Но в цялата тази работа, естествено, се крие и страх, кога повече, кога по-малко, страх да не бъдеш предаден или наранен. Но той е част от удоволствието да си с другия пол, част от цялата тази тръпка. А когато страхът изчезне, когато си обзет от една постоянна еуфория, за която споменах по-горе, повярвай ми, няма да се чувстваш по-сигурен, а започваш да се чудиш какво е това нещо, което те е направило толкова щастлив. Изобщо има ли го ???
има го както казах вече по горе
т.е. исках да кажа, че не съм много съгласна за страха и това че той носи тръпката във една връзка...напротив, за мен страха носи само проблеми ...ставаш мнителен, задаваш глупави въпроси, ставаш раздразнителен и дори досаден ...
тръпката идва от нещо друго...комбинацията от мисли и чувства...нещо което само се усеща /онова изтръпване под лъжичката когато мислиш или виждаш човека който предизвиква това усещане.../
за мен истината е че всичко се върти около любовта. проблемът е че тя рядко се намира (напоследък даже ме обземат съмнения дали наистина съществува), а прекалено често я припознаваме и после съжаляваме... харесваш, хлътваш, подивяваш, започват компромиси, нарушаване на принципи опиянен от момичето... без да си я опознал, без да си осъзнал или ако щеш преценил дали трябва, дали може, дали си заслужава... наистина няма друго такова чуство... наистина е прекрасно и наистина боли жестоко... да казват, че да нарушиш принципите заради другия - това е любов... да казват, че да устоиш на изкушението заради любимия това е любов, но в крайна сметка това не са гаранции, доказателства или аргументации... няма такива понятия тук... няма никакви правила тук
нз дали е правилно, но аз лично съм решил за напред да мисля преди да правя нещо, да преценя... дали може, дали си заслужава и дали е разумно да дам на момиче чуствата ми... наистина е забавно и чуството е неуписуемо, но като че ли в главата ми е болката, а не гъделичкането в корема, което изпитвам доста често и за това аз предпочитам да пазя сърцето си за напред.
адски мн научих от тук, по добрият, по красивият начин, но и адски мн научих по грозният болезнен начин.
измерването на НИ и това да излизаш с няколко мацки едновременно са важни начини.
не бягам от любовта и не ме е страх от нея, но определено съм предпазлив спрямо нея. появи ли се подходящото Момиче... преполагам, че няма да му мисля толкова все пак живота не се измерва с времето през което дишаш, а с моментите, в които дъхът ти спира.
принципи...всеки ги има, но често ги забравя ...пък и не смятам, че нарушаването на принципите доказва някакви чувства
чувал си лафа *по принцип не правя така ама...* или *по принцип не ходя там ама...* принципите не са това което бяха ...
да устоиш на изкушението...и това не е така за мен ...когато човек е наистина свободен, той взема решение дали иска да е с теб или не...когато се опитва да се вмъкне в наложените му от обществото рамки, се опитва да направи *правилния за обществото* избор
от друга страна, налагането на забрани прави по привлекателни нещата...
а от трета ...гадно е да ограничаваш правото на свобода, само за да се чувстваш ти самия щастлив и свободен /не говоря за теб/ и пак да кажа, че това е мое мнение
лошото е, че когато ни споходи онова чувство под лъжичката трудно мислим и виждаме нещата такива каквито са...пожелавам ти успех в опита