20 replies to this topic

[sad3]

Първо - здравейте на всички отново! А по темата:
Не се филмирайте, момчета! Твърде насериозно взимате нещата. Живейте си живота и не се интересувайте колко сте напреднали. Това е твърде субективно, най-малкото. Карайте си ваш'та и просто се изправяйте пред всеки нов проблем. С две думи - жийвете си живота.

Когато се натъкнете на проблем(разбити, от някоя LTR, някоя мацка, която не можете да имате) посрещнете го с достойноство, поучете се от грешките си и бързо преминете нататък. Прекалено размишляване, философстване и задълбочаване в нещата, било то анализиране на ситуацията или колко напред сте стигнали не ви помага! Прекалено фимиране винаги е вредно! А и в крайна сметка, колкото и да си добър, винаги може да си повече от това, което си в момента.

Да анализираш помага в повечето случаи,така веднага осъзнаваш къде си сгрешил,а понякога и преди да си сгрешил,но всичко с границите си,защото може и да луднеш.Контролираш ли обаче нещата в една връзка,особенно в секса оставаш сам.Все едно имаш до се*е си жива секс кукла

[x3m]

Исках да кажа прекомерното анализиране, не анализирането само по се*е си. Незнам защо съм го пропуснал. Хубаво е да си видиш грешките(даже това съм го написал), не е хубаво да се задълбаваш в тях и да мислиш нон-стоп как си сгрешил, сега какви ходове да направиш, къде можеш да сбъркаш и т.н.

[sad3]

Исках да кажа прекомерното анализиране, не анализирането само по се*е си. Незнам защо съм го пропуснал. Хубаво е да си видиш грешките(даже това съм го написал), не е хубаво да се задълбаваш в тях и да мислиш нон-стоп как си сгрешил, сега какви ходове да направиш, къде можеш да сбъркаш и т.н.

Това вече е комплексарщина

[Searcher]

Много пъти,когато съм бил на върха в определено нещо или като цяло е идвало момент в които съм почвал да се чудя-"Абе чувствам се направо невероятно" и в следващия момент -"Леле,ами след това ,ако нещо се провали ,дали ще се чувствам винаги така,ами ако никога не успея да се чувствам пак така,ако падна от върха и после какво ,ще трябва пак да стигам до там до кадето съм стигнал,толкова много път и за какво."
В един момент куп въпроси заливат главата ми и всякаш отнемат магията на момента.Тотално се дистанцирам от това прекрасно чувство и изпадам в тревоги,какво да правя сега за да задържа това чувство.А и още по-лошо,ситуаций в които преди съм бил щастлив ,вече не ме правят такъв ,защото вече знам че е имало нещо повече и сега единствената фикс идея е това нещо повече.
Piron ,абсолютно си прав ,разбирам че искаш да го предупредиш.Но какъв е смисъла?В краина сметка няма задънена улица винаги има пътища напред.Да гадно е когато си си мислел че си седнал на трона на света и вече ти си новия господар,а в един момент се оказва ,че си просто човек,пълен с наи различни противоречия и чувства.С радост и тъга ,с любов и омраза и т.н.
x3m е може би най-прав,макар и да го е написал по супер прост начин и на първо четене да си кажеш -"Ето още един ,които е като планктон в реката на живота".Но като се замислиш може би това да не спираш да вървиш напред ,въпреки че днес си на върха ,утре долу във калта ,(в четвъртък на Ibiza :Pp) може би това е смисъла.Да се научиш просто как да вървиш.Все пак никои не е стигнал връх от които да не е слязъл рано или късно.
Честно възхищавам се на такива хора.На хора които въпреки всички лаина през които са минали пак имат сила да те погледнат и да ти се усмихнат ,все едно че са най-щастливите хора на света.
Супер много ми харесва и енергията с която Coldplay си е написъл поста.И искрено ще се радвам ,ако успее да я запази и по пътя си надолу,защото без нея след това надали ще стигне отсрещния връх.

[Rolan]

Човек... от спорта съм разбрал едно. Няма такова нещо като връх. Един от треньорите ми ни казваше така - "Ставаш европейски шампион. И забравяш всичко. Продължаваш да тренираш, да тренираш и да тренираш. Защото идва следващото състезание. Печелиш, след това забравяш еуфорията и продължаваш да се потиш два пъти повече в залата."

Спираш ли... Конкуренцията те настига с доста бързо темпо. Ние тук всички се стремим да сме най-добрите. Поне така мисля. А искаш ли да си най-добрия и да постигнеш това, което искаш не трябва да ти минават мисли през главата като "Хм... този път няма да си давам зор", "Сега ще се поотпусна малко", "Няма да се раздавам докрай" и т.н. Единственото което според мен може да се направи, ако искаш да си над другите, е да си зададеш въпроса "Какво трябва да направя, за да постигна максималното от предстоящото предизвикателство/момент/връзка и пр.?"

Познавам хора, които, ми се повдига, като кажат нещо от рода на "Тц... Айде другия път, пак ще имаме шанс", когато успехът е на един хвърлей разстояние. Вместо да се възползваш от всяка ситуация заради опита и с мисълта, че дори и да се провалиш това ще ти е от полза за напред, ти си пропиляваш успеха.

И така...

[Magnificent]

Колдплей от къде научи НЛП и СС?