Имам нов казус, който ще се опитам да ви разкажа и ще очаквам идеи и мнения - дано са полезни не само на мене
От около 2 седмици имам нова колежка в работата. Като се запознавахме усетих, че м/у нас прехвърчат искри (някои му казват флуиди). Момичето е много сладурско, но в първия момент ми се стори малко притеснена, затова направих първата крачка. Усетих, че се отпуска при разговора ни и си казах "
" Тя се намира в друг офис и не мога да я виждам често, затова и взех ICQ-то за да можем да комуникираме по някакъв начин. Сигурно ще кажете, че не е това начина, и ще се съглася, но като за начало става. Та така - от приказка на приказка разбрах, че каката си има батко, с който нещо не върви. Проблема е, че тя ги знае и ги вижда нещата, но не може да се реши да направи някаква по-сериозна крачка - а я виждам, че не я кефи и целия ден и е скапан някакъв....И тук се намесих аз. Опитах се да и обясня, че не трябва на всяко нещо да му се търси обяснение, че понякога трябва да се действа на първа сигнална.....че трябва да гледа се*е си, а не да угажда на околните...такива работи (направо се опитвам всячески да я освободя, за да се наместя аз 
). Като цяло успях да я убедя, че наистина има нужда от промяна - в каква посока, ще си проличи по-късно. Притеснява ме само това как ме възприема тя към момента. Цялото упражнение го направих съвсем съзнателно, и се опитвах да не звуча и да не изглеждам като приятел, прилагах какви ли не трикове, начини на изразяване и какво ли още не....... Дядо ми ми каза една много вярна приказка - "Жените, вика, чадо са като маймуните - не се пуска от един клон преди да се е хванала за друг..", така че, ако тя се хване за мене, не виждам причина да не се пусне от предния, а си мисля, че иска точно това. На доста места се казва, че жените за да преминат към по-сериозна фаза от една връзка е нужно да почувстват съответния човек близък. Затова реших да подходя по тоя начин с риска да мина в графа "приятели" - да съм човека насреща, човека, който я разбира, и човека, при който тя може да отиде и да се чувства спокойна и сигурна - целия ни разговор го въртях около тая идея като не пропусках да покажа, че съм мъжкар, а не кошче за душевни отпадъци. Правилен ли ми е подхода - как мислите. Със сигурност това не е единствения начин, сигурно има хиляди други - кажете вие как се справяте когато ви изникне такава ситуация?Поздрави!
хихи.... ей такива изреченийца пускай от време на време. Трябва да й покажеш, че не си й просто приятел, а че се интересуваш от нея. Ако искаш нещо да стане, тя трябва да разбере, че ти искаш нея 
От тогава действам на принципа 'аз искам теб, не приятеля ти'.. гледай да го изолираш
