Здравейте, поздрави за хубавото местенце, включвам се с един цитит от темата:
Обвързвайки се не ставаме по-малко привлекателни, нито се затваряме в манастир. Верността трябва да е лично и изстрадано решение. Варианти:
-убеден/а си, че обичаш другия, моногамна си по природа и нищо не ти липсва, така че си гледаш милото в очите и се кефиш на други неща за добиване на самочувствие.
- разкъсваш се между двете - ловецът/ловкинята в теб продължава да набелязва цели, умът услужливо предлага техники на залавяне, но си оставаш с фантазиите.
- ловецът/ловкинята у теб вие за действия, сгазваш лука, скатаваш се, разкъсван от угризения и въртиш тайни любовни гнезденца - тръпката да те хванат увеличава удоволствието.
В самото начало на връзката ми, бях убеден и се чувствах като първите.
Днес съм някъде между втория и третия етап.
Заедно сме от почти 6 години. За това време изживях достатъчно терзания, самообвнинения, продължавам да се лутам в търсене на се*е си,
наранявах я повече отколкото може да си позволи, който и да е мъж, наранявах сам се*е си.
Днес знам, че Тя е чудесна жена и бих искал да е майка на децата ми.
Но също така, явно не искам да свикна с мисълта да съм единствено с нея за цял живот.
Тя е първата, с която съм имал връзка и искам да я запазя. Същевремено искам да излизам и да пробвам да бъда и с други.
Под това "да бъда" разбирам секс за една нощ или силно краткотрайна връзка, без ангажименти.
Знам, че това е опасна игра, която ще се науча да играя, докато имам нужда.
Звучи като да носиш "две дини под една мишница", но има вариант "и вълкът сит и агнето цяло", нали? Дали?
Бих искал да разбера мнението ви относно това, как да подходя в такава ситуация.
Ясно е, че половинката ми със сигурност не трябва да научава нищо, каквото и да се случва.
Нужно е да продължавам да допринасям за връзката и без да имам забежки.
Вече имах глупостта "за нищо и никакво" да разклатя прекалено доверието и към мен.
А как да реагирам към другия обект на желанията ми? Момичето, което пробвам да забия в дискотеката, бара, спирката?
Почти съм убден, че ако разкрия обвързаността си, нямам особени шансове за каквото и да било.
Макар да казват, че има жени, които си падат точно по такъв тип.
Същевременно не искам да лъжа. Не съм добър в това, а и не е нужно. Може би точно и ясно трябва да показвам,
че не търся траен ангажимент, да не оставям никакви надежди за подобен развой.
Да не говоря много за личния си живот, а прямо и настоичиво да търся това, за което съм тръгнал.
Не искам никой да се чувства използван или наранен. Не го желая и за се*е си.
Прочетох част от материалите в Библията, поговорих в скайп с готин съфорумец,
ще се радвам и на вашето включване по темата, на вашата гледна точка!
В природата ми е често прекалено да се замислям, чета, обмислям, пресмятам докато направя ход..
Но, за да мога да се развивам, да се чувствам по-пълноценен,
искам освен да използвам добрата страна на този тип характер, да мога и съзнателно да го избягвам.
Тренировки, самоусъвършенстване, все в неспирен танц с немирното търпение.
Поздрави,
defeat