13 replies to this topic

[SwappeR]

Трета нощ очите му бяха широко отворени. Винаги се повтаряше едно и също - лягаше, но сърцето му биеше забързано и тревожно. Всичко, случило се през последният месец нахлуваше в главата му и не му даваше мира. Самотата сякаш го разяждаше бавно, но сигурно. Бе се отказал да лежи в студеното легло, измъчван от мисли и обвинения. Беше на по-добро място. Плюшената седалка обвиваше тялото му, както едно време ръцете и се сключваха на гърба му. Дланите му се плъзгаха по гладкия махагон, сякаш докосваше кожата и. Аромата на освежителя завладяваше сетивата му както парфюма и, когато тя се навеждаше да го целуне. Една част от нея винаги щеше да живее в него. Но именно тя не му даваше покой нощем.
Вече не знаеше колко време е прекарал тук, но изведнъж се сепна. Луната се подаде иззад облак, а сенките на дърветата започнаха да рисуват причудливи фигури по предния капак на колата. Далечна мисъл се опита да изплува в безумието и объркването му. Нашепваше му колко е опасно той да е тук. Трябваше да бяга! Трябваше да захвърли червения ключ към ада! Но не го направи...точно обратното... Рязко посегна към ключа и го завъртя. Сърцето му учести ритъма си в момента, в който под капака се дочу ревът на всички коне. Те както винаги чакаха неговата команда, неговата ръка, неговото съзнание да ги поведе. Но то отдавна се бе загубило в морето от отрова. То вече не беше същото. То поведе сребърният автомобил към мястото, където я видя за пръв път.
Скоро след сивата камара от бетон и мръсотия се показа тесен път между редица от дървета, по който те двамата толкова често бяха минавали. Заедно... Тогава всичко беше толкова различно. Приказваха за бъдещето, крояха планове за се*е си, за децата си... За всичко. Планове, които тя щеше да преправи с друг. Планове, които щяха да бъдат реализирани, но не с него. Всичко това караше десният му крак да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко. Опря до пода, а конете ревяха все по-силно. Гумите започнаха да се борят с асфалта, свиреха в отчаян опит да удържат колата върху пътя. Всичко това той сякаш наблюдаваше отстрани, безучастен и изненадан от безумието си.
Скоро се показа правата към крайната му цел. Завоите бяха зад гърба му и нищо не пречеше на устрема на сребристата кола. Като хала тя летеше напред, към онова място. Там, където преди три години той я бе хванал за ръка. Там, където обичаха да прекарват вечерите, вгледани в бездната пред тях. Там, където слънцето оставяше червеното не*е, когато се прибираше вечер. Там, където за пръв път бе погалил златистите и коси и беше вкусил алените и устни. Там, където най-накрая щеше отново да намери се*е си.
С всеки изминал метър пред очите му се откриваше величието на бездната. Сърцето му биеше до пръсване, ръцете му стискаха до болка волана, за да не се отклони от неизбежното, воден от отчаяния си инстинкт за самосъхранение. Този инстинкт, който се давеше в морето на горчивина и отчаяние. Този инстинкт, който се опитваше да изкрещи нещо в главата му и да сграбчи волана. Той потъваше в отровата. Вече беше загубил, но продължаваше непреклонно да бушува. Макар че нямаше смисъл. Този инстинкт, който се сети, че е сложил колана пред тялото на господаря си и изведнъж започна истерично да се смее. Защото нищо вече нямаше да го спаси.
Изведнъж дланите пуснаха волана. Не им беше нужен вече. Защото като сребърна стрела автомобилът летеше напред, в бездната. Сърцето му сякаш замря, защото вече нямаше смисъл да бие. Усети как се върна в тялото си и почувства прегръдката и около се*е си. Топлината и, която толкова го успокояваше. Аромата на меките и коси, който го събуждаше всяка сутрин. Усмивката и, която грееше по- силно от утринните лъчи. В съзнанието му тя беше до него, успокояваше го и му повтаряше как ще го търси дори да иде в друг свят, в друго измерение. Всичко това разтегли устните му в последната, най-блаженна усмивка, която щеше след малко да се разбие в скалите пред него. Нищо нямаше значение вече. Почувства се спокоен и щастлив. Нещо, което не бе усещал от толкова много време насам. Не можеше да избере как да живее, но поне имаше правото да реши как да си отиде...

Посветено на първия месец от дългата ми самота.

Здравейте и от мен. Мисля, че това е най-добрия начин да ви се представя. След като отказах да будувам още една нощ написах това по-горе. Не оставайте с грешно впечатление - инженер съм, това е първото нещо, което пиша. Искам да благодаря и на една моя добра приятелка - Виолета, за любезната и редакция и съвети към текста. А той е 95% верен с оригинала ми.

Към загрижените - спокойно, захвърлил съм далеч червения ключ.

P.S. И не забравяйте - щастието не можете да го постигнете чрез друг човек. Това беше моята грешка и никога няма да я повторя отново.

[NRG]

Здравей, SwappeR. Страхотен пост. Рядко срещам текст, който е толкова цветно написан, че те прави част от действието, но твоят е точно такъв. Вероятно всеки е минал през тази ситуация, която описваш, но малцина разбират урока от нея.
"щастието не можете да го постигнете чрез друг човек" трябваше да го сложиш на първи ред, а не като послепис. Това е една от тайните за щастие, която много хора не могат да открият през целия си живот. Обграждат се*е си с хора и материални неща, като си мислят че така ще са щастливи, но въпреки това усещат, че нещо липсва.

Колкото по-скоро го разберете, толкова по-добре за вас и за околните - Не ви трябва някой или нещо за да се чувствате щастливи. Щастието е въпрос на съзнателен избор.

SwappeR, замени "Посветено на първия месец от дългата ми самота" на "Посветено на първия и последния месец" и с научения урок, продължавай напред.

[SwappeR]

Мното е готино! Ако искаш можеш да продължиш да пишеш.

Замислих се над това. Но вече се чувствам емоционално празен, което може би е добре - като се сетя какво съм излял от се*е си в тези редове. Така че вдъхновение засега няма откъде да получа. Установих още нещо след раздялата - обичал съм не нея, а човека, за който я мислех.

[She]

Здравей, чудесно представяне си направил
Често срещана грешка е да гоним идеала, който сме си съставили сами, за човека, с когото сме. Това е самозаблуда! Но когато я видиш в истинската й светлина скоро няма да съжаляваш за нищо...
А каква е историята ти?

Edited by She, 10 November 2008 - 09:22 AM.

[Darkrage]

Човек, напоследък не пиша много много тук, но твоят пост беше повече от предразполагащ.

За съжаление, трябва да се опарим, за да разберем, че котлонът е горещ. Независимо колко приятели ни говорят, колко случки наблюдаваш отстрани, човекът (мъжът) е тъпо животно, което разбира само от болка и пулсираща кръв в главата, адреналин и хипер активност, породена от случки като твоята.

В един момент, незнайно как, в съзнанието изкристализира една едничка мисъл - "Тя не ме заслужава!". Веднъж чул тези думи в главата си, светът придобива съвсем друг вид. "Аз се скъсах да направя живота й по-добър, да бъда опора, приятел, любовник, кошче за душевни отпадъци и всичко, за което можеш да се сетиш и накрая пак получих черният печат. Защо?!" Много просто - защото тя не те заслужава. Някъде, някога, ще срещнеш нея - тази, която те заслужава, тази която разбира, тази която вижда, тази която иска, тази която може. Междувременно ти работи върху се*е си, подобрявай се и винаги, ама винаги подхождай към жената като тестов обект. Възпирай се, нарочно, мисли, не давай сърцето си току-така, защото после ще пишеш отново за сребърни стрели (любимата ми марка, опасни са и също така - много бързи).

Този живот е низ от изпитания, болката ти показва че си жив, но не е необходимо винаги да има болка! "Повече пот в учението, по-малко кръв в боя!" Така или иначе се събираме и разделяме с множество жени, всяка от които оставя своят отпечатък, по пътя към Жената с главна буква.

Респект за поста ти и добре дошъл!

Edited by Darkrage, 10 November 2008 - 12:32 PM.

[SwappeR]

Историята е, че преди 3 години тръгнах с нея. Малко по малко започнах да си втълпявам, че тя е човека за мен. Мислех си, че е по-различна от всички други и си представях как ще си изживеем живота заедно. Лятото почнах да си правя планове да заживеем заедно накрая и ги споделих с нея. Реакцията беше от типа на "Ама чакай, дай първо да прекарвам по 1-2 вечери при те*е, да видим добре ли ще си паснем, а после лека полека ще заживеем заедно." Която ми беше твърде нелогична. Скоро започна да ми прави постоянно забележки за някакви дребни незначителни неща и да ми натяква, че ако ще живеем заедно трябва да съм се променял към по-добро. И мен това много ме дразнеше защото я носех на ръце, давах всичко от се*е си, а тя сякаш не го оцени... Е тука ми беше грешката - сега разбирам, че вместо да гледам на мен да ми е хубаво - аз съм правел всичко за да и е хубаво на нея... Разглезих я. Накарах я да забрави предишните и за това колко са я разочаровали. Колкото повече има един човек, толкова повече иска!
В крайна сметка не можах да се преборя с нея, а и ми писна. Уморих се да и давам и накрая да търпя обвинения. За 3 години нито веднъж не помислих за друга жена(!!!), въпреки че тя не успяваше да ме задоволи сексуално (писах в една друга тема защо).
В последствие оправданието и беше - трябваше да се сетиш по-рано за съвместно съжителство... Е знам,ч е жените говорят иносказателно, ама тя даже не отвори дума за това. Дори косвено да ме насочи в тази посока.
В крайна сметка след раздялата известно време говорихме сериозно с нея и тя ми каза следното - "Ти си най-хубавото нещо в живота ми, не искам никой друг, друг като те*е няма да намеря..." И аз това го осъзнавам. Но какво установявам 2 седмици след като ме заряза - държи се под ръчичка и обикаля кафененцата с друг. Но което наистина ме засегна - другия е мухльо и е много класи под мен. Вижда се.
Като и казах, че всъщност ми е наговорила глупости, за да не ми е толкова гадно тя пък взе, че се разрева и почна да ми обяснява как оня не можел да се сравнява с мен и т.н.
Абе... Курвенски номера са това за мене. Писна ми, изтощих се емоционално.

И после женската реплика - "Къде са истинските мъже" Истински? Като мен ли? Понеже женската част описва неща и качества, които аз се заблудих, че наистина искат! И гледах да отговарям на тях - джентълмен, мил, любезен, винаги да е на линия за любимата, да и угажда, да и подарява цветя, да и прави романтични изненади, вечеря на свещи, еротичен масаж в леглото, любовна игра, да е майстор вкъщи и да оправя всичко, дори да помага когато може с чистене и подреждане... BULLSHIT! Е аз няма да се прецакам пак така. Още един "истински мъж" си замина заради неориентирана "истинска жена".

[Darkrage]

Това с другия и класите под теб е нормално.

А иначе - не си е заминал мъжът, просто ще смени жената

[She]

Уффффф, още един свестен мъж, който "не е за изпускане"... Съжалявам я тази жена, която не те е оценила, но едва ли ще разбере какво е имала и е можела да има. Щом вече е намерила друг обект изобщо не е мислила върху нещата между вас. Все пак 3 години не са малко време, но тя не е имала желание да задълбочите връзката си...
Нужно е да се отърсиш от образа й и идеала за нея, който е в главата ти.
Извади си нужните изводи и дерзай!
ПП: Повечето жени не заслужават да бъдат глезени, въпреки че понякога външният им вид показва точно обратното.

[Nikotin]

Уффффф, още един свестен мъж, който "не е за изпускане"... Съжалявам я тази жена, която не те е оценила, но едва ли ще разбере какво е имала и е можела да има.

She нищо лично, нито се заяждам, нито нищо, но не пиши такива неща. Много добре знаем и двамата какво искате жените ! Аз съм не 100, а 200% сигурен че ти също ще избягаш от някой, който се е държал като главния герой в историята. Няма различни жени. Просто няма. Всичките каквито ще да са, все са жени. Това е ! Бъди много много BAD и всички ще са ти в краката. Мисли за се*е си повече ! Аз честно казано не искам да е така. Наистина не искам. Но жените са наистина много нелогични същества, обичат да им е гадно и ако искаш да си с някоя просто трябва да си "лошо момче", иначе те отпращат.

[She]

Съгласна съм, че имаме общо жените, но все пак не сме всички ЕДНАКВИ. Имала съм мъже, точно като "главния герой" в историята и смея да кажа, че съм ги оценявала. Не знам това как звучи, казано от жена, но не всеки заслужава такова отношение, каквото е получавала тази жена от SwappeR
Безсмиленото "Уфффф.." изразява единствено моето разбиране към него, защото се е отдал и е искал да бъде на 100% винаги за тази жена, но е останал разочарован. А нея я съжалявам, защото се е отнесла по неподходящ начин точно с този мъж! Тъпо.

[SwappeR]

Равносметката след година и нещо
Здраво стъпил на краката си и гледащ напред Споменът за голямата любов в разказа ме преследва на работа - работим на едно и също място. Тя всячески се опитва да ме спечели пак, но не мисля, че ще успее.
Имах кратка и бурна връзка с едно момиче на 22, според повечето мъже 9-ка/10-ка. Според мен зад кухата външност на глуповата блондинка се криеше изключително интелигентна и хитра блондинка, наистина беше много по-различна от всички, с които съм излизал. Но нещата не се получиха - главно защото беше емоционално нестабилна, а и защото бе поразглезена - очакваше да и свалям звезди и да ходя постоянно след нея (тя си го каза накрая на връзката). Аз и казах, че и отделям достатъчно време и ако не и харесва това значи, че не сме един за друг. Разделихме се, имаше предложение от нейна страна да сме пак заедно, примесено със сълзливи словоизлияния в един блог и плюене по мъжката част на обществото. Това предложение наистина беше в разрез с всичките и принципи, и двамата го знаехме - даже донякъде се почувствах поласкан...
Та в заключение искам да кажа, че съветите тук ми помогнаха много, а благодарение на най-ценния съвет - не си дадох сърцето на следващата.
Относно "свалките" обичам да експериментирам сам Не се зачитам твърде много в статиите тук, а ме кефи да импровизирам и да си "играя".
Докато се "заигравах" наляво и надясно най-силно впечатление ми направи това, че до голяма степен успеха ти зависи от вътрешната увереност и сила. Които си личат пряко в начина на говорене, в маниерите ти, в поведението като цяло, начина по който се движиш. Но не става да се опитваш да го докараш с кълчене и мутренски пози ако не го усещаш - в такъв случай по-скоро ставаш смешен.
Друго проверено и изпитано правило, което срещнах във форума - "големите кучета нямат нужда да лаят". Сега даже ми е забавно да наблюдавам отстрани как малките си мерят пишките и лаят подир "кокала".
Сещам се още една своя грешка от преди, мнооого голяма - че ми личеше как ми "текат лигите" и как отчаяно се опитвах да се харесам на обекта на желанието.
Най-много ми се иска да се върна една година назад, да сграбча онова болно момче, което бях, да му забия два шамара и да му изкрещя в лицето "СТЕГНИ СЕ".
Много искам с всички AFC-та в този форум да направя същото. И после да си призная, че и аз не съм от камък, болката и страхът понякога се връща в съзнанието ми, но вече мога да ги контролирам и избягвам по-добре.
Та трите стъпки на успеха за мен са:
Самоконтрол (за живот без страх и болка) - самовнушение (за постигане на вътрешна сила и ранг) - действие (все пак мацките няма да дойдат сами)!
Неведнъж във форума съм срещал мнения как не е толкова правилно да казваш постоянно "следващата, следващата, следващата...", а да се стремиш да останеш в някоя връзка дори да имаш затруднения в определени моменти. Хубаво, всеки сам си преценява доколко и с какво може да се примири, но също така и не си губете времето с вече загубени каузи. Ироничната съдба най-често ви подхвърля нов шанс под носа, който вие сте прекалено заети да видите заради проблемите във връзката си. А и най-добрите фотографи избират една от 100 снимки, тук е същото - никой няма да срещне голямата любов от първия път. Бих нарекъл голям късметлия дори този, който я намери на 10-тия.
Не ме слушайте как говоря, сам знам колко мноого имам да уча и даже бързам да си наваксам Особено в свалките съм малко бос, но това не ми попречи да взема телефона на една мацка в една Софийска дискотека (май "Алкохол" се казваше) в петък вечер. Импровизация, самоувереност, риск - всико се отплаща рано или късно.
Исках да споделя много истини установени с горчив опит и да ви кажа, че не е лошо да ги откриете сами - с цената на болка и разочарования, само се постарайте да ги запомните.
За да не разводнявам много темата - на всички начинаещи и всички които са като "SwappeR преди година" искам да кажа "get your shit together and have fun"

Edited by SwappeR, 12 October 2009 - 08:28 PM.

[dreams]

Равносметката след година и нещо

Супер! Много е приятно да чуеш, как някой си е върнал усмивката!