Основните ми занимания през този период а и като цяло от край време са следните:
Вятърничава подготовка за изпитите, която е породена от липсата ми на страст в това което уча, оптималната финансова задоволеност от родителите ми и липсата на желание да притежавам скъпи луксозни изделия заради, които е необходимо да се стимулирам да правя пари, породено от философия аналогична на тази от книги като "Боен клуб". Разбирам че живеем в ерата на капитализма и с моят пълен непукизъм по този въпрос вървя право към просешка тояга но идеята за парите така и не кликна напълно в реалността ми за да се превърне в с силен стимулатор. Нима е необходимо да изградя абсолютна автономност и самостоятелност като намеря начин да работя нещо докато уча медицина което е почти невъзможно, при все факта че съм на ръба да се проваля. И именно трудността в това да го сторя да ме зареди с желание да уча усърдно за да изкарвам пари? Защото ясно съзнавам на къде съм се запътил и страха от това не ме мотивира достатъчно, за да проявя необходимата упоритост да се занимавам с нещо което никога не ми е било страст.
Самонаблюдавам се в опитите си да заучавам суховата материя от която никога не съм се интересувал и стигам до няколко основни момента:
1. Изпадане в делюзия, че този път ще успея
2. Последва опит за заучаване увенчан с провал поради пълна липса на влизане в работен стейт. Информацията сякаш просто прелита пред очите ми докато неволно навлизат мисли за останалата част от ежедневието, психология и пикъп идеологии които отнемат възможността ми да задържа пълен фокус над суховатия текст.
3. Последва бягство от реалността в инфилд или свят на филми и четива който намирам малко по интересни.
Като изключим това че тренирам други 2 по съществени занимания в живота ми които бих могъл да нарека страст са психологията и пъкпа. С тях понякога мога да се занимавам с часове четейки или практикувайки без да почувствам скука. И в двете търся се*е си и откривам неща за се*е си. И от двете съзрях много за егото си и липсата на самодосттатъчност. Към второто умозаключение ме навежда усещането за пълна апатия и празнота което ме обзема след като се пренаситя с пуа практика.
През изминалите 10 дни се прибрах във Варна. Засилих найт гейма и буквално излизах всяка вечер за игра с изключение на 1-2 в които просто чилвах в някой бар. В резултат за пръв път започнах да получавам по съществени постижения от играта. На 2 пъти се прибрах с жена в нас. Едната я клоузнах и видях най после що е това дето му викат секс.За мен беше 45 мин лашкане в което определях за доста механично и на моменти скучно. Накрая така и не можах да свърша. Като удоволствие го сравнявам с 3/10 удоволствието от масторбацията без кулминацията. В допълнение ще добавя че от около месец не съм масурбирал и се чувствам леко асексуален. Единствената причина за ерекция е вследствие от сериозна физическа ескалация с жена.
Другото момиче бе хем начетено и хем красиво. След дискотеката я дръпнах в нас просто за да гледаме филм. Съзнавах че ако искам да я задържа е необходимо възможно най скоро да правя секс с нея, за да активирам всичките му там реакции в следствие от секс извяващи се в силен емоционален хук, защото именно това четях на десетки места в пуа форуми и книги. Но така и не го сторих, всичко което исках бе някой, чиято топла прегръдка да усещам в леглото докато гледаме шибания филм. Накрая на вечерта я кис клоузнах и си разменихме номерата. Видяхме се още 3 пъти, като в следващите 2 срещи вкарвах сериозна физическа ескалация, много пуш пул и целувки. Бях процесно ориентиран и се забавлявах в емоцията на момента но след няколко часа започвах да забелязвам че губя желание да си говоря с нея и искам просто да я прегръщам. През цялото време бях доминантен във всеки един фрейм който подавах и съзнавах как следвам принципите от пуа теорията и всичко което изплюя хем бе абсолютната истина, хем бе DHV и извираше толкова натурално. Не я пулнах пак в нас можеби отчасти заради липсата ми на опит но като че ли бе по скоро поради логистики. След края на 3тата среща обаче ме осени идеята че започва да ми става леко скучно да комуникирам с този човек, породи се лек страх че заради липса на свят отвъд пикъпа и психологията за мен самия съвсем скоро няма да имам за какво да си говоря с нея. Просто защото почти нищо от това което си говорят хората когато се видят не представлява интерес за мен, а вече бях обменил солидно количество рапорт на порции с емоцията от пуш пуловете. Мисля че и тя го усети защото до 4 среща се стигна едва три дни по късно а преди това постоянно ме търсеше за да си пишем/ излизаме. Четвъртата среща се я отложих с 2 часа и я накарах да чака поради двучасов дебат с приятели в скайп с които често си говорим за играта и продуктивни майндсетове за живот. Отидох в мола и и писах че се разкатавам там и я очаквам да дойде. Влезнахме в един 30 мин чат в който налях малко емоция, говорих и за принципите си, как като си уговоря среща с някой значи наистина заделям вечерта си за него. Стигна се до там че и обясних как в момента спорим просто защото ме поставя пред свършен факт, изчаквайки да я потърся за да защити егото си с това че е недостъпна. Пусна няколко шитки, минах ги на емоционално ниво и се видяхме. На срещата обаче отново ме заля онова усещане че няма за какво да си говорим и от дума на дума се стигна до инфилд историите от предишните дни включително оназе за момичето което пулнах в нас без да крия каквото и да било. Не и говорех за тези неща заради егото си. Говорех и просто защото не намирах нищо друго в живота си което намирам за съществено и може да се говори за него с интерес. Дистанцирах я от се*е си физически, стана още по скучно когато започнах да градя рапорт. Приключих срещата с ясното съзнание че сета се затваря и няма да я видя повече.
Непрекъснато се оглеждам за страст и ме осеняват идей за неща като актьорско майсторство или бойни изкуства но ме притеснява това че закъсвам с ученето и ако вкарам още едно звено ще пропадна.
Притеснява ме и това че напоследък се чувствам като социопат. Казах на winga си че бих правил сеск с приятелката му пред него на масата и започнах да му побеснявам как това не е нищо особено докато ми отвърна че би станал реактивен, преди време посъветвах близък приятел пуа да спи с приятелката на съквартиранта си просто за идеята. Казах на друг пуа че искам да пробвам момичето с което се захвана преди няколко вечери след него просто защото сме си говорили 5 мин и съм видял индикатори на интерес в нея. Не изпитвам никакъв страх да апроучвам, просто изчезна някъде, и вярвам че нищо не е е достатъчно голямо за да ме притесни колкото и социално неприемливо да е. Притеснявам се че съм в играта от скоро и разширяването на зоната на комфорт с подобни темпове отвъд пуа би ме превърнал в чудовище без граници. Стува ми се че я разширих преди да науча достатъчно за се*е си от случващото се.
Питам се дали момичето е било скучно или аз самия до такава степен намирам за безинтересен живота си, че не умея да се забавлявам като нормалните хора и с всички жени напред ще е така освен ако не открия начин да запълня живота си докато добие необходимата плътност в режим на самодостатъчност.
Предполагам повечето догадки за решение на проблемите ми се крият в по горния текст. Ако това е така освен потвърждение от вас ще се радвам да получа по детайлна картина за встъпление в този процес и начина на преминаване на емоционалните съпротиви които са изниквали по време на него при вас.