Значи ходех с едно момиче 3 месеца в края на миналото лято и страшно много се обичахме аз и бях първия в сексуално отношение.Родени сме на в една година 1983.Връзката ни беше много романтична много готино си пасвахме и се допалвахме абе голяма любов.....имам известен опит с момичетата и мога да кажа че друго като нея едва ли бих срещнал докрая на живота си толкова много си пасвахме и се допалвахме дори без думи,постояно си четяхме мислите и желанията бяхме на 7 мото не*е от щастие
Всичко беше много хубаво докато не се наложи тя да замине за друг град и да продължи следването си там... ....решихме да подържаме връзка и да се виждаме за 2-3 дена на всеки 2 седмици. Раздялата беше много трудна както за мен така и за нея няма да крия че доста плаках дори и пред нея просто не можах да се сдаржа .И така се опитахме да продалжим връската си от разстояние писахме си смс-и,е-маили, чат но беше адски трудно в края на втората седмица вече като се чуехме по телефона и гласовете ни бяха тъжни.
Тук е момента да вметна че преди нея имах една кофти връзка в която доста ме лагаха и разиграваха а аз си бях с розовите о4ила и не виждах нищо и така де доста си изпатих от тази връзка доста страдах незаслужено и после се бях отчуждил и леко намразил момичетата......Тази моя приятелка успя да ме накара отнова да мога да изпитвам чуства и да мога да обичам.
И когато се разделихме с нея почнах да се самнявам в нея безпричинно и да и искам сметка за наи различни неща самнявах се в нея обивинявах я без причина.........просто не мислех в този момент самото чуство на раздяла ме накара да се чуствам както с предишната ми ПРЕЦАКАН и сигурно затова така правех се самнявах в нея БЯХ СИ ЗАГУБИЛ ДОВЕРИЕТО В ЖЕНИТЕ или и аз незнам просто не мислех в този момент беше ми доста некомфортно и доста страдах. И така мислех за това по сял ден и цяла нощт доста се измачвах и накрая реших да не страдам повече и да се разделим когато си доиде.
И така доиде този момент тя си доиде видяхме се някак си беше по странно измачено пак се зарадвахме един на друг правихме секс но не беше същото някак си разстоянието и тагата от липсата на другия притапиха момента на радост.Тя беше взела същото решение като мен да се разделим и така разделихме се и то как се много целуфки и преградки и мили думи.Мина известно време и тогава реших че прекалено много я обичам пак и такава връзка рядко се среща. И казах и за решението ми но не както трябва за по телефона и то тажно просто не можах лиспваше ми и тя за разколеба просто много беше изстрадала както и аз за да повторим всичко това и каза че ще си помисли. Но аз пак се проявих и понеже се колебаеше (ЗНАЕХ 4Е МЕ ОБИ4А МНОГО НО ВЕДНЪЖ КАТО ЗАГУБИШ ДОВЕРИЕ В ЖЕНИТЕ И СЕ САМНЯВАШ ВЪВ ВСИЧКО) и аз пак я обвинявах задавах и вапросчета има ли друг еи такива тромозех я по телефона и по маила все че има друг ....опитвах се да мисля но не ми се отдаваше в момента и няправих грешни изводи и взех грешни решения и така измачвах я а тя ми повтаря6е че няма друг и си личеше че много страда и че казва истината и накрая не издаржа каза че не иска да ме вижда повече няма да ми дига телефона и няма да ми чете пощата и така и стана .............званях не вдигаше,тарсих я навсякаде бях се побаркал от любов, държах се ло6о със сестра и с маика и с баща и и по едно време изтрезнях осазнах какви грешки сам направил и как отчуждих любимата ми изках да и кажа за предишната ми нещастна връзка за това защо се даржах така но нямаше как нямах връзка с нея..... .........накрая и пратих смс че ще си прережа вените .....не че мислех да го направя просто незнаех какво да направя какво да кажа че да се сваржа с нея....научавах от сестра и и от маика и че не иска да говори с мен и толкова беше.........постепено се отказах мислех че с времето болката ще мине но не е така вече мина почти 9 месеца оттогава а аз още си спомням отвреме на време за нея и сажелявам че момичето което сам обичал наи много досега от всички се получи така с нея
не мога да намеря кураж да и се обадя или да отида до тях страх ме е от отказ след толкова време и да видя че съм вил в заблуда ,ще ми се отрази доста зле.....но пак от друга страна много мисля за нея и искам да я видя момичето което сам обичал наи много и ме боли от това което стана все още ме боли от това че останах неразбран вярвам че тя тогава ме обичаше много и все решението за да не страдаме и двамата но пак и не ме изслуша и така ме накара да страдам.............незнам не мога да взема решение моля помогнете доста голям роман написах малко е обаркан но е почти 2 вечерта и ми се спи нядявам се 4е ми е простено благодаря предварително
Edited by rukspin, 21 May 2005 - 12:49 AM.