Преди известно време (зимата кажи-речи) започнах да си пиша с едно момиче във Facebook. Много е красива и умна. Пишехме си всеки ден в продължение на часове (от порядъка на 5-6) и така няколко месеца. Когато бяха първите топли дни за годината (март месец) един ден пак си пишехме и тя ми предложи да се видим същия ден. Аз естествено се съгласих веднага и излязохме. Всичко мина повече от прекрасно. Говорихме си, смяхме се..абе сякаш се познаваме от повече от 10 години дето се вика. Излязохме така още няколко пъти и аз вече предприех следващата стъпка, а именно връзка.
Всичко беше прекрасно. Виждахме се често, бяхме си много близки, разбирахме се повече от перфектно.
Обаче дойде един момент за който тя беше много разстроена. Понеже тя сега ще бъде студентка, а аз 12 клас и на нея ѝ предстоят изпити и кандидатствания, се разбрахме да не се виждаме юни месец и малко от юли, докато ѝ минат изпитите. Тя беше много разстроена от този факт, но аз без да се замислям ѝ казах че в момента образованието ѝ е доста важно и че ще се съглася да не се виждаме, за да може тя да си научи за изпитите. Ок, всичко точно. Пишехме си, обаче нещата не бяха много розови. Имам предвид, че аз ѝ пиша 5 реда, тя отговори с 2 думи. Държеше се студено поради някаква причина. НО, един път, вечерта се прибирах от тренировка и случайно я засякох на центъра с още двама наши приятели. Тя щом ме видя от далеч, се затича към мен с една огромна усмивка от ухо до ухо и ми се хвърли на врата. Целува ме, прегръща ме, абе видимо беше много радостна че ме вижда. Останахме малко навън след това, беше късно вечерта и всичко беше супер. Бях много щастлив, предвид "постните" чатове в скайп, но тогава разбрах, че е било от напрежението покрай матури и тн.
НО, дойде един момент, няколко дена по-късно, когато тя отново започна да се държи хладно, докато си пишем. Аз обаче не смятах, че е нещо сериозно, тъй като и преди беше така, но като ме видя ми се хвърли на врата. Та тя поиска да се видим, което на мен ми се стори леко странно, но естествено се разбрахме и излязохме. Когато я видях да идва към мен, видимо беше някак си безизразна. Тръгнах да я целуна, целунах я, но тя не ми отговори. Не се дръпна, но и не отговори. Когато тръгнахме надолу, разговорът ни беше изключително клизматичен. Тя не беше никак разговорлива. Седнахме на пейка и я попитах какво става, при което тя отговори "семейни проблеми...семейни...болести". В последствие разбрах че е свързано с майка ѝ и баба ѝ и нещата действително бяха сериозни. И тогава тя го каза.."не мисля, че е добре да сме заедно..много ми се струпа напоследък". Аз не знаех какво да кажа/направя.. Попитах я "добре де, миналата седмица, ме виждаш на центъра, мяташ ми се на врата, целуваш ме и тн. а сега какво.." при което тя отговори "миналата седмица си е за миналата седмица.. тогава бях щастлива. Сега от една седмица насам нищо не ме прави щастлива." И общо взето така приключи нашият романс. Без ясна причина.
Мина повече от седмица вече от както не сме заедно, а 2 дена след като ме скъса, щяха да станат 3 месеца от както ходим. Вчера бях излязъл с една приятелка и ги видяхме. Нея и още няколко човека от нейната компания. Първия път просто ѝ махнах. Втория път ги видяхме вече на прибиране и реших да се спра малко при тях да я видя. Разменихме няколко думи и така.
От снощи от както я видях, отново започнах да мисля за нея. И този път реших, че сега когато ѝ мине и втория изпит на 14 юли, ще я накарам да се видим, защото искам да ѝ кажа страшно много неща. Като се замисля, нищо не губя. Правя го, защото знам че нещата не трябва да са така. Разделихме се поради неясна или по-скоро нелогична причина. Точно в такъв момент в който тя би трябвало да има най-голяма нужда от мен.Преди ми беше казала, че съм най-ценния човек в живота ѝ и че на никого не се е доверявала така както на мен и че вероятно никога няма да го направи отново за някой друг. Знам абсолютно всичко за нея, познавам я по-добре и от най-най-най-добрите ѝ приятелки. За това не искам да се откажа от нея.
Нищо не губя, защото като се видим, ако ѝ кажа всичко което искам, може да се съберем отново - перфектно. Ако не - ок, поне знам че съм опитал всичко и поне ще знам със сигурност че трябва да продължа напред.
Надявам се поне някой от вас да е стигнал до този ред
. Та въпросът ми е, вие какво бихте ме посъветвали, след като изчетохте целия ми роман ? 
