24 replies to this topic

[Al`]

[mha]

<{POST_SNAPBACK}>

моето мнение е "да, но не задълго" съдейки по своя опит. В последната си тема тук: http://donjuan.cobra...p?showtopic=476 се допитвам за вашите съвети именно защото временно бях щастлив с едно момиче и тъкмо когато си мислех че завинаги ще е така нещата се прецакаха

[Silia]

Да! Може.

Но това зависи от двамата в тази връзка.

От тяхното желание за Споделяне; за "гледане" в една посока; непрекъснатото развитие на всеки поотделно.
От стремежа към взаимно опознаване и приемане на другия с всичките му слабости и качества.
От желанието за "изграждане" на съвместимост.

С една дума - от ВЗАИМНОСТТА. От нейното наличие или липса ...

[mha]

Да! Може.

Но това зависи от двамата в тази връзка.

От тяхното желание за Споделяне; за "гледане" в една посока; непрекъснатото развитие на всеки поотделно.
От стремежа към взаимно опознаване и приемане на другия с всичките му слабости и качества.
От желанието за "изграждане" на съвместимост.

С една дума - от ВЗАИМНОСТТА. От нейното наличие или липса ...

<{POST_SNAPBACK}>

донякъде намирам вижданията ти за верни. Ситуацията е идеална ако и двамата са наясно с този начин за успешна връзка. Но ако нещата с взаимността, които си описала, ако не дойдат от само се*е си как може единия да ги обясни на другия...един вид да му сподели плана си за двамата. Въобще този вариант успешен ли е?

Edited by mha, 17 June 2006 - 09:37 AM.

[NRG]

Отговорих с "Да!". НО! Но! Но! Но! Според моите виждания и вярвания, изградени след години личен опит, за да бъдеш ИСТИНСКИ, ИСКРЕНО щастлив с един партньор (както и тя/той с теб) е необходимо да си минал през много краткотрайни връзки. Питате се защо?

Защото.... всеки път, когато ни "отрежат", това ни прави по-силни и по-безразлични към "отрязването",
защото... всеки път минаваме през процеса на "сваляне" и флиртуване преди да тръгнем с някой, като с течение на времето придобиваме самочувствие, опит и усет към този процес,
защото... всеки път, когато сме във връзка ние правим грешки, дребни или фатални, от които се УЧИМ как да сме по-добри в леглото, как да сме по-добри в това, как да сме по-добри в друго, накратко - как след много житейски уроци да станем ЕКСПЕРТИ.

Тези неща, събрани в едно ви правят една НЕУСТОИМА, магнетична ЛИЧНОСТ за противоположния пол, а и за всички останали хора около вас. Ако сте постигнали тези неща, вие просто ще ЧУВСТВАТЕ кое е правилно и кое - не, кой партньор ще ви донесе щастие и удовлетворение... нещо повече - ще имате способността да да управлявате връзката по начин, който ще се харесва на партньора.

P.S. Написаното от мен се отнася за мъжете! Все пак... ако има жени с голямо количество тестостерон, които се мислят за бат' Бойко и които са свикнали да доминират над нас... нека заповядат, написаното ще им е от полза

[Silia]

донякъде намирам вижданията ти за верни. Ситуацията е идеална ако и двамата са наясно с този начин за успешна връзка. Но ако нещата с взаимността, които си описала, ако не дойдат от само се*е си как може единия да ги обясни на другия...един вид да му сподели плана си за двамата. Въобще този вариант успешен ли е?

<{POST_SNAPBACK}>

Именно, всичко зависи от Моментното състояние и търсене и на двамата във връзката.
Както се казва, ако си попаднал на точния човек в точното време, на точното място!

Затова и съм написала кога това е възможно. Когато я има взаимността и когато тя е двустранен процес.

В другите случаи, просто - NEXT
Защото, именно липсата на взаимност, независимо в какво изразена, води до чувството на самота в определени моменти, която понякога дори не е физически измерима. По лошият вариант е когато си сам в това, което правиш, в това, което чувстваш, сам в една връзка.
Но всеки малко или много наистина е егоист. И това пречи не толкова на самия човек, защото в разумни граници егоизма помага да се развиваш и вървиш напред. По скоро тук визирам егоизмът като невъзможност и нежелание да разбереш как точно се чувства другия, какво точно мисли, какво точно говори и пр.
Но дори и в тези случаи не винаги трябва да се търси виновен, просто защото се е получило разминаване във времето на това, което искат двамата от съответната връзка и един от друг. Колкото и болезнено да е това за другия ...


р.р. В действителност винаги е трудно, защото са намесени емоции/чувства и защото не можеш да се абстрахираш от човешката природа и капсулираш в здрава черупка.
В любовта не можеш да задължаваш. Ако няма разбиране и взаимност в другия ... нещата са обречени.
А трябва да се има предвид, че Любовта/привличането може да е главният двигател в една връзка, в нейното начало, но не е и единственият такъв при нейното продължение. Затова по-горе акцентирах върху Гледането в една посока и желанието за взаимно "развитие" като двустранен процес.

Една връзка се гради с Отношение!

Edited by Silia, 17 June 2006 - 11:17 AM.

[Al`]

Аз пък съм на мнение,че в една връзка винаги един ще бъде много щастлив,а друг-полуудовлетворен.Незнам защо,но винаги е така.Винаги един от двамата във връзката е влюбен до уши,докато другия има още желания,терзания . Говоря за обикновените хора нз дали ако си минал НЛП курс или нещо такова е по-различно.Докато искаш си отбягван.Спираш да искаш-и вече те искат както никога. И сякаш няма изход от тази ситуация .

[Silia]

Изходът в тези случаи е примирението и приемането на нещата такива каквито са. Или се примиряваш, че ти обичаш, респ. даваш повече във връзката от другия (защото нали уж да обичаш, означава да не очакваш нищо, а да се раздаваш и радваш половинката); или приемаш за даденост, че другият е по-влюбеният и ти се наслаждаваш на всички активи, които това носи, като естествено в последствие нещата може и да се променят. Обаче и в двата случая има разминаване, което или може да се тушира при желание от другата страна, т.е. с течение на времето нещата се изглаждат, улегват и синхронизират или това разминаване води до неудовлетвореност в единия, която рано или късно предизвиква неминуема раздяла.

А да не говорим, че е напълно нормално във всяка връзка да има различни периоди. Все пак всеки един е развиваща се личност, променят се възгледи, мислене, емоции ... Всичко се променя, има си пикове, спадове ...
Няма начин нещата да са статични. Статиката във връзката води до навик, еднообразие, което е само първата крачка към неминуемия край, ако не се вземат своевременно "мерки" ...

А това, че когато някой ти бяга го гониш, и когато ти бягаш теб те гонят - просто е част от "играта". И в повечето случаи е просто несъзнателна реакция, провокирана и дължаща се на определени чувства. Ох, мога доста да обяснявам за това, но просто в момента не ми се пише ....
Малко са хората, които съзнателно го правят за постигане на определена цел.

[Al`]

Изходът в тези случаи е примирението и приемането на нещата такива каквито са. Или се примиряваш, че ти обичаш, респ. даваш повече във връзката от другия (защото нали уж да обичаш, означава да не очакваш нищо, а да се раздаваш и радваш половинката); или приемаш за даденост, че другият е по-влюбеният и ти се наслаждаваш на всички активи, които това носи, като естествено в последствие нещата може и да се променят. Обаче и в двата случая има разминаване, което или може да се тушира при желание от другата страна, т.е. с течение на времето нещата се изглаждат, улегват и синхронизират или това разминаване води до неудовлетвореност в единия, която рано или късно предизвиква неминуема раздяла.

А да не говорим, че е напълно нормално във всяка връзка да има различни периоди. Все пак всеки един е развиваща се личност, променят се възгледи, мислене, емоции ... Всичко се променя, има си пикове, спадове ...
Няма начин нещата да са статични. Статиката във връзката води до навик, еднообразие, което е само първата крачка към неминуемия край, ако не се вземат своевременно "мерки" ...

А това, че когато някой ти бяга го гониш, и когато ти бягаш теб те гонят - просто е част от "играта". И в повечето случаи е просто несъзнателна реакция, провокирана и дължаща се на определени чувства. Ох, мога доста да обяснявам за това, но просто в момента не ми се пише ....
Малко са хората, които съзнателно го правят за постигане на определена цел.

<{POST_SNAPBACK}>

Абе днеска цял ден си мисля разни работи на тая тема...наистина човек цял живот може да търси идеалния/идеалната.Няма смисъл.Душата след всеки следващ път все повече започва да боли.Трябва да обичаме този с който сме Ше тряя да си сменя отговора в анкетата ако има такава опция.

[Silia]

Абе днеска цял ден си мисля разни работи на тая тема...наистина човек цял живот може да търси идеалния/идеалната.Няма смисъл.Душата след всеки следващ път все повече започва да боли.Трябва да обичаме този с който сме    Ше тряя да си сменя отговора в анкетата ако има такава опция. 

<{POST_SNAPBACK}>

Няма идеални хора.
Има идеален/на за теб, защото ти го/я виждаш и усещаш така. Обаче дали и ти ще бъдеш за другия идеалния? И за колко време? Докога? И защо се получава така, че нараняваме точно тези, които не го заслужават ...
Май и аз трябва да си сменя отговора, колкото и да не ми се иска, на - Да, може, но за кратко ... защото понякога човек е неспособен да оцени това, което има, в името на нещо илюзорно, химерно ...
За съжаление всичко е въпрос на интереси. Всичко. Любовта е някаква самозаблуда, самовнушение или внушение.
Умеете да сваляте звезди от небето, да използвате красиви думи, да плетете такива лъжи - докога? докогато и ако ВИЕ имате интерес ... Докато си постигнете целта, а след това ... fuck ... и next ...
Обвинявате, но вие самите не приемате обвинения ... Изисквате уважение, но вие самите не давате такова ... Искате да ви разбират, а вие самите не искате да разбирате ... явно нормални човешки взаимоотношения ...

"е..и, за да не те е...т"!

Edited by Silia, 19 June 2006 - 10:14 AM.

[mha]

Няма идеални хора.
Има идеален/на за теб, защото ти го/я виждаш и усещаш така. Обаче дали и ти ще бъдеш за другия идеалния? И за колко време? Докога? И защо се получава така, че нараняваме точно тези, които не го заслужават ...
Май и аз трябва да си сменя отговора, колкото и да не ми се иска, на - Да, може, но за кратко ... защото понякога човек е неспособен да оцени това, което има, в името на нещо илюзорно, химерно ...
За съжаление всичко е въпрос на интереси. Всичко. Любовта е някаква самозаблуда, самовнушение или внушение.
Умеете да сваляте звезди от небето, да използвате красиви думи, да плетете такива лъжи - докога? докогато и ако ВИЕ имате интерес ... Докато си постигнете целта, а след това ... fuck ...  и next ...
Обвинявате, но вие самите не приемате обвинения ... Изисквате уважение, но вие самите не давате такова ... Искате да ви разбират, а вие самите не искате да разбирате ... явно нормални човешки взаимоотношения ...

"е..и, за да не те е...т"!

<{POST_SNAPBACK}>

напъулно съгласен...а пък така ми се искаше просто всички тези легенди за любовта да са верни и с тази псоледната да стане всичко както трябва...а то кво стана fuck...next и тя смаа си прави next а аз като не искам...катко и да е почнах вече да зарибявам други колкоти да не искам

[Al`]

Аз много стабилно се побърквам.Нищо няма смисъл.Наистина Няма добро положение.Винаги като съм доминиращ във връзката с едно момиче,скоро тя ми омръзва.А през тва време ставам неустоим за 5-6 момичета.Каквото и да направя ще се терзая.Ако остана със гаджето си все ще се измъчвам от мисълта какво би било ако бъда с друга/други във същото време.А тръпката се губи ако я няма вътрешната борба иии...във момента в който реша че ще направя джиджи биджи със другото момиче тръпката от това се губи...с нея съм обаче фантазиите се различават от реалността...може би защото съм твърде уплашен от се*е си пак падам в блатото а аз искам всички да сме ок. Но тва е невъзможно.За сметка на кой да го направя-за сметка на мен ли ,за сметка на едната или на другата Много стабилно полудявам .

[Silia]

а пък така ми се искаше просто всички тези легенди за любовта да са верни и с тази псоледната да стане всичко както трябва.

Човек никога не трябва да губи надежда. Случват се моменти на слабост, на паника, на безпокойство, на тревога, но ... това са само моменти, които отминават и които от теб зависи как и кога ще отминат.
Човек си е динамична величина, обича, обичат го, нараняват го, наранява ... Всичко е един омагьосан кръг. Лошо е когато ти си нараненият и не успееш да се справиш с болката и започнеш и ти да нараняваш, да подхождаш със съмнение и недоверие към всички ... Трудно е понякога да преодолееш се*е си ... Но трябва да се съхраниш, да запазиш вярата и надеждата.
И затова колкото и да те боли в някои моменти, трябва да вярваш, че приказките за истинската, красивата, идеалната любов са верни и ТЯ е там някъде напред и ти предстои да я срещнеш. И само от теб зависи да не допуснеш да се изплъзне покрай теб.

Винаги като съм доминиращ във връзката с едно момиче,скоро тя ми омръзва.А през тва време ставам неустоим за 5-6 момичета.Каквото и да направя ще се терзая.Ако остана със гаджето си все ще се измъчвам от мисълта какво би било ако бъда с друга/други във същото време.

Al, нормално е да изпитваш такива терзания, защото ти в момента търсиш се*е си. Опознаваш се, опознаваш света.
За да си задаваш въпроса - какво би било с друга, значи момичето, с което си не те удовлетворява напълно, защото ако беше така, ти просто нямаше и да се сещаш за другите, когато си с нея.
Животът е пъстър. Забавлявай се!
И все пак да го кажа - но не го прави за сметка на нечии чувства, твоите или нейните. Прави това, което на теб ти харесва и каквото ти искаш, но без това да наранява някой друг.

Edited by Silia, 19 June 2006 - 02:17 PM.

[vbTheKing]

Гласувах с "Да!".
Гледам, че много сте се разфилософствали, но нямам време да се включа.
Почти напълно съм съгласен с постовете на Silia.

Готино е, че от 14 гласували, нито един не е отговорил с "Не!".

И все пак - малко насоки за размисъл от мен...
Въпреки, че има безброй случаи в една връзка единият да обича до полуда, а другият да е полуудоволетворен, то аз съм абсолютно убеден и сигурен, че това е така, защото не сте попаднали на точния човек. Защо се получава така - колкото и добре да общуваш, колкото и хора от противоположния пол да познаваш, ВИНАГИ изборът ти е ограничен. Ти си принуден да избереш партньор от 10, 20, 100, дори 1000 подходящи, но това е всичко! И защо смяташ, че избирайки най-подходящия от тези 1000, всичко свършва? Да, той/тя може да е лудо влюбена в теб, но ти да не си напълно удоволетворен. А смяташ ли, че след като има човек, който да те обича до полуда, не е възможно да срещнеш друг такъв, който също да те обича до такава степен и ти да си напълно удоволетворен от него? Съгласен съм, че да се случи това нещо е нужен доста късмет и подобни случаи са рядкост, но ги има. Точно тогава пламва истинската любов, за която говорят в приказките и точно тогава човек е щастлив наистина дълго време.
Когато вече имаме такава връзка, тя трябва да бъде поддържана и от двете страни. Стигне ли се до раздяла, то има причина за тази раздяла. Ако причината е например, че другият не те удоволетворява в някакво отношение, то той е виновен, че не е направил нещо за да избегне това. (Ако той е бил безсилен да направи каквото и да било, то не си попаднал на правилният човек, т.е. връзката не е била от онези редки случаи, това не е било "истинската любов")
Какво е "вина" - тогава, когато си направил нещо погрешно (или си бездействал и не си направил нещо). Ако нещо може да се нарпави погрешно, то може да се направи и правилно.
Ако винаги, двете страни в една връзка правят нещата "правилно" според очакванията на партньора си, то и двамата ще са напълно удоволетворени и всичко ще е перфектно.



...а перфектни неща на този свят, за съжаление, няма...


P.S. Друг е въпросът, че тук не говорим за перфектност, а за щастие. Човек може да бъде щастлив и от малките неща в живота, може да бъде щастлив и удоволетворен дори от една не напълно перфектна връзка, в която и двете страни правят компромиси... everything is possible!

[Slayer]

Що за глупост...

Човек може да е щастлив и с ръката си...

Щастието няма нищо общо с - една, две или хиляда или дори нула...
(познавам един пич - на който щастието му е в мотора му - нищо друго не го вълнува, друг пък е манияк на баскет - същата работа, и т.н...)

Номера е да правиш това, което ти е кеф. Аз вярвам, че няма добри и лоши хора. Няма добри и лоши момичета и момчета. Има само моменти и желания. Днес може да ти е готино с една жена и да си щастлив. След 1 година, може да ти е готино да излизаш всеки ден и да забиваш различна. След още една година - пак може да ти е готино с една и т.н. Извод номер 1 - Хората са непостоянни (и всичко е до момента - примерно: ако една целомъдрена девойка я заведеш в Лас Вегас - може да се изч**а и с 10 мъже за 2 седмици - просто момент)...

Извод номер 2: Хората не са моногамни, но много са такива благодарение на социалното програмиране (особено и най-вече представителите на женския пол). Няма лошо! Ако си щастлив с един/една цял живот - супер - без значение дали заради социалното програмиране или друго - ти си щастлив... Ако не си - просто прави така, че да си - без да се ограничаваш...

-Slayer

п.с. vbtheking - нещо бъркаш любовта с изгодата (и в други твои мнения съм забелязъл, че бъркаш любов с удовлетвореност)... Двете неща нямат нищо общо... Както и любовта често може да няма нищо общо със щастието (пример - давам ти крайност за разбереш най-точно: Твоята любов се разболява неизлечимо -> ти едва ли ще си щастлив... освен това тя няма и да те удовлетворява - по твоята логика -> но любов ли е да я изоставиш и да некст-неш примерно)...

Edited by Slayer, 22 June 2006 - 04:03 PM.