм използвал за последните няколко години. Мисля си обаче че написаното по-горе е добър момент да се замислим за това как се държим с околните. Дали наистина не убиваме и изхабяваме по нещо от тях с държанието си което не оправдава очакванията. Дали не го правим защото други са го правили с нас и ние вече не усещаме какво правим?

http://vickysbed.blo...t.php?id=192105

#53 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 04 November 2008 - 09:50 PM

Какво ми каза баба?

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш се*е си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.


Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански ..."


- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.


- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.


- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.


- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

#54 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 05 November 2008 - 11:15 AM

В навечерието на Коледа Коелю се обръща към своите многобройни читатели с думите:
"Не се страхувайте да мечтаете на Коледа. Само мечтаейки, може да се стигне до истината. Ако помислите са чисти, след тях ще дойде щастието."

На Хуми все му е малко

Смисълът на приказките е в това, че неподвластни на хода на времето, широтата на пространството, те звучат с различно настроение и постепенно проникват в "колективното подсъзнание" на цялото човечество. Не знам дали тази история, която се каня да ви разкажа, се е родила в Япония. Аз я чух в една нощ преди Рождество, седнал на един камък. Предполагам следното: мисълта за това, че ние не разбираме какво чудо е животът, че позволяваме на алчността да замени великодушието, може да послужи като силно предупреждение за всички, които се силят да изпълнят своите мечти.

Отдавна-отдавна живеел на остров Хокайдо юноша на име Хуми. Той си изкарвал хляба, като ч**ал камъни. Макар че бил и силен, и здрав, той оставал недоволен от своята съдба и се оплаквал от това ден и нощ.
Хуми не се оправял много-много в християнските традиции, но бил чул, че поне веднъж в годината желанията на всички хора се изпълняват. И ето, когато настъпила Коледа, той се помолил искрено и горещо, и за негово учудване пред него се появил един ангел.

-- Ти си здрав, целият ти живот е пред теб, - казал ангелът. - Всички млади хора започват отнякъде. Ти защо през цялото време се оплакваш от съдбата си?
-- Господ беше несправедлив към мен: той не ми даде възможност да се издигна,- отговорил Хуми.

Обезпокоен, ангелът побързал да се яви при Господ и да го помоли да помогне на неговия подопечен, да не би току- виж да изгуби душата си.

-- Нека бъде по твоему, - промълвил Господ. - Днес е Коледа и нека се изпълни всичко, каквото и да пожелае Хуми.

На следващия ден Хуми дробил камъни и видял как покрай него в карета минал някакъв знатен велможа - целият в скъпоценни камъни. Изтривайки с мръсната си ръка потта от лицето си, Хуми горчиво казал:
-- Защо аз да не мога да бъда знатен? Нека и аз да имам такава съдба!
-- Така да бъде! - много зарадван, прошепнал ангелът.

И Хуми станал владетел на огромно имение и разкошен дворец, вече имал своя земя, коне, слуги и сега всеки ден той се разхождал, съпровождан от своята внушителна свита и се наслаждавал като виждал, че неговите предишни другари се нареждат покрай брега на реката, кланяйки му се почтително.

Веднъж денят се оказал нетърпимо горещ и Хуми, макар че вървял под позлатен чадър, дишал тежко, сякаш ч**ал камъни. Тогава му станало ясно, че не е литнал чак толкова високо: над него били принцовете и императорът, а над тях - Слънцето, което не се подчинява никому. Е, да, точно то е истинският владетел на света.

-- Ангел мой! Защо аз не мога да бъда Слънце?! Ето това е моята съдба!

От такова тщеславие ангелът се опечалил, но все пак изрекъл:
-- Така да бъде!
И Хуми станал това, което поискал да стане - Слънце.

И засиял той на небето, блестял с лъчи, наслаждавал се на безмерната си власт: ако поискам - посевите ще узреят, ако поискам - ще ги изгоря със суша. Тогава обаче изведнъж забелязал, че срещу него се приближава черно петънце. То все повече растяло и растяло и се превърнало в тъмен облак, който го обгърнал от всички страни, закривайки от него Земята.
-- Ангел мой! - извикал Хуми. - Облакът е по-могъщ от Слънцето! Моята съдба е да бъда облак!
-- Така да бъде! - отговорил на това ангелът.

И Хуми, превръщайки се в облак, решил, че мечтата му се е изпълнила.

-- Аз съм могъщ! - викал той, закривайки Слънцето.
-- Аз съм непобедим! - гърмял той, гонейки вълните по морето.

Но на един пустинен бряг на океана се извисявала огромна гранитна скала - древна като света. Хуми сметнал, че тя го предизвиква и извил такава буря, каквато никога преди не е бушувала на Земята. Високите, мощни океански вълни яростно се разбивали в скалата, опитвайки се да я поместят и потопят в морските бездни.
Но скалата, както и преди, стояла непоколебимо.

-- Ангел мой! - заплакал Хуми. - Скалата е по-силна от облака! Моята съдба е да бъда скала!
И се превърнал в скала.
- Кой може сега да ме надвие? - питал той самия се*е си. - Аз съм по-могъщ от всички на света.

Минали няколко години и ето че една сутрин Хуми усетил как нещо остро го проболо, а после страшна болка започнала да раздира неговите каменни вътрешности, да къса на части неговото гранитно тяло. Той чул глухи, настойчиви удари и отново го пронизала неимоверна болка.
Обезумявайки от ужас, той извикал:
-- Ангел мой, някой иска да ме убие! Той е по-могъщ от мен и аз искам да бъда такъв, какъвто е той!
-- Така да бъде! - плачейки, възкликнал ангелът.

И Хуми отново се заел да ч**а камъни.

http://margaritta.di...kemvri/humi.htm

#55 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 05 November 2008 - 12:10 PM

Притча за любовта

Не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я, нека тя расте.

Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци - всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил: "Какво да правя със семената?" Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил: "Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена". Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: "Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били".

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: "Какво е това? Нима такива семена ти дадох?" Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!" Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: "Ти си материалист".

Вторият син се втурнал към маагзина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: "Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог".

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. "Какво ли е направил той?" А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: "Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: "Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!"

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога - не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта - а любовта не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.

Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

http://margaritta.di.../dek/08love.htm

#56 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 05 November 2008 - 01:02 PM

Играта шахмат

Как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се измъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е предопределение и кое можем да променим чрез свободна воля?

Пътят на действие е показан в играта шахмат - това велико Откровение, спуснато ни от най-висшите сфери, по значение, близко до същността на "Битие" от Библията.

Шахматът представлява стремежът на светлите сили към победа на злото; борбата на всеки един от нас да превъзмогне съблазните в живота; битката между духа и материята.
Шахматната дъска е полето на сражението - пространството, което насищаме с мислите си.
Централната фигура е царят. Това е логиката, лотическото мислене. Царят се движи внимателно, стъпка по стъпка, по отъпкан път, и само ако има сигурна защита (фактите). Ако го изгубим, излизаме извън играта, извън нормалния живот, и не можем да участваме повече пълноценно в него.
Втората централна и най-главна фигура е царицата. Това е интуицията, интуитивното мислене, интуитивното действие. Царицата действа решително и смело, движи се във всички посоки - напред и назад, вляво и вдясно, също и настрани по диагонал. Тя защитава най-добре царя. Царицата - интуицията защитава най-добре царя - логиката. Но все пак, без интуиция можем, но без логическо мислене се проваляме, деградираме, полудяваме.
Двете централни фигури царят и царицата са всъщност двете полукълба на мозъка, лявото - на логическото мислене и дясното - на интуитивното. Двете принадлежат на човешкото съзнание и от тях зависи победата или загубата.
И така, започваме битката за живота.
Най-напред вървят пешките (пионките). Те са чувствата - многобройни, добри и лоши. Те вървят направо, но атакуват встрани. Можем да пожертваме някои от тях, но да запазим поне едно - най-великото чувство - любовта. Това чувство е в състояние да извърши чудеса и ако проявим търпение, настойчивост и постоянство, пешката може да стане царица.
Двата топа символизират ума. Той е праволинеен и топовете се движат само напред, назад, вляво и вдясно. Те са силни фигури и добри защитници.
Двата коня представляват разумът. Той е предпазлив и прескача опасностите, т.е. не бърза да атакува. Така конете се движат скокообразно (във формата на буква "Г" от Кирилицата), и изчакват необходимата ситуация, за да влязат в битката.
Двата офицера символизират мъдростта. Тя никога не атакува фронтално, нито флангово. Тя избира диагоналната посока и действа при защита на ума и разума. Офицерите се движат диагонално, единият - само по белите полета, другият - по черните. Така мъдростта се проявява и в съзиданието, и в разрушението.
Играта шахмат е упражнение за битката на живота срещу смъртта, на доброто срещу злото, на светлите сили срещу тъмните. Затова първият ход задължително имат белите фигури.
Принципът на играта е предопределението, а умението - свободната воля.
В началото на играта и в живота имаме възможност от много ходове да изберем най-правилния, но както често се случва поради прибързаност, невнимателност и непредвидливост, ние често правим погрешен ход. Всеки ход е причина за съответната реакция от противната страна - отрицателните сили.
С течение на времето шансовете ни за проявяване на свободната воля намаляват. Създаваме ситуации, в които ни се предоставя възможност за един единствен ход, за да можем да продължим играта. Често тази единствена възможност е свързана с пожертване на някоя фигура (надежда, мечта, идеал). Така правим и в живота. Жертваме амбициите си, но все пак запазваме оптимизма си.
Когато в играта сме попаднали в тежка ситуация и царят - логиката не е достатъчно защитен, ни е позволено да направим рокадо, т.е. да разменим местата на царя и топа. Така топът - умът идва в центъра на играта, а царят - логиката остава защитен по-вкрая.
Целенасоченият ум и в живота понякога може да излезе на преден план пред логиката така, че някое наше действие да изглежда нелогично. Това е привидно. Действията са подчинени на главната цел.
Понякога в играта, както и в живота, можем да попаднем сякаш в непреодолима ситуация. Но ако помислим безпристрастно, разумно и мъдро, ако използваме ума и интуицията си, ще намерим правилното логично решение за преодоляването й.
Как ще завръшим играта до края на живота си, със загуба на кои фигури, с какви компромиси на нашето мислене, зависи от нас самите. Ако сме калили духа си, ще запазим на първо масто логиката си, на второ място - интуицията, последвани от мъдростта, разума, ума и чувствата. Ако умеем да степенуваме по значимост тези сили, които ни дава съзнанието, ние бихме пожертвали нещо, но накрая ще удържим победа.
И както, за да усвоим добре правилата на играта шахмат, ние разиграваме различни партии, така и за да се научим да вземаме най-правилните решения при определени ситуации, ние преминаваме през много превъплъщения и животи, през които да усъвършенстваме характера си, да изострим мисълта си и да закалим волята си.
Шахматът е игра за победата на духа над материята; за победа на силите на доброто вътре в нас над съблазните в обкръжаващата ни действителност вън от нас; за победа на живота срещу ударите на съдбата.

http://margaritta.di.../07slovo02.html

#57 Rolan

Rolan

    Единак

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 444 Мнения:

Posted 29 November 2008 - 01:13 AM

Обичам емоцията, обичам когато има адреналин. Обичам всичко, което прави настоящия момент различен от обичайното. Обичам спорта, защото има конкуренция и те кара постоянно да се бориш и да се доказваш. Обичам да се боря, защото така ставам по-силен. Ставам конкурентен и мотивирам другите да се борят, за да настигнат мен. Чувството сигурно е страхотно...

Обичам приятелите си, обичам да прекарвам много време с тях – емоциите, които оставя и най-простият разговор са невероятни. Имам чувството, че цял ден може да сме заедно и накрая да почувстваме изминалото време като една минута. Чувството е страхотно...

Няколкото прости думи, изречени правилно биха могли да накарат непознатия човек да се разкрие пред теб и за секунди да узнаеш неща, които и най-близките му хора не знаят. Удивително е как може да разбираш хората, как можеш да създадеш онази връзка по между ви, сякаш сте се познавали цял живот. Сякаш сте прекарвали най-красивите моменти заедно. Чувството е страхотно...

Обичам да рискувам, макар че не винаги имам смелост. Животът е твърде, твърде кратък, за да правиш компромиси и да чакаш следващия шанс, който може и да не дойде никога. А и рискът е шанс. Дори най-малкият риск е шанс за дребни, но приятни неща, които те карат да се чувстваш приятно. Зад всеки риск се крие възможност – да опознаеш се*е си, да опознаеш другите, да научиш нещо за живота, да поемеш по нов път, да изживееш незабравимите емоции, за които толкова хора мечтаят. Да знаеш, че можеш да хванеш неуловимото и да се впуснеш в търсене на съвършеното, което стои в края на това, което наричаш „безкрайност”. Защото това, което се крие в дъното на безкрайността на другите е просто началото на твоята безкрайност. Пътят на твоя живот. Чувството е страхотно...

Обедини мисълта, чувствата и въображението си и ето ти един смислен живот. Ето ти нещо, с което един ден да се гордееш. Погледни в сърцето си, вземи най-ярката искрица, която свети там, а след това я хвърли в бездната на мислите си. И когато един ден тя стане толкова голяма и значима, че сама излезе от там ще бъдеш велик в собствените си очи. Чувството сигурно е страхотно...

Rolan

:)

#58 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 29 November 2008 - 11:28 PM

Rolan:)


Изображение

#59 *----=Elit Force=----*

*----=Elit Force=----*

    ElitForce

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 311 Мнения:

Posted 23 December 2008 - 06:10 PM

Историята на Дивата Орхидея,"Приятелтво?!?",е много добра - ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

EF

#60 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 05 January 2009 - 02:17 PM

Дефектните хора

Любомир Розенщайн


Една от любимите фантазии на Невролингвистичното програмиране е, че няма дефектни хора. Никой не е счупен, никой не се нуждае от поправка и е време терапевтите да се трудоустроят например във фелдшери. Да превързват рани и да слагат гипс там, където наистина е наложително.

Но да си представим огледалната фантазия - че дефектни хора наистина има. И това са хората, които не знаят да се чувстват добре. Понеже човешкият мозък е съвършена машинка, която моментално запълва празнините, хората, които не знаят да се чувстват добре много добре знаят как да се чувстват зле. И понеже наистина не са счупени, с други думи мисловните механизми, които пораждат психичните състояния си тиктакат напълно точно и изпълняват възложената им задача отлично, дефектните хора умеят да се чувстват наистина зле. И колкото повече го правят, толкова по-майсторска става тренировката им в това занятие. И колкото повече повтаря и се учи мозъка, толкова повече затвърдява знанието си - единственото, на което са го научили - да се чувства зле.


Тези хора не са счупени. Те са завършени кандидати за трапанация на мозъка. Те подлежат на разглобяване върху операционната маса, където всяка от погрешно възпитаните им връзки трябва да бъде отстранена. Не се опитвайте да им помагате като търсите причината за това, че се чувстват зле. Причината може да е навсякъде около тях: може да е в детството, в лошите родители, в неприятните приятели, в завистливите съседи, в миризливите спътници в трамвая, в правителството, в историята, в икономиката, в географската ширина, в географската дължина, в ширината на тротоара, в невъзпитаните шофьори, в лошото време, в хубавото време, в дъжда, в слънцето, във вятъра, в епохата, в лошите шефове, в роднините, в магазините, в годините… Тези хора не се подлагат на никаква психоанализа, защото тя само ще затвърди тяхното непоклатимо убеждение, че вината за това да се чувстват зле е в някого навън, някъде навън, в този лош,лош, лош свят.

Тези хора се мъчат в пъкъла на съвършения вътрешен механизъм, който създава техния лош свят. Те тичат като кучета подир опашката си и придобиват все по-голяма инерция, от която никога не могат да се спрат, затова казвам, милостиво е да бъдат отстреляни. Ние имаме един великолепен апарат за учене и научаване и е срамота да го използваме, за да учим и повтаряме това. Да се чувстваш непрекъснато зле не е болест и не подлежи на излекуване. Да се чувстваш непрекъснато зле е признак на лошо възпитание. На лоша култура. На лошо образование.

Защото каква е ползата да знаеш да си служиш с приборите за хранене и логаритмичните таблици, когато не можеш да си служиш със своето мислене за това, за което всъщност ти е дадено - за да се чувстваш добре. Можеш да имаш голяма академична титла, кариера, да си прочел хиляди книги и във всеки момент да разполагаш с нужните цитати, можеш да знаеш вълшебните думички и дори насилствено да се усмихваш - но ти си абсолютната нула, ако не знаеш как да се чувстваш добре. Ако не знаеш как да се ползваш от онова, което всеки от нас е длъжен да научи на първо място. Преди азбуката. Преди аритметиката. Преди да се научиш да си вдигаш сам гащите. Както всяко умение - както писането, както смятането, както карането на колело, умението да се чувстваш добре първо се повтаря с усилие, а после се превръща в навик, а после навикът се автоматизира, а после навикът остава и се затвърждава, и се вкостенява.

Да се чувстваш зле е отровен израстък и аз се питам как би изглеждала нашата планета, освободена от тази отрова. Тя е по-заплашителна от отровата на въглеродния двуокис, но за нея не се подписват международни споразумения. За нея се мълчи или в най-добрия случай се говори шепнешком. В кабинета на психотерапевта.

Това няма да ни спаси от заразата. Психичните състояния се разпостраняват със скоростта на светлината и докато не е измислена генната модификация на човешко същество, което да не може да се обучи да се чувства зле, планетата все повече и повече ще се сбръчква от опасната болест. Колко от гадните неща, които се случват на света всеки ден и пълнят новините нямаше да ги има, ако всички хора се чувстваха наистина добре?

Но науката се занимава с домати, които да не се развалят на сергията, вместо да се занимава с хора, които да не се развалят. Дефектните хора са като развалени, гнили яйца. Тяхната воня замърсява атмосферата. И най-страшното е, че колкото по-съвършено те усвояват технологията да се чувстват зле, толкова по-абсурдна им изглежда идеята, че повредата може да е в техния телевизор. По-точно: не е повреда. Телевизорът работи, само хваща погрешен канал и поради тази причина не може да хване верния.

Животните знаят какво е болка, какво е страх и какво е бягство, но не знаят какво е да се чувстваш зле. Да се чувстваш зле е рафиниран, човешки деликатес. Той е нещо различно от инстинкта за оцеляване и от всички останали инстинкти, които ни карат да бягаме, когато има нужда, да се страхуваме, когато има нужда, да плачем, когато има нужда. Ние не можем да отрежем от се*е си страданието, болката, мъката, нещастието - те са част от живота, също такава като радостта, усмивката и тихото доволство от добре изминалия ден. Ние не можем да отрежем от се*е си дори и лошите мисли и понякога депресията, защото и те са част от живота - по същия начин, по който на земята има и бури, и нощи, и дъждове. Но нашето мислене ни е дадено, за да го научим- да водим се*е си из тези лабиринти, да посрещаме промените и да се чувстваме добре.

Да се чувстваш добре не значи да си глупаво усмихнат през цялото време, а да поемеш отговорност за живота си. Да съзнаваш, че картината на света в главата ти е продукт на твоята неврофизиология и ти си длъжен да не я превръщаш в картина на отпадъчен продукт. Да се чувстваш добре означава не да се правиш на сляп или мъртвопиян или да не ти пука, а да осъзнаваш, че твоята вътрешна свобода е в ръцете ти - и това е свободата на избора с какви очила ще гледаш планетата.

Аз избрах розовите очила на душата. А вие?
-----------------------------------------

само с едно не съм съгласна :) не са нужни розови очила за да се чувстваш добре
аз не виждам в розово, но не виждам и само лошото...като всички хора, имам трудности, проблеми и лоши дни
просто отказвам да се дам без бой :) не обичам слабите хора /слабите психически и духом/
да, на всеки се случва да падне, да се почувства зле и това е в редна на нещата...нещата от живота
но какво значи не мога? няма такова нещо, има не искам, мързи ме, по-лесно е да си карам по течението и т.н.
какво значи - не зависи от мен? а от кого? кой трябва да свърши вашата работа? не е нужно някой да ви дундурка цял живот...живота е във вашите ръце...нарисувайте го цветен, пълен с положителни емоции, с хубави хора, усмихнати...

както са казали хората - здрав дух, здраво тяло :)

наистина има хора, които обичат да се чувстват нещастни /колкото и странно да звучи/
те обичат да гледат сапунки, драми, да участват в тях, винаги се оплакват от нещо или от някой...
въртят се в собствения си омагьосан кръг...обичат някой да ги съжалява, а и те самите много добре го правят ...лошото е, че не виждат колко са жалки...
когато им се усмихне щастието, те не му вярват и търсят под вола теле...вместо да го изживеят, все мислят - ще ме излъже, ще ме нарани и накрая ще ме зареже...
е и? нима това не са нещата от живота? нима е по-добре да си стоите самотни и нещастни? ако е така, не спирайте сапунките /те поне свършват добре за разлика от драмите, но са адскииииииииии тъпи мамка му...трябва да ги забранят!!!/но не ми казвайте, че се чувствате зле...

и тук има такива хора...дават съвети, а самите те не могат /не искат да оправят живота си...каква ирония а? мазохизъм? или пък начин да стигнат до нечия добра душа, която да ги дундурка?!?


ПС - припозналите се хора да не ми пишат ЛС искайки да разберат - тях ли съм визирала