Преход към съдържанието


Снимка
- - - - -

Непълноценен живот и породилите се от това ефекти. Рапорт от изминалата седмица.


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1 asfr

asfr

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 86 Мнения:

Posted 10 February 2015 - 12:58 AM

На 22 съм, студент втори курс. Прекарах близо месец и половина в почти пълна изолация, накрай света в малко градче пълно с тесногръди и ограничени хора с който нито ми се говореше нито ми се излизаше. Отказвах да се потопя в среда на клюки, пиене на бира и размятане на карти за игра след поредния изкуствено провокиран скандал с цел емоционално подхранване.
Основните ми занимания през този период а и като цяло от край време са следните:
Вятърничава подготовка за изпитите, която е породена от липсата ми на страст в това което уча, оптималната финансова задоволеност от родителите ми и липсата на желание да притежавам скъпи луксозни изделия заради, които е необходимо да се стимулирам да правя пари, породено от философия аналогична на тази от книги като "Боен клуб". Разбирам че живеем в ерата на капитализма и с моят пълен непукизъм по този въпрос вървя право към просешка тояга но идеята за парите така и не кликна напълно в реалността ми за да се превърне в с силен стимулатор. Нима е необходимо да изградя абсолютна автономност и самостоятелност като намеря начин да работя нещо докато уча медицина което е почти невъзможно, при все факта че съм на ръба да се проваля. И именно трудността в това да го сторя да ме зареди с желание да уча усърдно за да изкарвам пари? Защото ясно съзнавам на къде съм се запътил и страха от това не ме мотивира достатъчно, за да проявя необходимата упоритост да се занимавам с нещо което никога не ми е било страст. 
Самонаблюдавам се в опитите си да заучавам суховата материя от която никога не съм се интересувал и стигам до няколко основни момента:
1. Изпадане в делюзия, че този път ще успея
2. Последва опит за заучаване увенчан с провал поради пълна липса на влизане в работен стейт. Информацията сякаш просто прелита пред очите ми докато неволно навлизат мисли за останалата част от ежедневието, психология и пикъп идеологии които отнемат възможността ми да задържа пълен фокус над суховатия текст.
3. Последва бягство от реалността в инфилд или свят на филми и четива който намирам малко по интересни. 
Като изключим това че тренирам други 2 по съществени занимания в живота ми които бих могъл да нарека страст са психологията и пъкпа. С тях понякога мога да се занимавам с часове четейки или практикувайки без да почувствам скука. И в двете търся се*е си и откривам неща за се*е си. И от двете съзрях много за егото си и липсата на самодосттатъчност. Към второто умозаключение ме навежда усещането за пълна апатия и празнота което ме обзема след като се пренаситя с пуа практика.
През изминалите 10 дни се прибрах във Варна. Засилих найт гейма и буквално излизах всяка вечер за игра с изключение на 1-2 в които просто чилвах в някой бар. В резултат за пръв път започнах да получавам по съществени постижения от играта. На 2 пъти се прибрах с жена в нас. Едната я клоузнах и видях най после що е това дето му викат секс.За мен беше 45 мин лашкане в което определях за доста механично и на моменти скучно. Накрая така и не можах да свърша. Като удоволствие го сравнявам с 3/10 удоволствието от масторбацията без кулминацията. В допълнение ще добавя че от около месец не съм масурбирал и се чувствам леко асексуален. Единствената причина за ерекция е вследствие от сериозна физическа ескалация с жена.
Другото момиче бе хем начетено и хем красиво. След дискотеката я дръпнах в нас просто за да гледаме филм. Съзнавах че ако искам да я задържа е необходимо възможно най скоро да правя секс с нея, за да активирам всичките му там реакции в следствие от секс извяващи се в силен емоционален хук, защото именно това четях на десетки места в пуа форуми и книги. Но така и не го сторих, всичко което исках бе някой, чиято топла прегръдка да усещам в леглото докато гледаме шибания филм. Накрая на вечерта я кис клоузнах и си разменихме номерата. Видяхме се още 3 пъти, като в следващите 2 срещи вкарвах сериозна физическа ескалация, много пуш пул и целувки. Бях процесно ориентиран и се забавлявах в емоцията на момента но след няколко часа започвах да забелязвам че губя желание да си говоря с нея и искам просто да я прегръщам. През цялото време бях доминантен във всеки един фрейм който подавах и съзнавах как следвам принципите от пуа теорията и всичко което изплюя хем бе абсолютната истина, хем бе DHV и извираше толкова натурално. Не я пулнах пак в нас можеби отчасти заради липсата ми на опит но като че ли бе по скоро поради логистики. След края на 3тата среща обаче ме осени идеята че започва да ми става леко скучно да комуникирам с този човек, породи се лек страх че заради липса на свят отвъд пикъпа и психологията за мен самия съвсем скоро няма да имам за какво да си говоря с нея. Просто защото почти нищо от това което си говорят хората когато се видят не представлява интерес за мен, а вече бях обменил солидно количество рапорт на порции с емоцията от пуш пуловете. Мисля че и тя го усети защото до 4 среща се стигна едва три дни по късно а преди това постоянно ме търсеше за да си пишем/ излизаме. Четвъртата среща се я отложих с 2 часа и я накарах да чака поради двучасов дебат с приятели в скайп с които често си говорим за играта и продуктивни майндсетове за живот. Отидох в мола и и писах че се разкатавам там и я очаквам да дойде. Влезнахме в един 30 мин чат в който налях малко емоция, говорих и за принципите си, как като си уговоря среща с някой значи наистина заделям вечерта си за него. Стигна се до там че и обясних как в момента спорим просто защото ме поставя пред свършен факт, изчаквайки да я потърся за да защити егото си с това че е недостъпна. Пусна няколко шитки, минах ги на емоционално ниво и се видяхме. На срещата обаче отново ме заля онова усещане че няма за какво да си говорим и от дума на дума се стигна до инфилд историите от предишните дни включително оназе за момичето което пулнах в нас без да крия каквото и да било. Не и говорех за тези неща заради егото си. Говорех и просто защото не намирах нищо друго в живота си което намирам за съществено и може да се говори за него с интерес. Дистанцирах я от се*е си физически, стана още по скучно когато започнах да градя рапорт. Приключих срещата с ясното съзнание че сета се затваря и няма да я видя повече. 
 Непрекъснато се оглеждам за страст и ме осеняват идей за неща като актьорско майсторство или бойни изкуства но ме притеснява това че закъсвам с ученето и ако вкарам още едно звено ще пропадна.
Притеснява ме и това че напоследък се чувствам като социопат. Казах на winga си че бих правил сеск с приятелката му пред него на масата и започнах да му побеснявам как това не е нищо особено докато ми отвърна че би станал реактивен, преди време посъветвах близък приятел пуа да спи с приятелката на съквартиранта си просто за идеята. Казах на друг пуа че искам да пробвам момичето с което се захвана преди няколко вечери след него просто защото сме си говорили 5 мин и съм видял индикатори на интерес в нея. Не изпитвам никакъв страх да апроучвам, просто изчезна някъде, и вярвам че нищо не е е достатъчно голямо за да ме притесни колкото и социално неприемливо да е. Притеснявам се че съм в играта от скоро и разширяването на зоната на комфорт с подобни темпове отвъд пуа би ме превърнал в чудовище без граници. Стува ми се че я разширих преди да науча достатъчно за се*е си от случващото се. 
Питам се дали момичето е било скучно или аз самия до такава степен намирам за безинтересен живота си, че не умея да се забавлявам като нормалните хора и с всички жени напред ще е така освен ако не открия начин да запълня живота си докато добие необходимата плътност в режим на самодостатъчност. 
Предполагам повечето догадки за решение на проблемите ми се крият в по горния текст. Ако това е така освен потвърждение от вас ще се радвам да получа по детайлна картина за встъпление в този процес и начина на преминаване на емоционалните съпротиви които са изниквали по време на него при вас.
 

 



#2 sinlesssweets

sinlesssweets

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 106 Мнения:

Posted 10 February 2015 - 08:59 AM

ПРИЯТЕЛ , не момичето е било скучно , а ти отегчен.Явно не виждаш смисъл в действията си..всеки е минал през този период..Изкарай се от ролята на Дон Жуан..това е само за забавление ,А НЕ НАЧИН НА ЖИВОТ! Наблягай на ученето..то ти е най-важната брънка в живота,но и се запиши на нещо , на което да си изкарваш всичко.Приятелю ,твърде си млад ,за да си такъв непукист и черногледец.Излизай по-често със приятели,не с момичета..без да се усетиш си станал нуждаещ се..искаш само момичета.Забрави ги,излез с приятели ,забавлявай се ,запиши си на бокс/кик бокс/ММА /muah thay и тн..Изкарвай го някъде.Ти си на 22, в разцвета на силите си.Живота е твърде кратък ,за да се хаби така.Надявам се ,си ме разбрал.
Успех! Но не с момичетата или с пикъпа ,а в ЖИВОТА.Искрено ти пожелавам да станеш такъв,какъвто искаш! Някой опитен доктор , или психолог или кой знае какво още.. ;)

#3 John Wilmot

John Wilmot

    Напреднал

  • Moderators
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 130 Мнения:

Posted 10 February 2015 - 10:03 PM

Приятелю ситуацията ти е интересна.Готов си да вложиш енергията и усилията в нещата които ти харесват.Това е много добре,браво  :) Но в света в който живеем,понякога се налага да правим неща,които не ни допадат кой знае колко много, за да постигнем крайната си цел.Образованието е средство,което ни отваря много врати за по-нататъшното ни развитие.Винаги се стреми да откриваш позитивната страна на нещата.Обръщай негативното в позитивно.В случая с учението ти,трябва просто да се стегнеш и да го довършиш.Точка по въпроса!Защо си записал тази специалност ако нямаш поне капка интерес към нея?Може би я смени с някоя която ти е по-интересна?Дори да продължиш сегашната си,не го гледай криво,ами си кажи ''запознавам се с нови хора,градя връзки;преживявам неща които за в бъдеще може да са ми полезни и др.''Намери към какво изпитваш страст и го превърни в ''работа''Вложи всичката си енергия в това,бъди креативен и го довърши до край!

Относно момичето,просто си бил отегчен от живота и по тази причина си нямал енергия,страст.Нямало е как да се забавляваш.Актьорско майсторство,боен спорт-това са много добри средства чрез които може да освободиш насъбралата се енергия и да станеш по пълноценен и уравновесен.Намери някакво хоби-дали ще е фотография или планинарство,няма значение.Намери го,прави го и ще видиш как моментално ще се изпълниш пак със енергия и страст.Храниш ли се добре? Виж тази тема- http://donjuancentre...вословен-живот/

може да ти е полезна ;) Правилно дишане и bioenergetics-потърси тези неща в ютуб,качени са от Елиът Хълс.

Късмет и ни дръж в течение :)



#4 asfr

asfr

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 86 Мнения:

Posted 12 February 2015 - 03:13 AM

Всичкото което ми се случи през последните 10 дни ми доказа че проблема ми не е в самия пикъп, там знам и умея достатъчно спрямо нивото на социална интелигентност и емоционална креативност което съм развил. Вляза ли в стейт прилагам. Близък приятел винаги ми е повтарял, че при мен грешките са генерални отвъд играта и сега някак повече от всякога го усещам, защото бе потвърдено на съзнателно ниво в реалността ми. До скоро се поправях като за способ използвах влизане в делюзия че живота ми се развива ок. Симулирах онази плътност на емоционално ниво и живеех в еуфорията на момента. От там се наслаждавах на някаква резултатност в самия процес. Да ама развих резистънс след поредната липса на валидация на тези делюзии за пълноценен живот. И сега в навечерието на изпит за когото се самозалъгах преди 10 дни че ще се подготвя този резистънс е толкова силен, че ми се гади от се*е си. Аз съм олицетворение на посредствеността. Единствената причина да не повърна е ясното съзнание, че тази емоция е там, а проактивността ми която ме пренарежда лекичко я измита като със метла.О да чувството на вина.. лекичко изметен защитен механизъм на човешката природа. Еби го изпита, ще отида, ще погледна лектора в очите и ще подам книжката с плавно движение и несъзнателно преценен език на тяло за да получа с чест шибаната двойка. Заслужавам си я. Проблема не е в двойката. Проблема е в порочния кръг от делюзии в който живея. Повтарям грешките си и не се уча от тях. Сещам се за онази поговорка и о да приятели аз съм глупавия... За да добия плътност в живота си трябва да вложа воля и бъда хардкор във всичко което върша, да се запълня с необходимите рутини и да съм шибаната вода която се прелива в тях. Без излишни мисли, абсолютна прагматичностт. Нямам повече време за губене. Това е шибания ми критерии. Не мога да се почувствам изпълнен и самодосттатъчен докато не го покрия. 

В делюзия че това не е делюзия ли съм? Счупих ли кръга?! Ще го повярвам, просто защото нямам друг избор.
 

Edited by asfr, 12 February 2015 - 03:42 AM.


#5 sinlesssweets

sinlesssweets

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 106 Мнения:

Posted 02 March 2015 - 09:50 PM

Мани го шибания изпит.Мани го шибания порочен кръг.Живей си хубавия живот и да ти е през кура.