Доволни ли сте от половинката си
#1 Гост:_diva orxideia_*
Posted 08 February 2005 - 11:20 AM
тази сутрин пак стана с гъза на горе...и отново се скарахме ....когато имах нужда да води детето сутрин на градина или поне да идва с мен за подкрепа той казваше оправяй се сама аз немога да гледам как плаче ..сякаш аз съм безчуствено животно на което не му пука...всяка сутрин сърцето ми се късаше като погледна в очите на детето което плаче и се моли "мамо не искам на градина" но на кой му пука ...е не издържах и го спрях от тъпата градина в която само тормозят децата /знам че трябва не ме поучавайте...опитах/ сега ходи на училище и учи английски чуства се добре и ходи с желание ...та да си дойдем на думата ...тази сутрин ми вика като го оставиш имаш ли планове хааа демек имаш ли среща...казвам планове рано сутрин нямам...ми да дойда с теб "ха защо да идваш за охрана ли за що"/само си го мисля...беше ми на езика да го изплюя/...подкрепа не ми е нужна вече справям се отлично и сама...и скандала се заформи...е аз смятам че съм си права ...но моля ви кажете си мнението аз ли съм най ужасната жена която можеш да отглеждаш в къщата си...
сега когато проблеми няма може да идва с мен...това ли трябва да е бащата за пример....значи аз мога да гледам болката и да подкрепям детето си да се опитвам да обясня че градината е за негово добро /въпреки че съм против/ и когато тъпата лелка му разби устата аз бях тази която отиде да се разправя не той и в крайна сметка аз майка аз баща аз слугиня и трябва да съм щастлива от кое
#2
Posted 08 February 2005 - 04:58 PM
А как вижда всичко това едно дете?
Преживяваме го, възрастни сме, видели сме много, минава ни.
Но то познава малко хора, сред които най-обичани сме ние, тези които го създаваме като личност.
Какво печели една малка душица от един спор между хората, които обича?
На тази възраст децата мислят, че причината е в тях, понеже от тяхната грижа потръгват някои от "скандалите".
Как да обясниш на едно дете, че го обичаш ако тези които ТО обича са "на ръба"?
Няма защо да изпадаме в примери... Знаем, че въпреки потенциала си за безброй деца един мъж много трудно става грижовен баща.
Детето не знае това...
Не знам дали бащата или майката желае едно дете, но знам че едно дете се нуждае и от двамата.
Колко хора остават в изчакване за "по-добри времена"?
Колко казват... "Ще се оправи"?
Все въпроси, които може би задаваме, за да ни е по-леко на нас?
Вярно е - в стремежа си за личното щастие да пренебрегнеш някого от обичаните си хора... но най-жалко е това да стане детето ти.
Всеки може да го обича, но бащината любов може да му даде само мъжът, който го е създал.
Но дали само мъжете са такива?
Не, разбира се!
И да се сипе сол само над тяхните глави показва недоглеждане на ситуацията.
Това не е тема за Донжуановци, те едва ли са блестящ пример за грижовни бащи... А и в последно време се скатават от теми, които не ги засягат пряко дано не е от времето
...
#3
Posted 08 February 2005 - 06:19 PM
Мисля си,че понякога се налага човек да прави наистина големи компромиси когато живее с някой,АМА НАИСТИНА ГОЛЕМИ!
Обаче като се огледам и се замисля,май живота в който живеем прави хората странни и ги отдалечава от това което са Орхидейке сигурен съм,че не си се омъжила за този човек до който си в момента,просто се е променил!
Именно тази промяна ми е била винаги чудна и неразбираема Далеч съм от мисълта ,че ти си същата и изобщо не си се променила,няма начин!
Разбирам,че с времето любовта или по-точно ентусиазма от първоначалното привличане почти изчезва,но това не е причина да загърбиш всякакви проблеми и да си кажеш"абе айде да се оправят",не може така........особено като в живота ви има и дете!
Има и нещо друго,това все пак е твоята гледна точка и заради това не е хубаво да съдим никого,защото всеки има свои разбирания и своя философия за живота!
Най-лошото е ,че вече си задаваш въпроса защо сте заедно?!??!?!А когато това стане нещата не вървят на добре/лично мое мнение/
Искренно се надявам това да е само временно и нещата бързо да се оправят Айде бъдете здрави и се усмихвайте това е тайната
#4
Posted 09 February 2005 - 03:32 PM
А като я гледам Орхидея... нищо чудно и с теб да стане така.
#5
Posted 09 February 2005 - 04:45 PM
не разбра ли най-накрая /да ме прощават мъжете/, че един мъж особено в такава ситуация заслужава тормоз и това е. явно той си е решил, че ще я кара както си иска без да се съобразява с нищо. или ако въобще направи нещо то ще е някоя простотия да те изкара извън нерви. отрежи му квитанциите - отвсякъде и за всичко. събери му багажа и го изхвърли навън. накарай го да се чувства виновен ама много виновен. по този начин може и да осъзнае истинските ценности в живота. ако не прав му път. като не може да съжителства с друг - майната му. има и други.
лошото е че ти си обичала този човек и си искала да градиш бъдеще с него. но хората се променят. а той явно към по-лошо. ами добре. това е за негова сметка. ти ще оцелееш. достатъчно добре те познавам за да знам това. за теб е по- добре да разкараш дразнителите от живота си. и най-важното да спре да ти пука. ако той иска деца и жена и семейство да си прецени. дали иска да живее с вас или не. това не означава обаче да ви тормози, защото е неориентиран и безхаберен тиквеник без всякакво чувство за мярка.
ПРОДЪЛЖИ ОСТАТЪКА ОТ ЖИВОТА СИ ТАКА, КАКТО НА ТЕБ ТИ ОТЪРВА И КАКТО ТИ ИСКАШ!!!! а не както той иска. това е закон за всяка жива твар на този свят - И ТИ НЕ ПРАВИШ ИЗКЛЮЧЕНИЕ.
#6 Гост:_diva orxideia_*
Posted 17 March 2005 - 11:21 PM
Ние вече не сме заедно, но май от както се разделихме, започнахме да се разбираме повече?
А като я гледам Орхидея... нищо чудно и с теб да стане така.
ааааааа не още не...сега има затишие отново е наред май ще свикне с моя ритъм ако не ще си тровим нервите заедно таман взе да става забавно леко луда както винаги кво се чудиш ще ми мине някога може би ама изобщо не се надявайте
#7 Гост:_diva orxideia_*
Posted 29 May 2005 - 01:33 PM
Ние вече не сме заедно, но май от както се разделихме, започнахме да се разбираме повече?
А като я гледам Орхидея... нищо чудно и с теб да стане така.
май ти беше прав ...колкото и да се опитваш да залепиш счупеното няма връщане...процеса е необратим и често с фатален изход ...е на там върви...когато ти е даден втори шанс и трети ...е невиждам защо да давам още и още за моя сметка и тази на малкия...по добре е да се опитамда му усигуря щастлив живот не да гледа само как се караме защото аз избягвам той да вижда това но не и баща му ...е...всяко нещо има начало и ...край ...дори приказките и сънищата и живота...
#8
Posted 31 May 2005 - 05:09 PM
значи няма как да си прескачаш принципите всеки път щом половинката ти сгреши. този филм го повтарят един два пъти, но толкова. не може да прощаваш винаги и всичко. дръж на се*е си и достойнството си. деца се отглеждат в спокойна обстановка, а не на военен полигон...
така че.... погледът напред в бъдещето и ЖИВЕЙ ЗА МИГА!!!!!!
#9 Гост:_diva orxideia_*
Posted 31 May 2005 - 06:48 PM
само че имам нужда да вярвам ...но незнам на кой ...и не ми казвайте вярвай на се*е си това е травиално и невъзможно сега защото ако поне това правех нямаше да се вкарам в този филм...
#10
Posted 01 June 2005 - 07:26 AM
не вярвам на никого вече -
на съпруга си - той е мухльо.....
на любовника си - амииииии като си омръзнем .....
на децата си - като пораснат ще поемат собствения си път.......
на родителите - ами те са си извървяли пътя и сега искат спокойствие....
дани слънце - ОСТАВАТ САМО ПРИЯТЕЛИТЕ - единствено те са с теб през целия ти живот . само на тях имам вяра /но само истинските/
#11 Гост:_diva orxideia_*
Posted 01 June 2005 - 10:07 AM
когато вярваш безрезервно не търсиш признаците на лъжата защото не ги виждаш ...и когато някой ти каже това е черно ти казваш не не бяло е аз знам нищо че невиждам...а всъщност и ти не знаеш но ти се иска да е така ...
в крайна сметка всеки от нас си задава хиляди въпроси и на повечето от тях отговора го знае но той е заровен някъде дълбоко понеже неиска да го чува вижда или разбира ...
аз реших да спра до тук ...няма да търся истината ...този път е оплетен в лъжа и аз трудно я виждам ...рано или късно всичко излизало мииии ще видим а до тогава ако той спазва условията ми това ще е достатъчно... за сега ...
#12
Posted 06 July 2005 - 05:47 PM
някой беше казал че..."ПРОВЕРКАТА Е ВИСША ФОРМА НА ДОВЕРИЕ"
Всъщност го е казал Й.В.Сталин какво повече да се каже... Който търси намира... Така че трябва да се внимава какво се търси, за да не се намери това от което най-много се страхуваш. Все пак е по-добре да си имаш доверие, недоверието и съмнението развалят и най-стабилните връзки
#13
Posted 06 July 2005 - 07:53 PM
ОСТАВАТ САМО ПРИЯТЕЛИТЕ - единствено те са с теб през целия ти живот . само на тях имам вяра /но само истинските/
Приятели?Какво са те?Хора,на които разчиташ в трудните моменти,които са до теб,да те подкрепят,да ти помогнат,да споделяш с тях,да се веселиш с тях,да излзиаш и да се забавляваш!Но някой случаен дне от живота ти,разбираш,че именно и точно тези хора са те предали и са се подиграли със доверието ти.Точно те,които смяташ за свои приятели(вярно има и такива ,които можеби няма да го направят,но те ще са само майка ти и баща ти,накоито поне можеш да разчиташ винаги....е, почти винаги(за тези ,които не са в добри отношения с тяхните ,моят съвет е да си ги оправят,защото не се знае колко дълъг ще е живота и после е мн болезнено,когато искаш да кажеш на някой нещо,нещо,което си премалчавал,но него да го няма).
Впрочем да се върнем на приятелите(от 20,само 2-3 ще са ви истински) ,някой беше казал следното:
"Приятели на този свят няма,има само познати!"
А,колкто до щастието:
"То е като мъничката птичка - лесно може да се изплаши."
Моят съвет към всички вас е да разчитате сами на се*е си ,защото ще дойде момент( може и след 20 години),в който ще останете сами и тогава няма да има кой да помага!!!
А колкото до половинката?
Ами май напоследък доста често взех да си задвам въпроса защо сме още заедно.Все не се решавам да я оставя,нямам тази смелост да взема това решение, може би заради всичко,което съм преживял с нея(а то никак не е малко) - вярно ще кажете,че една врата е отваря,за да се отвори друга, по хубава.......но незнам, аз съм си свикнал да минавам през тази си врата,опознах всичко,което се крие вътре,като се мине през нея и ме е малко страх да я затворя и да отворя друга ...някой път може да ползвам само клучалката на някоя друга,ама пак си се вращам при моята
#14
Posted 07 July 2005 - 12:20 PM
родителите не е редно да се занимават с нашите проблеми. те са остарели и си имат там разни болести, високо кръвно и т.н. и затова не е хубаво да се тревожат.
по принцип аз разчитам само на се*е си, а истинските приятели си говорим и си плачем на рамото. те са тези които те разбират и които ти оказват морална подкрепа във всичко - даже и да не си прав. те са тези които можеш да ги събудиш и в 4 сутринта и да им поревеш на телефона - и няма да ти затворят слушалката. те са тези които са готови на дивотии също като теб. те са тези които при проблем тичат при теб и ти при тях.
верно е че всеки човек ги има, но също така е верно и че се броят на пръстите на едната ръка. затова трябва да се пазят. не съм съгласна че ще те зарежат при нужда. ако са истински никога няма да го направят.
аз с гордост мога да заявя, че имам 3 броя такива. а това си е истинско щастие
#15
Posted 07 July 2005 - 01:39 PM
Точно скандалът който си написала в първият пост от темата е нищожен, но вроятно нещата са се натрупали и той просто е добавил още една тухла към изграждащата се между вас стена...
Отглеждането на дете в среда на скандали и неразбиратлество не е добре, но същото мисля може да се каже за самотна майка, която обаче е в разцвета на силите си и все още търси забавления и партньори - среща се с различни мъже и всичко това пред очите на детето.
Пожелавам ти успех и много щастие независимо дали ще решиш да запазиш отношенията си с този мъж или че вече всичко е свършило и ще гледаш напред!