ето още едно място...http://www.erbos.com/index1.htm на което можете да зададете въпрос и да получите отговор от лекар...
<{POST_SNAPBACK}>
това е от същия сайт...
Ерекцията
1. "По какво мога да разбера дали имам пълноценна ерекция ?"
Много мъже са склонни да се притесняват по този въпрос, особено след като са преживели някоя моментна несполука или приемат лекарства, за които се знае, че могат да затруднят ерекцията. За да се осъществи проникване на члена във влагалището налягането на кръвта в кавернозните тела, които го изграждат, трябва да е над 90 мм Hg. Най-простият индикатор за това е ако възбуденият член на мъжа в изправено положение заема поне хоризонтално положение и не позволява странично огъване под ъгъл повече от 30 градуса.
Съществено за оценката на еректилната функция е дали мъжът получава ерекция с описаното качество по време на сън и сутрин при събуждане. Наличието на добра ерекция в тези случаи изключва категорично присъствието на сериозни болестни промени в организма, които могат да попречат на пълноценната сексуална изява.
2. "От как се помня по време на ерекция членът ми леко се изкривява на една страна. Това не пречи на сексуалните ми изяви, но се питам дали не е симптом на някаква болест и дали не трябва да се консултирам със специалист?"
Колкото и странно да звучи членът е чифтен орган. В тялото на члена се включват две кавернозни тела, чието изпълване с кръв предизвиква промяна в неговата големината и твърдост. И както при повечето чифтни органи, каквито са ушите, очите и пр., така и при кавернозните тела на члена съществуват известни различия. При някои хора тези различия са по-изразени - едното кавернозно тяло е по-голямо от другото и това води до известно изкривяване на члена в ерекция на страната на по-малкото тяло. Ако това състояние е постоянно, изкривяването не се променя през годините и най-вече, не пречи на осъществяването на сношението, то не заслужава по-особено внимание. Съвсем друг е проблемът когато членът вторично започне да се изкривява и на мястото на прегъването може да се опипа уплътнение на тъканта. В тези случаи става дума за специфичен симптом, който налага спешна консултация с лекар андролог, който би могъл да назначи необходимото физиотерапевтично,медикаментозно или хирургично лечение.
3. "Вече съм на шестдесет години и от известно време не получавам никаква ерекция. Трябва ли за считам, че това се дължи на възрастта или трябва да се консултирам с лекари, които евентуално могат да ми помогнат да си възвърна сексуалните възможности?"
Широко разпространено е схващането, че с напредване на годините мъжът "естествено" загубва еректилната си способност. Наистина с възрастта зачестяват нарушенията на ерекцията, които са резултат от развитието на други заболявания /най-често такива, които засягат кръвоносните съдове/. Своевременното лечение на тези заболявания обаче е в състояние да подобри и сексуалното функциониране, затова човек не трябва да се примирява със загубата на ерекция. По-добре е след съответна консултация със специалист да се предприеме целенасочено лечение на основното заболяване, с което може да се очаква и подобряване на сексуалното функциониране.
4. "От известно време след една засечка започнах да наблюдавам по-внимателно члена си по време на сексуална близост. Прави ми впечатление, че когато получа ерекция от каналчето започва да се отделя прозрачен лепкав секрет. Когато забележа това много се притеснявам и ерекцията се губи. Чудя се дали тези нарушения на ерекцията не се дължат на някакво възпаление, за което сигурно говори отделящия се секрет ?"
Отделянето на прозрачна лепкава секреция от т.н. Каупферови жлези е нещо напълно естествено по време на ерекция. Физиологичният смисъл на този процес е да се смаже главичката на члена и така да се улесни проникването му във влагалището. Много мъже забелязват за пръв път това напълно естествено явление по повод на някой случаен неуспех. Възможно е в тези случаи появата на Каупферовата секреция да поражда излишна тревога, която на свой ред компромитира ерекцията. В тези случаи е достатъчно да се преодолее тревогата за да се възстанови и нормалната ерекция. Каупферовата секреция се различава от секруцията, която може да се получи при уретрално възпаление по това, че се появява само при ерекция, не е свързана с парене по време на уриниране и при изследване под микроскоп в нея не се откриват болестотворни микроорганизми.
5. "От известно време се чувствам несигурен по време на сексуален контакт. Въпреки, че успявам да проникна с члена си във влагалището, след около една две минути забелязвам, че члена ми омеква и трябва да преустановя контакта. Това проява на импотентност ли е как трябва да я лекувам?"
Очевидно става дума за банална функционална еректилна дисфункция, която някои колеги навремето наричаха със стигматизиращия термин "импотентност". Това състояние се предизвиква от спазъм на съдовете, снабдяващи с кръв кавернозните тела. Причина за този спазъм е тревогата и страхът от неуспех, които съпътстват сексуалната близост. Обичайно за функционалната еректилна дисфункция е наличието на добри сутрешни ерекции или ерекции при наличие на сексуална стимулация, която не изисква непременно осъществяването на сношение. Преодоляването на това състояние е свързано от една страна с редуциране на тревогата и напрежението, което може да се осигури чрез промяна в сценария на сексуалното общуване и временна подкрепа с медикаменти, премахващи тревожността. От друга страна не бива да се пренебрегва и мощната подкрепа, която могат да дадат някои стимулиращи медикаменти, водещи до разширяване на кръвоносните съдове в члена и подсилване на сексуалното желание.
Еякулацията
1. "Каква продължителност на половото сношение може да се приеме за нормална. Винаги съм свършвал в рамките на една-две минути и никоя от досегашните ми партньорки не е правела проблем от това. Сегашната ми приятелка обаче твърди, че това не е нормално"
Оценката за това, каква продължителност е необходима и достатъчна за един пълноценен сексуален контакт е субективна и зависи от индивидуалните особености на партньорите. Това, което е важно в случая, е мъжът да умее да контролира момента на настъпване на еякулацията, така че да е в състояние да осигури продължителност на сношението, каквато е необходима на партньорката за да достигне до оргазъм. Счита се, че ако сношението е под три минути, жената много трудно би успяла да достигне до оргазъм за това време. От друга страна ако след петнадесет - двадесет минутно сношение партньорката не достига да оргазъм, явно проблемът не е в бързото изпразване а в преживяванията на жената или в отношенията между партньорите.
2. "Чувал съм, че всеки мъж може да усвои умението да контролира своята еякулация. Вярно ли е това и как бих могъл да усвоя това умение?"
Умението за контрол върху еякулацията е нещо, което може да усвои всеки мъж. Проучванията показват, че хората контролиращи добре своето изпразване са се научили на това по време на юношеските мастурбации. Днес са известни няколко метода за овладяване на по-добър контрол над еякулацията. При хора, които нямат постоянна партньорка и възможности за редовни контакти, могат да се използват специфични упражнения за контролиране на еякулацията по време на мастурбация. В останалите случаи, когато човек има възможност за поне два-три контакта в седмицата, по-подходящо е използването на медикаментозна терапия, с помощта на която за няколко седмици всеки мъж може трайно да овладее способността да задържа еякулацията си. След постигане на този ефект не е необходимо приемането на въпросния медикамент. За конкретни инструкции трябва да се потърси специализирана сексологична помощ.
3. " При първия си контакт с настоящата партньорка бях пийнал повече и не успях да стигна до еякулация по време на сношението. Притесних се много и при следващите контакти също не успявам да свърша, независимо че сношението продължава по половин час. Приятелката ми приема, че това се дължи на някакъв неин проблем или на това, че не ме привлича сексуално. Не мога да приема това обяснение, защото когато мастурбирам сам, достатъчно е само да си представя че сме заедно и свършвам без всякакъв проблем. На какво може да се дължи този мой проблем и лекува ли се?"
Макар и да са по-малко, срещат се мъже, които при определени обстоятелства не могат да достигнат до еякулация по време на сношение. Това състояние се нарича с латинския термин ejacolatio tarda /забавена еякулация/ и може да се провокира от различни причини. На първо място това е биологичното действие на алкохола, който блокира центъра на изпразването. Подобно действие имат и някои медикаменти, използвани в психиатричната практика. В конкретния случаи очевидно първоначалното блокиране на изпразването е било предизвикано от действието на алкохола. Ако тази проява предизвика тревога и особено ако при всеки контакт се породи изпитна ситуация и тревожно очакване симптомът да се повтори, именно психичното напрежение е това, което може да блокира еякулацията. Доказателство за това, че не съществуват други органични причини за проблема е наличието на безпроблемно изпразване при мастурбация. Конкретното лечение в случая би изисквало временно използване на успокоителни средства и префокусиране на вниманието върху удоволствието от взаимната близост. Уместно би било и овладяването на някои специфични техники за усилване на сексуалната стимулация по време на сношението от страна на партньорката.
Преминали сте свалката и просто отивате зад най-близкия ъгал/ако е много късно през нощта и няма никой/, в тоалетната/ако е хубава де, да е по-приемлива обстановката/ или пък знам ли... Абе в най-близкото осамотено място. И просто искате да я чу**те колкото се може по-дълго! Не говоря за някви си 1-2-3-4 минути, а поне 20-30 минути!
)
